Горещо напрежение! Сали Фурията от Гоце Делчев: Сърцето ми тупти в барабанен ритъм….

Сали Димитров известен в целия неврокопски край като Сали Фурията днес е гостът ни в рубриката „Интересни и местни“.

Прякорът му идва от умението му така да „тропа“ на барабани и всякакви перкусионни музикални инструменти, че бил способен и торба с цимент да развижи и да я накара да заиграе.

Клиширано споделя, че музиката е неговият живот, а няма как да е другояче предвид факта, че е син на цяло поколение музиканти от Град Гоце Делчев известни сас запазената музикална марка „Тарикото“. С въпросния прякор наричали първо дядо му после баща му…

…но Сали не го наследява, а придобива свой ясно по какви причини вече…

Сали обича вякакъв вид музика. Дели музиката на бърза и бавна, но не и на лоша и хубава. В Сърцето му обаче, челните места се заемат от народната музика, автентичният български фолклор и разбира се ромските кючеци и талави…

„Талава“ е нещо много специално за ромите, споделя Сали. Любопитното е, че тази общност се възпроизвежда в края на ХХ век на полето на своята култура – в популярната музика, наричана на български чалга, на румънски manele, на сръбски турбофолк, на албански tallava. Тя се възприема като „наша музика” от мултиетническа балканска публика: „Тази музика е като сълзата или усмивката излиза от душата и  е красноречив израз на общобалкански естетически ценности”.

Мъдър и талантлив млад човек е Сали Фурията от Гоце Делчев. Като всеки млад музикант има и своите идоли, а те определено впечатляват с умения и талант, а той с уникалност по вкус. Обожава да слуша и да имитира Ерик Море, Асен Пайчо, а от местните изпълнители и музиканти има също свой идол и това е Румен Камбуров. Вдърховява се като слуша техните проекти и парчета и по конкритно ритъма… за последното се шагува, че сърцето му тупа в подобен ритъм.