Градът: Караконджули и вампири плашат ни от Коледа до Йордановден

Илия Милев, Гърмен

Като деца бабите ни плашеха с тези злини да мируваме. Те казваха, че караконджулите се крият на тавана и от там ще ни вземат и занесат на старата воденица. Там ще ни одерат кожата и ще я закачат на най-високото място, а тялото ще хвърлят във вира. Майката му е да не лудуваме. Разбира се, че не бабите са измислили тези зловещи същества. Вярванията в тях са още в древността. Тези зли същества били на мода сред тракийските царе.

Легендите винаги започват с това, че тези зли същества излизат след залез слънце и се прибират в покоите си при кукуригането на първите петли.

Опасни са караконджулите. В нашите традиции те са въплъщение в дух на мъртвец и иска да навреди на живите. Живее само през дните от Бъдни вечер до Йордановден. Нощно време търси кръв от заклано прасе и я облизва, изяжда изхвърлената пепел и така набира сили да пакости. Преобразува се  на гол човек, мами хората, хвърля ги във вирове, спуска ги от високи скали, разкъсва ги в изоставени во­деници. Издебва пътниците, яха ги и ги кара да го носят до първи петли. Пътник, язден от караконджул, страда от безсъние, бърка пътищата.

От Коледа до Йордановден свободно бродят по градове и села, по поля и гори вещици, вампири, таласъми.

Според легендите вещици стават обикновено старите моми, вдови­ците и други. По народното поверие вещица става тази жена, която успее да вземе на Велики четвъртък първото снесе­но яйце от черна кокошка. От пилето на тази кокоша взима кръвта и маже тялото си ведно със самодивска билка и получава голяма сила, пакости и след това дявола й взима душата.

Вампирите са от починали хора, но когато котка прескочи покой­ния и затова до него винаги юга хора. По предания вампирясват стари хора, насилствено убити и др. Вампирите успешно бродят през първите 40 дни от смъртта на човека. Американски изследователи и наши пишат, че са успели наистина да хванат духа на вампирясалия, но не е потвърдено от други учени.

Близки по характер и действия са таласъмите. Те се явяват често в човешки и в животински образи и разгневят ли се, правят много пакости.

Често се говори и за самодивите/самовилите/. Обикновено това е изменен образ на момиче. То има криле и лети. Има вълшебно облекло.

Най-често облеклото е бяла риза, зелен пояс, загадъчна забрадка. Косата е буйна и прилича на перуника. Самодивите се движат групово, но обичат и самотата. Носят съвременни имена: Самодива Гюрга, самодива Дина, самодива Влахиня и др. Самодива Гюргя помага на Крали Марко да победи самовила Вида, която държала на суша дванадесет извора. Самодивите от горски цветя правят венчета, къпят се във вирове и привличат при тях красиви момчета. Лудеят, пеят, щуреят, докато пропеят петлите и след това ги няма.

От Коледа до Йордановден не се перат ризи, не се вдигат сватби, не се пътува надалеко. Пепелта от огнището се събира на едно място, за да гони злите сили.

В къщи е желателно да има на видно място кръст, тамян, икони и обезателно чесън. По това време не е желателно полово сношение.

А така също и да се знае, че водата в каната на масата гони караконджулите, а виното ги привлича.

У нас легендите за злите сили много се харесват от туристите, но местното население ги приема мъчително и търси изцеление в черквите, където „бесовете” бягат от свещите и светците.