От архивите пикантно! Мис Стоун „жертвата“ на революцията – отвлечена девствена и върната зряла жена….

3 септември 1901г. На тази дата преди 120 г. четници на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев, отвличат американската протестантска мисионерка Елън Стоун и бременната й помощничка Катерина Цилка, по пътя им между Банско и Горна Джумая, днес Благоевград, и поставят началото на „Аферата Мис Стоун“. Защо ли комисиите са предприели посегателството? Елементарно: заради пари.
• Мисионерката е първият американски гражданин, отвлечен за откуп на чужда земя
• ВМРО се натовари с бебе и кражба на мисирка за Деня на благодарността
За тази история самата Мис Стоун споделя:
„Ако преживяното от нас предизвиква такава намеса, значи си е струвало всичко, което трябваше да изтърпим.“- Елън Стоун.

Името Елън Стоун най-вероятно не ви говори нищо. От биографията ѝ на американска мисионерка, пристигнала да помага на бедните българи, почти нищо не е оцеляло. Но невероятното ѝ приключение през 1901 г. из нашите и македонски земи е останало в аналиите. Защото г-жа Стоун, тогава в напредналите си 54 години, е била отвлечена от македонските герои, които тачим – Яне Сандански и Христо Чернопеев. По това време финансовата криза и липсата на средства за въоражаване е бил основният обсъждан проблем във ВМОРО.
Набожната мис Стоун пристига в България през 1878 година, като учителка в американското девическо училище в Самоков. По-късно се премества в Пловдив и посещава домовете на девойки, за да ги обучава в хигиена, четене и протестантство. След години е изпратена в Солун, оттам в Банско и така … до 3 септември 1901 г., когато четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев ѝ взимат ума и я отвличат. Заедно с мис Елън в аферата попада и бременната ѝ помощничка Катерина Цилка. Докато четите разкарват двете дами от един на друг балкан, Цилка ражда.

Как се стига до това унижаващо героизма посегателство върху двете безпомощни жени?

През март 1901 г. в хотел „Батенберг“ се провежда съвещание на ВМОРО, на което присъстват Гоце Делчев, Гьорче Петров, доктор Руменов, Ризо Ризов и адвокат Стрезов. Организацията има нужда от свежи пари, за да се съвземе от арестите и иззетия архив след Солунската афера, при която османските власти попадат в дирите на най-важните хора и явки в македонската организация. На тази среща е решено да се съберат пари чрез отвличания. Гоце Делчев прави два неуспешни опита за отвличане на богати турци и гърци. По-късно е разработен план за отвличане на сина на Иван Евстатиев Гешов, Никола, който също пропада. Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд I при негово посещение в Рилския манастир, но на този радикален план пък се противопоставя Делчев, който смята, че отвличането трябва да стане на османска територия. След отхвърляне на различни варианти, Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал. Следващият план на Яне Сандански и Христо Чернопеев е организирано отвличане на протестантски мисионери в Банско, като участниците в отвличането трябвало да бъдат в турски облекла и да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че е извършено от турци, което обаче е разкрито от албанец…И така след всички неуспешни опити на фокус попада- мис Стоун.
В това време тя е в Банско и проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население. А това естествено настройва комитите срещу нея.
Тя заедно с българката Катерина Цилка е отвлечена извън Банско в следобеда на 3 септември.
Шест дена след отвличането карат Елън Стоун да напише писмо, диктувано от тях, с което трябва да започнат преговорите, а самата Мис Стоун трябва да реши до кого да го адресира. Тя го изпраща до свой приятел от Банско – Костадин Петканчин. В писмото се казва, че за връщането на мис Стоун се иска откуп от 25 000 златни турски лири и че Петканчин трябва да извести Уилям Пит – касиера в американския съвет в Цариград. Изплашен от писмото, Петканчин информира турските власти за случилото се и така първият опит за започване на преговори пропада. След това мис Стоун пише ново писмо, което този път адресира до доктор Хаскел, който е мисионер в Самоков. Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов очакват всичко да приключи бързо и двете дами да бъдат освободени, след като парите дойдат. Това обаче не става така. Минават месеци, в които четниците трябва да пазят заложничките и да се грижат да са в добро здраве. Още веднага след отвличането войводата Сандански е заръчал: „Вие ще се грижите за тази жена все едно е принцеса! Тя не бива да е гладна или жадна дори за един миг!“. Главен проблем се явява намирането на безопасно място. Принудени са постоянно да се местят от едно място на друго. В продължение на половин година революционерите скитат с двете жени предимно из Пиринско и водят изнервена кореспонденция за откупа за Елън Стоун. На 22 декември Катерина ражда момиченце, на което му дава името Елена. Цялата чета празнува. Междувременно в Сърбиново идва турски аскер, което принуждава комитите да напуснат на третия ден след раждането. Тъй като Цилка не е в състояние да ходи или язди, пътува в специално направен сандък, дърпан от кон. Заради бебешкия плач сред чукарите на революционерите им идва идеята да убият малкото дете, за да не ги издаде. Но Яне Сандански с потрес я отхвърля. След продължителни преговори в София и Самоков откупът – 14 500 златни турски лири, е получен на 18 януари 1902 година в Банско.Решението е компромистно, защото похитителите искат 25 000. Но все пак сумата е фантастична. В днешни измерения покупателната й стойност се равнява на около 4 милиона долара. Яне Сандански не взема дори и грош за себе си, предлага по две лири възнаграждение на участниците, никой не взема нищо. Всички пари са използвани за движението.
Пленените жени са освободени на 2 февруари 1902г. в Струмишко. Изглежда опасното приключение идва в повече на мис Стоун, тъй като веднага след като е била освободена, тя се завръща в родния си щат Масачузетс, САЩ. До смъртта си през 1927 г. тя не се уморява да разказва за незабравимите 6 месеца от живота си, за българите, македонците и съдбата.  Слуховете през годините носят, че тя не е била просто привъзрана към каузата но и влюбена в някой от революционерите, а по пикантите историци дори в едно изречение обясняват действията и със „стокхалмския синдром“ и дори твърдят, че тя била отвлечена девствена но върната … зряла жена.
След тази „афера“ ВМОРО се популяризира далеч извън пределите на Османската империя. Заслуга за това има и самата Мис Стоун с беседите си, които изнася в Съединените щати.
Как гледат на тази заложническа драма в САЩ?
Безспорно, от днешна гледна точка това е терористичен акт. Мис Стоун обаче го представя съвсем по друг начин. Вероятно е първата жена, която някога е преживяла това, което психолозите наричат „Стокхолмски синдром“. След освобождаването си тя не дава никаква информация на османските власти за своите похитители. Завръща се в Америка като пламенен поддръжник на каузата за освобождението на македонските българи. Споделя своето преживяване като заложница на хора, тръгнали да се бият за една справедлива кауза, която за тях означава всичко. Мис Стоун дори разказва една трогателна история – след като българите разбрали колко значим е Денят на благодарността за американците, откраднали една мисирка от съседно село, за да направят традиционната печена пуйка за празника. Американското „MccLure’s Magazine“ й плаща 44 000 щатски долара, за да публикува мемоарите си и да изнесе 50 лекции из щатите през 1903-1904 г. Там са публикувани и мемоарите на Катерина Цилка под заглавието „Родени сред бандити“.

Издават се книги и филми, които представят уникалния за своето време случай на отвличане от ВМОРО на мисионерката Мис Елън Стоун. Случаят става известен в цял свят като Аферата „Мис Стоун“, задействат се американското и английското разузнаване, а мисионерката става първият американски гражданин, отвлечен за откуп на чужда земя.