Топ ПРЕСА: Неврокопската кръв никога не се губи

Катерина ТИТЯНОВА

пратеник на Топ Преса в Чикаго

И през тази година за пети пореден път Държавната аген­ция за българите в чужбина проведе Международния дет­ско юношески конкурс по пеене „Прехвръкна птичка”. Съгласно статута на конкурса, право на участие в него имат деца и юно­ши от българските общности в чужбина.

Изключително сме радостни да споделим факта, че нашите участнички – Теодора Величко­ва е наградена с Първа награ­да, а Виктория Тошева – с Втора награда от този конкурс.

Теодора Величкова е родена на 3-ти декември 2007 г. в Чи­каго. Двамата родители са бъл­гари и с желание водят детето си на българско училище, за да научи майчиния си език и за да съхрани българското в себе си.

Теди никога не се е занима­вала професионално с музика – не е ходила на уроци по пеене или пиано, или на какъвто и да е друг инструмент. Нейният та­лант си е просто дарба. И тази дарба е наследена от рода на майка, която е от един малък китен град в полите на Пирин планина – Гоце Делчев, който в миналото се е наричал Неврокоп. Именно в този град през 1946 год. е създаден първият по рода си самодеен ансамбъл, който носи името „Неврокопски ансамбъл за народни тесни и танци”. В този ансамбъл е пяла прабабата, бабата и майката на Теди. Ето какво сподели майка­та на Теди: „А имах огромното щастие да бъда част от този ансамбъл, някъде около 10 го­дини. Прекратих участието си, защото дойдох да живея в САЩ, но въпреки това, всеки път, ко­гато се върна там ги посещавам и дори те продължават да ме вземат с тях по концерти. Вина­ги, когато ходя при тях, вземам със себе си и Теди, за да почув­ства и тя това, което аз изпит­вам към българския фолклор. Сама тя има желание да идва и винаги се опитва да научи песните, които пеем”.

Иначе Теди е едно нормално и земно дете. В българското учи­лище е много дисциплинирана и много отговорна към учебни­те занимания. Освен това, тя ходи на класове по художест­вена гимнастика и актьорско майсторство, обича да рисува и да чете книжки. Амбициозна е,

когато си постави някаква цел, преследва я докрай.

Теди решава да участва в конкурса съвсем на шега. Мо­тивира я музикалната й ръко­водителка -г-жа Петя Тошева. „Оранжевата песен”, с която се представи на конкурса е една от любимите песни на Теди, а с другата песен- „Малка мома цвете брала”, тя участва и във фолклорния празник „Китка се дава за обич” и спечели бурни аплодисменти.

На обичая „прощъпулник” едно от нещата, които Теди избира е микрофон. Майка и разказва, че още то­гава тя е усетила, че дъщеря и ще харесва музиката. И може би песента ще е нейното призвание, защото тя непрекъснато си пее или тананика нещо.

А на нас не ни оста­ва нищо друго освен да и пожелаем успех.

Виктория Тошева е другата ни участнич­ка – носител на Втора награда в конкурса по пеене за деца и юно­ши от българските общности в чужбина „Прехвръкна птичка“ 2014, организиран от Държавна агенция за българите в чужбина.

Виктория е родена в Еванстън, Илинойс на 13 ноември, 2007 година в семейство на двама българи. Майката е музикален педагог, а бащата е свирил 3 години на пи­ано като малък, което обяснява музикалните наклонности на малката певица. Виктория оби­ча да пее от малка, дори преди да проговори отчетливи думи, тя може да тананика мелодия с вярна височина и ритъм. В свободното си време обича да чете книги на английски и бъл­гарски, решава задачи по ма­тематика, ходи на гимнастика и плуване и играе с по-малкото си братче. Това лято ще посети България за четвърти път.

Макар и само на шест и по­ловина, Виктория свири и на пиано от година и половина и се справя чудесно за възрастта си. Обича да свири сама, без дори да я подсещат в къщи. В домът на Вики се говори само на български, а Вики посещава училище „Джон Атанасов” вече 3 години. Там тя се е научила да чете и пише на майчиния и бащиния си език. Според май­ката на Виктория, Петя Тоше­ва, която е и учител по музика в училището, носителката на втора награда в конкурсът по пеене „Прехвръкна птичка“ не притежава изключителни гла­сови данни. „Как е спечелила тогава при 223 участника?“ – ще попитате вие. С усърден труд и благодарение на музикалните си заложби – умението да ин­тонира правилно, развитото ритмично чувство и не на по- следно място с превъзходен български. Защото конкурсите, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина са точно за това – да подбудят тези млади български таланти зад граница към родолюбие, да им дадат възможност да пока­жат тази свидна частица, която носят в себе си за цял живот – България, българския език, българските песни и култура.

Интервю с Виктория Тошева, ученичка в предучилищна група на училище „Джон Атанасов“ Чи­каго, САЩ:

• Как реши да участваш в конкурса?
• Реших да участвам, защото обичам да пея.
• Участва ли в избора на песни?
• Да, аз сама харесах песнич­ките „Седнало е Джоре Дос“ и „Аз кокиченце съм бяло“.
• Колко пъти изпя всяка пе­сен преди да я запишете и из­пратите?
• Аз пях много пъти, за да ги науча добре и да не се обър­квам. Може би между 50 и 100 пъти.
• Беше ли изненадана, че спечели?
• Да, бях и много се зарад­вах.
• Би ли участвала в конкурса и догодина?
• Да, ще се упражнявам даже повече от тази година.
• Какво искаш да кажеш на други деца, които пеят добре и биха могли да участват?
• Не е толкова трудно да участваш в конкурса. Просто трябва да продължават да пеят и да участват другата година.
• Мили деца, вашите родители и целият учителски колектив се радва на вашите успехи и с гор­деят с вас. Бъдете живи и здрави, все така усмихнати и лъчезарни! Продължавайте да пеете и да популяризирате красотата на българската песен!