Защо в България да си млад е толкова тежко и….

Сред младото поколение в България няма сериозна почва, нито националният нихилизъм, нито евроскептицизмът. Половината от младите хора се чувстват граждани на Европа и света, използват новите технологии, а разликите между града и селото се заличават.

Всеки пети младеж не чете изобщо в свободното си време. Редовно спортуват само 10% от младежите, а изобщо не спортуват една четвърт. Тенденцията е притеснителна.

“Това е по-спокойно поколение, липсва онази нервност, която беше характерна за времето на прехода“, отчита Петър-Емил Митев. Той подчерта, че е изчезнал страхът от безработица, но е висока младежката чувствителност към социалната несправедливост.

Освен мозъци от България вече изтичат и ръце… Емигрират все повече нискоквалифицирани младежи, които не намират перспектива в страната. Материалната мотивация е доминираща при емигрирането на българите, отчита изследване.

Родители на хипита отишли на лекция на американски професор по антропология, който щял да говори за различията между поколенията.

Професорът започнал лекцията си с думите „Днешните млади хора съсипаха нашите ценности. Те не се интересуват от нищо. Те ще доведат света до упадък и разруха!“ Всички родители го слушали в захлас и го аплодирали на всяко изречение, защото той всъщност огласявал от катедрата техните мисли и опасения. Но след това, за тяхна изненада, професорът им казал, че това са думи, които са били написани на египетски папирус – няколко хиляди години преди Новата ера…

Втренчени в екраните на телефоните си, живеещи с родителите, безразлични към избора на професия и кариера… Такива ли са наистина поколенията, които идват след нас? И ако наистина са толкова инертни и не правят нищо, за да се развиват, каква вина носят родителите?

Тази история ни разказа психологът Людмил Стефанов, когато го потърсихме с въпрос защо младите хора в България изглежда са все по-демотивирани и лутащи се. А често се чуват и гласове, че новите поколения са чисто и просто мързеливи.

“Всеки човек си има своя уникален потенциал и числата не бива да ни карат сляпо да генерализираме,” добавя Петър Шарков. “Ролята на обществото и най-вече родителите и учителите, е да открие този потенциал и да го развива. Отново бих свързал темата с мотивацията – когато човек не осъзнава важността от нещо и няма добра основа. Мотивацията е ниска и често хората го тълкуват като “мързел”. А то не е така. Младите хора са пълни с енергия, наша е ролята да канализираме тази енергия в правилната посока.”

Маргинализирането на ромите продължава

Лошата новина от изследването  е това, че маргинализирането на българските роми продължава да стига до болезнени мащаби както по отношение на образование, така и по отношение на работа.  “Като че ли няма една младеж, има цигани, роми, или както искате ги наречете и всички останали. Пропастта е много сериозна и това е един от най-тъжните изводи, който аз правя от това поредно мащабно изследване. Отчуждението е факт и житейските траектории на тези хора са различни. Без постоянно напомняне за това, ние не просто няма да адресираме проблема, а след време, когато си мислим за възпроизводството на политическия елит, както и въобще за възпроизводството, ще имаме две паралелни реалности“, коментира Първан Симеонов от “Галъп Интернешънъл“.

По думите му дистанциите богат – беден се преплитат с етническите дистанции.