Иван Сабахлъков: Земеделието у нас е батак от много години
-
- февруари 28, 2024
Иван Сабахлъков е роден преди 57 години в град Хаджидимово. През 90-те години на миналия век се захваща с търговия и с това изхранва семейството до 2002 година. Тогава взема важното решение, че трябва да се занимава с производство. Залага на тютюна. Дълги години е по протестите срещу безхаберието на държавата към тютюнопроизводството, а преди 10 години създава Сдружение „Басма“, чийто председател е. В момента се грижи за 500-600 декара земеделски земи, в които отглежда различни земеделски култури – царевица, жито, чушки, картофи, зеле, диня, тиквички.
Г-н Сабахлъков, кое доведе до масовите протести на земеделските производители в страната?
Отговорът на този въпрос трябва да се търси доста назад във времето. Историята започва още с влизането на страната ни в Европейския съюз. Още тогава ние, българските земеделски производители, не бяхме равнопоставени със земеделците от другите страни. Няма как ние да издържим на този ценови натиск. Защото тази неравнопоставеност обуславя и цените на плодовете и зеленчуците, на месото и млякото в различните държави от ЕС. Дори със съседна Гърция сме в различни орбити, а основната разлика е в размера на субсидирането на сектора у нас и в южната ни съседка. Просто има различни ставки за субсидиране и в зеленчукопроизводството, и в животновъдството. Затова съвсем естествено дойде времето, в което вече не можем да я караме по старому. Защото нашите политици не искат или не могат да се преборят с бюрократите в Брюксел да сме равнопоставени с колегите ни в страните, които са в ЕС преди нас. И съм категоричен, че когато сега е толкова модерно да се говори за Шенген, то не бива да се подминава от родните държавници и този толкова фундаментален за нашия бранш въпрос за изравняването на субсидиите. Иначе този омагьосан кръг ще продължи, но не се знае дали след няколко години някои от типично българските продукти на пазара няма съвсем да изчезнат.
Защо се стигна до разделение между протестиращите?
Причината е, че няма стратегия в сектор „Земеделие“ – не се знае как и какво ще се прави години напред. Всичко е на парче, всичко е стихийно. Никой не се наема да направи дългосрочна стратегия. А проблемите се трупат. Някои от водачите на протестите, които сега се изживяват като такива, досега ги нямаше. Най-вероятно доскоро всичко ги е устройвало. За мен основният проблем в земеделието е демографският. В Северозападна България цели села са обезлюдени, защото едри земевладелци изкупиха земите, а местните хора останаха без земи. Реално няма истински сдружения, които да бранят целия бранш. Всичко се прави на лична основа, не се защитават интересите на всеки един от нас, а само интересите на определени хора. Затова протестите ще продължат. Не трябваше да спираме протестните действия, докато българските политици не заявят в Брюксел на висок глас, че българските земеделци не издържат на тази нелоялна конкуренция. Според мен тези, които искаха оставката на земеделския министър Кирил Вътев, изпълняваха политическа поръчка. Колко вече министри сменихме за тези години?! Не можем да ги преброим на пръстите на двете си ръце. Батакът в сектора си е все същият. Вътев поне се опитва да въведе диференцирано изплащане на субсидиите – защото не е едно и също да имаш стотици хиляди декари площи и да имаш 400-500 декара площи. Просто министърът не играе по свирката на големите „стратези“ на българското земеделие – Димитър Зоров, Бойко Синапов, на бившия земеделски министър Венцислав Върбанов.
Правилно ли се разпределят субсидиите за земеделските стопани?
Тук е важно да се погледне в българските магазини. Те дават отговор на този въпрос. Ако са пълни с родни продукти, значи политиката е правилна. Щом всичко е вносно, както е в момента, нещо куца и не се прави по правилния начин. Българският производител не може да задоволи нуждите на пазара и потребителите от българска стока, всичко е вносно – домати, чушки, краставици. България има уникални климатични условия за земеделие, а сме в състояние да напълним пазара за не повече от 2-3 месеца през цялата година с наша продукция. Така че е ясно и на децата – субсидиите в сектора не се разпределят правилно, едрите земеделци стават все по-едри, малките стават все по-малки и са на изчезване.
Познавате обстановката в бранша в съседна Гърция. Какви са приликите и разликите в протестите и исканията на нашите и гръцките земеделци?
Прилики няма. За разлики няма да ни стигне времето да посочвам. В Гърция държавата и сдруженията на земеделците гледат в една посока. Политиката в сектора е една и съща. Независимо коя политическа партия управлява. Новите идват на власт, но продължават да работят заедно със сдруженията. В южната ни съседка има истински сдружения, те са много силни. Знаете какви протести организират там. Но при тях е различно. В последните години те не искат повече субсидии. Сега протестираха заради компенсациите след наводненията. И как се получава така, че в Гърция, където температурите са по-високи, лятото е истински пек, се отглеждат почти всички земеделски продукти, а у нас това не е така?! Там обаче нямат крупни земеделски производители с по 100 000, с по 200 000 декара, това е политика на държавата и тя не позволява това да се случи. По този начин Гърция решава и демографския проблем. Няма обезлюдени райони там, има стриктно райониране – във всеки район се отглеждат определени земеделски култури и животни.
Фермерите и в редица други държави в ЕС протестираха. Кое ги изкара на улицата?
Там също е съвсем друга причината, довела до протестите във Франция и Германия. Земеделците там не искат да се вдига акцизът на горивата. Те нямат никакъв проблем с размера и с начина на разпределение на субсидиите, доволни са от това, което получават като финансова помощ. А у нас – проблеми да искаш. Та ние съсипахме нещо, което бе изградено и работеше – напоителните системи. Сега министър Вътев обяви, че държавата ще обърне внимание на този проблем. Няма как без вода да изкараш качествена продукция.
Защо са толкова скъпи българските зеленчуци и плодове?
Моето виждане е, че политиците в страната създават изкуствена инфлация. Наливат се много пари в непроизводствената сфера – образование, администрация, полиция… В същото време човекът, който се труди за надница на полето, отказва да го прави, ако не получи по-висока надница. Той пита следното: Защо ще работя 8 часа на полето за 50-60 лева надница, а една лелка в детска градина също реално получава тези пари, без да е свършила повече работа от мен и да е по-квалифицирана? И ние сме принудени да плащаме високи заплати, тъй като в противен случай няма да имаме работници. По-високите надници оскъпяват себестойността на продукта. Хората ни изнудват, те са наясно, че сами не можем да се справим. Това е основният момент за скъпите български зеленчуци плодове. Аз не мога да дам на работник по 10-12 евро на час, както е във Франция и Германия, а все повече нашенци ходят сезонно да работят в земеделието на тези две страни. И в същото време там цените не са така високи на месо, мляко, плодове и зеленчуци, задето получават нормални субсидии за дейността си. В България другият проблем за високите цени на земеделска продукция е и преминаването през 2-3 ръце, докато стигне до пазара. Понякога краставицата излиза от оранжерията или полета на два лева, но на пазара гони цена от 5 лева заради прекупвачите. В момента е още рано за родни домати и краставици на пазара. Почти всичко е внос. През месец март очаквам да има родни домати и краставици по магазините, но цените им ще са солени – 4-5 лева за килограм домати, около 3,50-4 лева за килограм краставици. Първите родни чушки ще са от юни натам, те също ще струват около 4 лева за килограм.
И все пак кое оскъпява толкова родната земеделска продукция от нивата до магазина?
Не можем да държим сметка на търговеца на каква цена ще продава стоката си. Щом има кой да я купува на висока цена, то ще я пуска на висока цена. Това е пазарен принцип, не зависи от един човек, един бранш, едно правителство. Олиото миналата година стигна до 6-7 лева за литър, но в момента се продава по 2-3 лева за литър. Има ли дефицит, цените се покачват, примерът с олиото е показателен в това отношение.
Какво трябва да се промени, за да сте конкурентни на колегите си в Европа?
Най-важното нещо е да сме равнопоставени на земеделците в другите страни. Да не се позволява неограничен внос на земеделска стока от трети страни, която прави дъмпинг на нашето производство, но е с много по-лошо качество. Има ли подкрепа за бранша, то българинът може да се върне към корените си. Да обработва своята земя, а не да прави същото в чужбина. А ние, българите, това го можем. Знаем как да се грижим за земята си, за да ни радва с плодовете си.
Някога се занимавахте с тютюнопроизводство, но то почти изчезна. Има ли риск и за други отрасли?
Тези наши политици през годините след 1989 година бавно, но сигурно убиха този сериозен и печеливш поминък на българина. Тютюнопроизводството беше отрасъл, който се изграждаше десетилетия наред, имаше стратегия за неговото развитие. Един от най-важните отрасли бе за българската икономика. Построени бяха предприятия за преработка на тютюна в Благоевград, Плевен, Пловдив, Шумен, Асеновград. Аз самият се занимавах с отглеждане на ориенталски тютюн преди години. Започнах с 30 декара ниви и ги увеличих на 150 декара. Но продажните политици ни предадоха за жълти стотинки. Знаех накъде ни водят, затова и от 2003 година съм по барикадите. Смених тютюна с други култури – чушки, картофи, зеле, диня, тиквички… Но за убитото тютюнджийство в България ме боли. По селата в Неврокопския край, където живея и аз, основният поминък бе тютюнът. И така бе десетки години. Сега много от тези ниви са пусти, тъжни и занемарени, обрасли са със саморасляци. А какъв живот имаше в тях някога. Но едни хора, които мислят само за своето утре, убиха това утре за хиляди тютюнопроизводители в цялата страна. Крайно време е Европа да влезе и в българското село. Това е работа на политиците – до всяка една къща да достигнат европейските програми, пък който реши да се занимава със земеделие, да го направи, но при равни условия със земеделците в другите страни от Европейския съюз. В противен случай може и други отрасли да последват нерадостната съдба на тютюнджийството.
Източник: Вестник „ТЕЛЕГРАФ“
Be the first to leave a review.
