Проф. Вагалински: Иманяри продължават да копаят и рушат акропола на Хераклея Синтика

Преди 17 години проф. Людмил Вагалински и екипът му започват проучване на едно голо поле, което по-късно ще се окаже, че крие тайните на един от най-интересните антични градове в Югозападна България – Хераклея Синтика.

За него почти нямало писмени сведения, затова всяка находка, открита на обекта, се оказва изключително ценна от научна гледна точка, разказа за предаването „Цветовете на България“ на Радио „Фокус“ проф. Людмил Вагалински.

От тогава до сега с екипа си той успява да разкрие централната част на и града, част от крепостната стена, както и части от акропола. Съвместно с Община Петрич успяват да социализират обекта и да го превърнат в притегателно място за туристи от страната и света.

2023 година се оказва изключително силна от археологическа гледна точка, споделя проф. Вагалински и допълва, че едно от големите открития на миналата година е светилище на богинята Нимезида.

„Светилището на Нимезида е единственото открито в България. Това е богинята на отмъщението, на справедливостта. Това е едно от малкото известни светилища изобщо в огромната Римска империя, която се е простирала на три континента. Използвам вашата медия, за да съобщия за първи път, че е готово едно художествено пресъздаване не само на тази история, но и на други истории от Хераклея Синтика. Става дума за един исторически трилър, който вече е написан и ще бъде публикуван тази година.

Действието се развива в Хераклея Синтика в края на IV век. Автор е моята съпруга, която е и ваш колега журналист – Ирина Вагалинска“, каза още проф. Вагалински.

Римска златна верижка, статуя на богинята Нике и много интересни плочи са само част от големите открития на обекта, но според проф. Вагалински най-важното нещо, което носи Хераклея Синтика е познанието за един отминал свят, който е съществувал по нашите земи.“Надписите, които открихме ни дават една много безценна информация и е хубаво, че намерихме няколко абсолютно запазени, някои от които са с имперско значение. Да речем това е надписа на един римски военачалник и държавник, столичен, от имперски мащаб, който е посетил Хераклея Синтика. Надписът, който намерихме е много дълъг – 18 реда, разказващ цялата биография на този човек. Той е живял в началото на II век след Христа, когато е най-големият разцвет и териториална разширеност на Римската империя“, добави проф. Вагалински.

Векове наред за този римски военачалник и държавник се е търсила информация, като още през Средновековието един доминикански монах открива надпис, свързан с този човек в Египет и то върху една от пирамидите в Гиза.

„Надписът е на латински и в него сестра му в стихотворно форма, почти, се е изплакала, че си е отишъл много рано. От тогава много учени, а и аматьори са се интересували от този човек. Иначе да намерихме много статуи, вие споменахте някои от тях. Може би най-красивият предмет, който съм намирал е една мраморна глава на богиня, внимателно погребана при едно от вражеските нападения“, посочи ръководителят на проучванията.

Разкриването на тайните на античен град Хераклея Синтика ще продължи и през тази 2024 година, съобщи проф. Вагалински и допълни, че е останал приятно изненадан от факта, че за обекта е предвидено целево финансиране в държавния бюджет.

„Имаме да допроучваме западния край на площада, определени участъци, западния портик. Крайно време е да направим по-достъпен за туристите Клоака Максима – големият канал, който частично разкрихме преди години. Сега трябва да го до проучим. Възможно е и би трябвало да поработим и на акропола. Имахме шанс през 2021 година там да копаем доста ограничено и внимателно. Резултатите бяха доста интересни, като се установи, че една група от хераклейци е продължила, дори след земетресенията от 400-та година, да живее във високата част на възвишението Кожух. Била е добре организирана, със собствена крепост. Те са живели там до края на VI век. Откритията бяха доста интересни, защото установихме, че са били с много висок стандарт. Интересна информация. Би трябвало да я проверим. Надявам се, че там ще успеем да се справим с Министерството на околната среда и да получим съответното разрешение“, подчерта проф. Вагалински.

Той отбеляза, че понякога този процес е много труден, като той основно затруднява хората, които си вършат работата и работят за държавата, защото иманярите никой не ги спира.

„Те продължават във високата част на акропола да копаят и рушат. Съвсем скоро ми се обадиха местни хора, с които работим на терен. Те алармираха, че има пресни иманярски изкопи“, коментира проф. Вагалински.

Той отбеляза, че съвместно с органите на реда и Община Петрич полагат големи усилия да се справят с иманярите, но въпреки това те продължават да действат на терен.

Проф. Вагалински поясни, че много пъти се налага да работят в безобразните трапове, изкопани от иманярите, за да могат да спасят това, което е останало като информация и находки.

Целевото финансиране в държавния бюджет ще позволи на проф. Вагалински и екипа му да работят около 3 месеца на терен и то много интензивно.