Треньорката на неврокопските грации Г. Шопова: Спортът върви ръка за ръка с дисциплината, без това няма успехи…

Габриела Шопова е родена в Кюстендил, но безспорно е едно от разпознаваемите лица на спорта в Гоце Делчев, след като любовта я довежда в южния град. Тя е човекът, с чието име неврокопчани свързват художествената гимнастика на местна почва. В продължение на 15 г. е част от една от водещите школи у нас под Хисарлъка, където нейна първа треньорка е призната специалистка като Антоанета Апостолова, а след това до края на активната й състезателна кариера неин наставник е Габриела Бурназка. Сега русокосата дама води Клуба по художествена гимнастика „Пирин ЕМ“, чийто президент е, и работи заедно с Мария Бугова-Джингарева, бивша състезателка на „Левски-Илияна“.

– Г-жо Шопова, каква беше изтеклата година за Вас и „Пирин ЕМ“?

– Успешна, ползотворна и изпълнена с много приятни емоции. Дори може да кажем смело, че сме клуб, който става познат в България. Постепенно се утвърждаваме и най-важното – надграждаме. Заедно с Мария Бугова-Джингарева, която е неизменна и неделима част от „Пирин ЕМ“, а така също и с нашите състезателки, гледаме нагоре и напред. Не се плашим от предизвикателствата, дори ги търсим. В началото на 2024 г. искам да благодаря на всички, с които заедно преборвахме трудности и правехме крачки към постигане на поставените цели.

– Кои моменти бихте откроили от 2023 г.?

– Първото издание на турнира „Цветовете на Пирин“ и „Купа Гоце Делчев“, който бе наша дългогодишна идея и в крайна сметка намери своята реализация. Факт е, че надпреварата бе одобрена от федерацията с главен съдия на проявата небезизвестната в родните и международните гимнастически среди Валя Маркова, и с главен секретар друг от уважаваните деятели – Ели Докузанова. Гостуваха златните ни момичета, състезателки на международно ниво и специалисти от световен мащаб. Наистина беше голямо събитие и ни струваше много усилия, но в крайна сметка всичко си струваше. Нека не забравяме и още едно нещо, което трябва да отбележим. Малко преди края на 2023 г. се сдобихме с професионален килим за художествена гимнастика, което е една невероятна придобивка. Разбира се, че имаме и още много поводи за задоволство с оглед на представянето на нашите момичета. Имаше и моменти, в които нещата не се случваха, както ни се искаше, но в крайна сметка това е повод да си вземем бележка, да анализираме и да работим върху отстраняване на допуснатите грешки.

– Намери ли своето място художествената гимнастика в Гоце Делчев, където тя беше непозната като практика?

– Ако се върнем назад, началото през 2015 г. не бе никак леко. Преди основаването на клуба имаше доста трудности, но след това започнахме работа по същество. Всеки, занимавал се някога със спорт, знае, че щом го обичаш, трябва да му се отдадеш изцяло и да не жалиш силите си. Спомням си, че тогава, благодарение на помощта на общината, личния ангажимент на тогавашния заместник-кмет и настоящ депутат Богдан Боцев и ръководството на ПМГ „Яне Сандански“, ние стартирахме своето начинание във физкултурния стадион на училището. Хубавото е, че успяхме през годините да запазим дръзновението, желанието и амбицията за работа. Даде се възможност за изява на момичетата, за които няма кой знае колко възможности да спортуват. През тези години спечелихме отличия, с които помогнахме да се обогати визитката на града и вече ни свързват като неделима част от него. Мисля, че намерихме своето място в живота на Гоце Делчев, след като с нас тренират все повече момичета, а и срещаме все повече съмишленици.

– От гледна точка на изминалото време как преценявате годините от първите стъпки до момента за Вашия клуб?

– Първите стъпки… Просто дойдох тук, реших, че ще се занимавам професионално с художествена гимнастика като треньорка. Най-напред се намериха килими, зала за тренировки, преодоляхме различни спънки. Нормално бе в началото някои да идват от любопитство или от желание да се занимават с нещо, трети искаха да тренират сериозно. Общо взето говорим за една немалка масовост – 80-90 трениращи деца. Едни се отказваха, други се записваха. С оглед на изтеклото време, спокойно мога да кажа, че вече всичко е на едно по-различно ниво. Тук не говорим за масов спорт, а за повишаване на професионализма и в състезателната дейност, а това със сигурност обещава, че ще става все по-трудно, ще трябва да се влагат още по-големи усилия, ако искаме да постигаме успехи на по-високо ниво. Продължаваме напред без отказване, няма да спираме да правим лагери, няма да се предаваме пред трудностите, а всеки трябва да е готов да се бори с тях. В това отношение мога да кажа, че едно огромно рамо и много голяма и неоценима е помощта на Мария Бугова-Джингарева, която се раздава на максимум за доброто на клуба.

– Тази година ще има ли ново издание на „Цветовете на Пирин“ и „Купа Гоце Делчев“, каквато заявка дадохте при учредяването му, именно да стане традиционен?

– Получихме доста положителни отзиви от колеги, родители, състезатели и различни спортни специалисти. Това практически ни даде допълнителна енергия и амбиция да работим за реализиране на второто издание на надпреварата, което планираме отново да бъде през ранна пролет.

– Какво струва организирането на един подобен турнир?

– Струва финанси, но и много усилия, без които каквито и средства да има, няма да се получи нищо. Струва влагане на много време и нерви за всеки един детайл, дори и най-малкият. Надявам се отново да имаме една широка подкрепа, както миналата година, на всички онези, които прегърнаха тази идея начело с Община Гоце Делчев, нашите спонсори, без чиято подкрепа нещата едва ли ще могат да се случат, и съмишленици. Всички те помогнаха за осъществяването на един истински празник, за сбъдването на една спортна приказка и ние вярваме, че тя може да има своето продължение. Що се отнася до „Пирин ЕМ“, със сигурност турнирът помага много. Правим го заради момичетата, които го заслужават. Трупат опит, сблъскват се с опоненти от различна класа, правят равносметка, имат възможност да се запознаят с друг подход на работа, пък и могат да видят докъде са стигнали, правейки сравнение с другите.

– Какви са целите, които си поставяте през новата година?

– Спортът върви ръка за ръка с дисциплината, искам децата да разбират това, защото без това няма успехи. В тази връзка ще си позволя да цитирам Й. Уилинк: „Не очаквай да бъдеш мотивиран всеки ден. Няма да бъдеш! Не разчитай на мотивацията. Разчитай на дисциплината!…“. Винаги съм казвала, че моята персонална цел е да предам любовта си към спорта на момичетата, да помогна да създадем у тях спортна култура, отношение към спорта като цяло, защото резерви в тази насока. Задачата пред нас и нашите възпитанички е надграждането с всеки един изминал ден, постигането на нови успехи и в по-дългосрочен план – намиране на място на най-високо национално ниво./struma.bg/