ОТКЛИК НА ХРИСТОВИЯ ПОВИК (слово за деня на св. Андрей Първозвани)

Жаждата ни за добро, мъдрост и богопознание ни подтиква да си припомняме за духовна поука всички онези люде, на които бе отредено да бъдат свидетели, ученици или последователи на Господ Иисус Христос, Който уми от греха целия човешки род и донесе божествена утеха. За Негова прослава и наше назидание на 30 ноември светата Православна църква празнува деня на св. ап. Андрей, наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил призован от Христос. Св. ап. Андрей ръкоположил първия епископ в Цариград – ап. Стахий, а Цариградската патриаршия дала св. Кръщение и св. Миропомазание на сърби, руси, българи… да живеем в мир, братолюбие, взаимопомощ.

От ранни години св. Андрей е бил ученик на св. Йоан Кръстител в Юдея. Двамата и още един ученик стояли на брега на р. Йордан, когато минал Иисус. Предтечата Го посочил, казвайки: „Ето Агнеца Божи“ (Йоан. 1:29). Чувайки тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал часове с Него. После отишъл да намери брат си Симон (Петър), съобщавайки му с радост: „Намерихме Месия“ (Йоан. 1:41), и го завел при Христос. Двамата братя, родом от Витсаида, продължили да се занимават с риболов. Веднъж на брега на Галилейско море Спасителят ги видял и казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Мат. 4:19). Оттогава те навсякъде били с Него.

След слизането на Св. Дух на Петдесетница апостолите се разпръснали по цял свят да проповядват словото Божие. Ап. Андрей поел към северните страни. През Гърция, Мала Азия, нашите черноморски брегове, стигнал до руските земи, обитавани от скитите. Оттук насетне целият му живот бил борба за нови Христови последователи, трънен път – да просвети и спечели душите на езичниците за Христос. В понтийския град Синоп св. Андрей и св. ап. Матей претърпели жестоко гонение, наклеветени от озлобени юдеи пред властите. Затворени били в тъмница, пребити и изхвърлени пред градските порти. Но в чудно видение Спасителят им се явил, излекувал раните им и скоро ап. Андрей отново проповядвал.

Първият руски летописец Нестор разказва предание, че св. ап. Андрей достигнал до мястото, където сега се намира Киев. Той забил кръст и казал на учениците си: „На това място ще възсияе Божията благодат.“ Днес там стои църква на името на св. Андрей. Последните дни от живота си той прекарал в гр. Патра. И там победил идолите. Това обаче не се харесало на управителя Егеат, който хулел  Христос и се подигравал на Неговото учение. Щом видял, че апостолът не се покланя на езическите богове, Егеат разпоредил да го затворят в тъмница. С кръстен знак св. Андрей отключил тъмницата и в молитви и беседи дал последни напътствия на насъбралите се християни. Като поискал хляб и вино, извършил св. Евхаристия, причастил всички и ръкоположил Стратоклий за епископ. С утрото апостолът изпратил вярващите, а вратите били заключени отново чрез кръстно знамение. Въпреки бурните възмущения на няколко хиляди души, управителят присъдил кръстна смърт на апостола. Но св. ап. Андрей с радост отивал към смъртта. „Вече виждам моя Цар…„ – казал той. Обаче народното вълнение се усилило и Егеат, уплашен от бунт, заповядал да отменят присъдата. Тогава св. Андрей вдигнал очи към небето и казал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста… Приеми ме с мир в Твоите селения!“ Бог приел молитвата му. Последното желание на св. мъченик било да бъде разпънат на кръст във формата на буквата Х, тъй като считал себе си недостоен да увисне на кръст като Христовия. Този кръст днес се нарича Андреевски.

Днес мощите на апостола почиват в Амалта (Италия), а честната му глава се пази в Истанбул.

Иисус Христос призовава и нас така, както векове наред зове всяка душа да узнае истината. Малцина днес са онези, които по примера на св. Андрей Първозвани разпъват човешките си страсти на Христовия кръст. Малцина усещат на каква жарава се грее истински вярващото сърце и от колко въглени-изпитания то има белези. Някой ще каже: божествеността е чужда на човешката природа; друг: точно сега ли трябва да търсим неземното, когато живеем само един живот и понякога толкова кратък. Трети ще подхвърлят: всеки по свой начин върви след Бога. Да, би било много удобно да не се отвличаме със „свръхестествените“ въпроси, над които разумът е безсилен и душата остава неудовлетворена. Но нали точно човешкият род е образът Божи и неговата пътека е богоуподобяването – разумът да изследва, търси и твори, душата да мери с божествените мерки, а не с тези на дребните хорица. Добре е да изживеем този наш земен живот, в който понякога е толкова трудно да оцелеем. Често пъти дяволът иска в залог душите ни. Ако не сме тръгнали след Бога, след лукавия ли да вървим? Не сме ли свидетели, че денят прелива от хорска злоба, а в нощта всеки дом е стократно заключена крепост. Ето ги земните хора – силни на деня, но безсилни по душа, уредени днес, но погубени за вечността. Затова ни е нужна истината – Бог по Своята милост и доброта е дал път на вяра, надежда и любов. Този път е в едната света, вселенска и апостолска Църква. Върху този път всеки върви със свои стъпки. Иисус Христос ни е събрал в едно стадо, не всеки сам да се лута по последния си час, без да е разбрал кой е и накъде отива. Както св. ап. Андрей е откликнал с жар на зова Христов, така всеки час трябва да помним накъде вървим и Кой ни зове.

Църковен вестник, бр. 48 (ноември-декември) 1995 г.

Според народните възгледи и познания

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно“.

Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.