Топ ПРЕСА: „Изкуственият интелект“ скоро може да се появи на бял свят а родното му място да е село Слащен, община Сатовча!

Той е висок 1.75 м, тежи най-малко 90 кг.

Може да отваря вратата на своя стопанин и дори да му вади бирата от хладилника. Нали­ва я в чаша и след това сяда търпе­ливо край масата. Сензорните му очи не мигат, защото е надарен с изкуст­вен интелект, но не и с при­родни дадености.

Има собствено мнение по всеки въпрос, с охота влиза в словесен двубой и отгова­ря без запъване, когато го попиташ нещо – например що е то изкуствен интелект.

„Понятието изкуствен ин­телект е сложно за дефини­ране. Доскоро нямаше ин­телигентни машини, имаше само умни системи – т. нар. смарт, неспособни да се раз­виват, да се учат от грешките и успехите си, да се справят с кризисни ситуации, не­ предвидени от програмиста. Тоест машини без проява на разум…“

Името му е Кибертрон, а способността му да възпри­ема и реагира на околния свят се базира на пет основ­ни блока – изкуствен инте­лект, памет, пасивна мисъл, активна мисъл, самообуче­ние и въображение.

Кибертрон не повтаря за­учени фрази, защото мисли. Той е хуманоид – човеко-подобна машинка със собст­вен интелект и разум. Може да се страхува, но и да проя­вява завидна храброст, при­тежава чувство за хумор, за тъга, за радост. Засега Кибертрон съществува само като виртуален проект и сме­ла, но реална мечта, родена в главите на седем млади българи. Единият от тях е на възраст, която наричат сред­на, но според приятелите му от екипа по дух е на 20. На Седмата международна кон­ференция „Практо 2003″ във Варна създателите на Кибертрон представиха проек­та си и получиха смущаващо искрени адмирации и одо­брение от научните среди. В началото на тази година проектът спечели 7-о място на Меж­дународния фес­тивал на науката и инженерните тех­нологии в Бомбай.

Кибертрон се различава от всич­ки създадени до момента в света хуманоидни роботи, чиито „съзнания“ са реализирани чрез твърди математически алгоритми. Интелектът им е само ими­тация. Докато Кибертрон е уникален, силен, умен и…най-важното той е българин.

Засега.

Фантастичната идея за създаването му се зараж­да в главата на едно 13-годиш-но момче от благо­евградското село Слащен. Тогава в ръцете на Ахмед Мерчев попада книгата на А. Гордин „Забавна кибернети­ка“, от която тийнейджърът разбира, че неговият Кибертрон може да се превърне в реалност. Ахмед поглъща всяко мернало му се четиво по електроника и кибернети­ка. В седми клас поправя телевизорите и радиопри­емниците на селото. Преди това обаче си прави сам уредите – волтметър, ампер­метър, честотомер, осциолоскоп със светодиоди. Но аналоговата електроника бързо му омръзва.

Преди две години завърш­ва с пълен отличен гимнази­ята в родното си село и ста­ва студент по електроника в Техническия университет. До този момент вече има две собствени разработки за роботи. Но не престава да мечтае за самообучаващ се хуманоид с практически работещ изкуст­вен интелект. Още като първокурсник си прави сайт в Интернет и пуска електронни обяви, че търси съмишленици. Над 800 души за­явяват желание да влязат в създадената от него Кибертрон-организация. От тях ос­тават само седем – най-запалените. Любомир Славилов, инж. Антони Ставрев, инж. д-р Димитър Чалев, инж. Бо­рис Дишев, Калин Петров и едно девойче – 20-годишната Зюлкера Арифова.

Любомир попада случайно на постинга за хуманоиден робот и веднага изпраща имейл на Ахмед. Тази година 23-годишният софиянец за­вършва Инженерна физика, специалност Квантова елек­троника и лазерна техника в Софийския университет.

„Няма човек, който да се занимава с техника и робо­тика и да не мечтае за хуманоид. Още Леонардо да Винчи проектира механичен войник, но идеята му остава само на хартия“, разказва Любомир.

Седморката на Ахмед смята за свое най-голямо постиже­ние ръката на хуманоида

Ние имаме 28 степени на свобода, ръката на Кибертрон също, но по своята функционалност надминава човешката. Множеството сензори в нея и позволяват да усеща натиск, температу­ра, допир. Така хуманоидът ще разбира дали го галиш или го пляскаш за назидание.

Не по-малко важно е и това, че тази „интелигентна“ ръка успешно би могла да се при­лага и като протеза при загуба на крайник.

Екип Кибертрон разработ­ва своя концепция за инте­лекта, неприлагана досега в други разработки. Според специалистите интелектът и разумът са само софтуер­но приложение в робота. „За нас светът е петизмерен, а човешкият мозък е четириизмерен. Изкуственият инте­лект, който ще направим, ще служи на човека за връзка с неопознаваемото. Затова Кибертрон ще бъде нещо по-ви­сше от нас“, твърдят двамата изобретатели.

Японците са натрупали богат опит и проекти за създаването на хуманоидни роботи. „Хонда“ направи све­товноизвестния робот ASI- МО, висок 1.20 м. С него те създадоха за пръв път модел на ходенето, който се добли­жава много до начина на крачене на човека. Про­блемът обаче е в това, че ASIMO ходи само по предварително зададе­ни програми. Ако се по­яви непредвидено пре­пятствие, спира. Всички създадени до момента роботи ходят по тази тех­нология, наречена „Зиро момент поинт“ – точка на нулев момент“, разказва Любомир. А екипът им заедно с учени от БАН ра­боти върху изцяло нова концепция, която ще из­бегне недостатъците на ASIMO.

Кибертрон ще може да кра­чи като истин­ски човек. Него­вите 82 степени на свобода ще придават за- видна функ­ционалност на тялото му. Е, няма да може да ни намига в началото, но хуманоидът може да бъде модифициран в андроид, който ще има клепа­чи, уста…

„Целта ни е да създадем робот, който да заменя човек при опасни дейности и места като гасене на пожари, обезвреждане на бомби, на терористи, работа в мините. Тъй като роботът е антропомор- фен, може да управлява всяка машина вместо човека. Но пре­ди това трябва да премине курс на обучение в диалогов ре­жим. Не да му направим про­грама, а да му обясним уро­ка като на ученик“, допълва Ахмед. Предимството на Кибертрон е, че след като бъде обучен, знанията му могат да се клонират в десетки други хуманоиди. А това ще спести доста средства и време – за няколко часа можеш да на­правиш още сто умни и обу­чени машинки.

През март т. г. седмината ен­тусиасти реги­стрирали фир­ма, но не могат да плащат за собствен офис и работят пре­димно у дома си. За да изве­дат от виртуалното простран­ство в реалния свят своя Ки- бертрон, са им нужни около 180 хил. евро – без да включват разходите за труд.

Кибернетичната ръка е вече симулативно тества­на, но само за нейното про­изводство трябват 34 хил. евро. Ако се появи сериозен инвеститор, само след две години Кибертрон ще се дви­жи сред нас, ще отговаря на въпросите ни, ще работи и мисли. Досегашното търсене на генерален инвеститор на екипа обаче е безрезултат­но. Момчетата знаят, че ако се обърнат към по-прозорли- ви западни фирми, няма да останат нечути. Но все още стискат зъби и продължават да търсят у нас съмишлени­ци, които не гонят бързата печалба.

Нали идеята им е такава – Кибертрон да има българско родословие, да се сътвори от независим екип. И да се роди в България.

И роботите плачат

Японският автомобилостроителен гигант „Тойота“ демонстрира напредъка на технологическото си разви­тие, като сътвори електронен хуманоид. Той може да свири виртуозно на тромпет. Висок 1.20 м, още си няма име, но компанията е замислила да произведе цял оркестър от негови събратя, които да се представят на световното из­ложение „Аичи“ догодина. Пак в Страната на изгря­ващото слънце вече произвеждат масо­ви роботи с ограни­чени функции, които за сметка на това могат да се ползват и за компаньонки в леглото. Скоро смятат да ги внедрят в Европа. По-популярно на Стария континент вече е кучето Aibo, чийто вграден адаптер WLAN позволява на човек да общу­ва с него. Кучето лае, скимти, когато е тъжно, чумери се, гушка се. То спи, върти опаш­ка, мига с очи, отговаря на повикване. Играе си с розо­ва топка и глозга специален кокал. А когато батериите му тръгнат да се изтощават, електронният опашатко сам се запътва към контакта. Този домашен любимец тол­кова прилича на истински, че мнозина вече го предпочитат пред четириногия си космат приятел. Нали не цапа. QRIO пък е много мъничко хуманоидче, подходящо най-вече за играчка. То е грациозно, може да танцува японски тан­ци с ветрила, пък и е първото сред себеподобните си, кое­то се опитва да тича. QRIO ходи малко приклекнал, тъй като не може да си изправи добре краката.