Красимира ПАНАЙОТОВА поиска думата от вестник „Градът”: Отдавна трябваше да ви махнат, г-н Мигдин!
-
- ноември 29, 2014
В памет на починалия колега Георги Пиронев, който беше „убит“ от диктатурата и феодализма на един директор
Публикуваме без редакция
Всяко искане на право на отговор ще бъде уважено.
Училището ТЕ „Иван Гу- лев“, сега НПГ „Димитър Та- лев“ навършва 50-годишна история.
Техникумът преди години беше училище с голямо „у“, жънещо много големи успехи, с голямо име и авторитет.
Питам се обаче сега, какво остана като спомени у една голяма част от учителите и служителите, градили историята на това училище?
Отдавна исках да направя достояние някои неща около стила и методите на работа на г-н Мигдин и сега ще се възползвам от създалата се ситуации около него.
Ето моя случай: Определям себе си като деен и активно работел учител от създаването на училището до към 30-та ми годишнина от работата в него. Като такава тогава си позволих да дам някой и друг съвет и да направя някои неща в полза на учебния процес, които не се понрави- ха на г-н Мигдин, затова започнаха и атаки срещу мен.
Първо ми наложи дисциплинарно наказание „забележка“, което аз атакувах в съда с оглед на бъдещи последици и с оглед на пресичане на бъдещите му планове спрямо мен, които очевадно се очертаваха.
Последва голям психологически натиск и тормоз. Връчени ми бяха в кратък период от време 10 писмени обяснения по повод най-различни незначителни „провинения“, като част от тези искания се повтаряха, защото касаеха едни и същи обстоятелства, а някои от тях бяха направени шест месеца назад.
Никой от настоящите ми тогава колеги не беше подложен на толкова много непрекъснати проверки от всякакво естество. Част от тези писмени обяснения ми бяха връчвани в неучебно време, след приключване на учебните занятия, когато все още сме на работа до 12 часа, в последните минути на работното време. Това се правеше, за да бъда допълнително травмирана и да ми се покаже, че съм постоянно държана Все в тази поредица от под око като някакъв престъпник.
Все в тази поредица от действия е и отказът да ми бъде разрешен и полагащият ми се годишен отпуск, както всички останали колеги. Целият този психически тормоз ми се отрази крайно тежко – разклати се не само психическото, но и физическото ми здраве. Бях толкова изтормозена и потисната, че в един момент започна да ми минава мисълта да напусна училището след 30 години непрекъсната и напълно всеотдайно удовлетворяваща ме работа.
Но все пак реших да загърбя създалия се конфликт, да превъзмогна болката и обидата, да продължа напред и евентуално с взаимни компромиси да бъдат възстановени нормалните взаимоотношения.
Благой Мигдин не показа желание да разговаря с мен, а направи опит да въвлече в неприятната ситуация целия учителски колектив, като подложи в ненужно обсъждане сред колегите „скандалното“ ми поведение. Това беше безкрайно унизително за мен и ме подтикна да търся разрешение на наболелите въпроси отново от органите на МОН.
Нещата обаче не само че ненамериха своето нормално човешко развитие, но се влошиха и почти излязоха от контрол.
Принудена бях да ходя на работа в постоянно напрежение и страх в очакване да бъда „хваната в крачка„ за нещо съвсем елементарно, което пък от своя страна ще бъде повод за нови обяснения и разправии.
Всичко това в крайна сметка се отрази на взаимоотношенията с останалите колеги, отрази се върху работата ми с учениците и влоши като цяло микроклимата в училище.
Всичко това и имайки в предвид големите действителни нарушения на Мигдин, отправих питане до МОН. Беше назначена проверка.
Сега желая да цитирам и оглася някои от неговите пропуски и нарушения, за да преценят читателите за какво става въпрос.
- Установени са нарушения за провеждане на контролната дейност в системата на Народната просвета.
- Установено е преместване на трима ученика от ПМГ в техникума по средата на учебната година, където учениците не са издържали изискващият се приемен изпит за тази специалност.
- В заповедната книга не се вписват заповедите, въз основа на които се разрешава на служителите ползването на предвидените по КТ отпуски, както и заповедите свързани с налагането на наказание на учениците, освобождаването им от учебни часове, отпускането на стипендии.
- Регистрационната книга за издадени документи за завършена степен на образование или придобита степен на професионална квалификация не е прошнурована.
- Регистриране на дипломи с дата и номер без вписване на данни на ученик, получил такава диплома.
- Липсва заповед на комисия от длъжностни лица, която да извършва унищожаване на документите, вида и количеството на документите. Не е спазено изискването за унищожаването на документите с фабрични номера, а на същите номерата са из- рязани, хартиените носители не са унищожени чрез изгаряне, а друга част са запазени изцяло.
- Липсва книга за резултатите от изпитите на учениците в самостоятелна и индивидуална форма на обучение.
- Входящият дневник не е прошнурован, а в него е описвана цялата поща постъпваща в училището.
- Не се води изходящ дневник.
- Личните трудови досиета на служителите не са водени и комплектувани съгласно изискванията.
- Има нарушения при сключване на договори за наем с г-н Йордан Спасов.
- Липсва параграф на книга, поради което не е възможно да се даде оценка по разходите по пера.
- Не са спазени изискванията за внасяне на възстановените разходи по „транзитните сметки“.
- При проверка на командировъчните се наблюдават пропуски при вписване на начина на пътуване и дневните разходи.
Резултат от всичките му целенасочени, провокиращи действия – бе завеждане на гражданско дело за упражняване на системен психически тормоз. Още на другия ден бях дисциплинарно уволнена с мотив за извършени на тежки дисциплинарни нарушения от моя страна, не справяне с работата и уронване престижа на директора. Та коя съм аз да завеждам дело за психически тормоз? Кой служител си е позволил до сега това?
Като си спомням сега цялата група свидетели начело с Мигдин наричани колеги и ръководство, впрегнала вкупом силите си за доказване на моята вина ми става жал за тях.
Всички те се мъчеха да докажат, че в училище всичко е наред, няма напрежение, цари хармония, психологичният климат е като на книга.
Ако знаех още тогава обаче че ще се стигне до тук щях да оглася пред проверяващите и направя достояние всички премълчани и доста компрометиращи неща /а те са много/, без излишни угризения.
На фона на честващия от училището юбилей смея открито да заявя, че г-н Мигдин с постъпките и действията си при ръководене на това училище, в едно от 90% от бившите му колеги и служители, отдавна е изгубил и „уважението“ и „името си“.
Човек който:
– Непрекъснато упражнява психически натиск и тормоз спрямо инакомислещите
- Непрекъснато проявява избирателност по отноше ние на документите, завежда или след нужната преценка, прави корекции поправки по ТЯХ.
- Непрекъснато извърта и изопачава истината.
- На думи, а не на дела спазва правилници наредби.
- С неморални и неетични норми на поведение сам срива доверието към него и институцията която ръководи.
- Хората ги има като пионки, които мести когато и както реши.
- Лъжесвидетелства кара и подчинените си на това и т.н. не може да бъде уважаван човек.
За мен сега изводът е един. Независимо от това какво си постигнал, важното е как си го постигнал! Не зависимо от това, че г-н Мигдин и приближените му като Товирова например, имаха сила и правомощия, в крайна сметка си останаха безсилни.
Двете спечелих, но за най-важното дело за психическия тормоз не получих възмездие. За мъката и болката, която преживях, за обидата и огорчението което преглътнах, за безпомощността в която изпаднах си казах „Господ да го съди, нищо на тоя свят не остава ненаказано“. И така както непрекъснато ме атакуваха гласно „Ако щеш и в Страсбург се жалвай“ искрено се надявам че ще ги съди не съд, а Господ.
Колко хора разплака, колко човешки съдби съсипа така че съдниците му ще са много!!!
Добре обаче че вече няма да е на този пост, трябваше по-рано да бъде махнат. Добре че това стана по начин по-който той беше специалист.
И понеже г-н Мигдин е играч от класа аз съм сигурна че ще организира ответната реакция, както между впрочем е и неговия стил на действие. Но каквото и да прави трябва да знае че пъзела на облика му е отдавна изграден. Та кой директор има зад гърба си толкова много водени съдебни дела /7 или 8 / и още толкова не заведени. Ако поне за половината от тях беше се бръкнал в джоба щеше да се замисли. Ако чисто хипотетично не бяха го „пенсионирали“ а са го съкратили след направена тежка операция и се налагало да копае в парка /както стана при Иван Вълков/ сигурно пак щеше да се замисли.
Понеже повода сега е „пенсионирането“ тоест махането на г-н Мигдин аз ще избързам малко със спомените за 50 годишният юбилей на училището. Спомени на бивши колеги и служители пречупени през призмата Мигдин.
Накрая на неговите работодатели и началници ще кажа: „Ако не можете да прецените моралните качества на бъдещите ръководители на учебни заведения, то поне въведете мандатност за този пост, за да не превръщат училищата в бащиния, така както направи г-н Мигдин.
Be the first to leave a review.
