Красимира ПАНАЙОТОВА поиска думата от вестник „Градът”: Отдавна трябваше да ви махнат, г-н Мигдин!

В памет на починалия колега Георги Пиронев, който беше „убит“ от диктатурата и феодализма на един директор

Публикуваме без редакция

Всяко искане на право на отго­вор ще бъде уважено.

Училището ТЕ „Иван Гу- лев“, сега НПГ „Димитър Та- лев“ навършва 50-годишна история.

Техникумът преди години беше училище с голямо „у“, жънещо много големи успе­хи, с голямо име и авторитет.

Питам се обаче сега, какво остана като спомени у една голяма част от учителите и служителите, градили исто­рията на това училище?

Отдавна исках да направя достояние някои неща около стила и методите на работа на г-н Мигдин и сега ще се възползвам от създалата се ситуации около него.

Ето моя случай: Определям себе си като деен и активно работел учител от създава­нето на училището до към 30-та ми годишнина от рабо­тата в него. Като такава тога­ва си позволих да дам някой и друг съвет и да направя ня­кои неща в полза на учебния процес, които не се понрави- ха на г-н Мигдин, затова започнаха и атаки срещу мен.

Първо ми наложи дисциплинарно на­казание „забележ­ка“, което аз атаку­вах в съда с оглед на бъдещи последици и с оглед на пресичане на бъ­дещите му планове спрямо мен, които очевадно се очер­таваха.

Последва голям психоло­гически натиск и тормоз. Връчени ми бяха в кратък период от време 10 пис­мени обяснения по повод най-различни незначителни „провинения“, като част от тези искания се повтаряха, защото касаеха едни и същи обстоятелства, а някои от тях бяха направени шест месеца назад.

Никой от настоящи­те ми тогава колеги не беше подложен на толкова много непрекъснати про­верки от всякакво естество. Част от тези писмени обяс­нения ми бяха връчва­ни в неучебно време, след приключване на учебните за­нятия, когато все още сме на работа до 12 часа, в послед­ните минути на работното време. Това се правеше, за да бъда допълнително травмирана и да ми се покаже, че съм постоянно държана Все в тази поредица от под око като някакъв прес­тъпник.

Все в  тази поредица от действия е и отказът да ми бъде разрешен и полагащият ми се годишен отпуск, както всички останали колеги. Це­лият този психически тормоз ми се отрази крайно тежко – разклати се не само пси­хическото, но и физическото ми здраве. Бях толкова из­тормозена и потисната, че в един момент започна да ми минава мисълта да напусна училището след 30 години непрекъсната и напълно все­отдайно удовлетворяваща ме работа.

Но все пак реших да загър­бя създалия се конфликт, да превъзмогна болката и оби­дата, да продължа напред и евентуално с взаимни ком­промиси да бъдат възстано­вени нормалните взаимоот­ношения.

Благой Мигдин не показа желание да разговаря с мен, а направи опит да въвлече в неприятната ситуация це­лия учителски колектив, като подложи в ненужно обсъжда­не сред колегите „скандалното“ ми поведение. Това беше безкрайно унизително за мен и ме подтикна да търся разрешение на наболелите въпроси отново от органите на МОН.

Нещата обаче не само че ненамериха своето нормално човешко развитие, но се влошиха и почти излязоха от контрол.

Принудена бях да ходя на работа в постоянно напре­жение и страх в очакване да бъда „хваната в крачка„ за нещо съвсем елементарно, което пък от своя страна ще бъде повод за нови обясне­ния и разправии.

Всичко това в крайна смет­ка се отрази на взаимоотно­шенията с останалите коле­ги, отрази се върху работата ми с учениците и влоши като цяло микроклимата в учили­ще.

Всичко това и имайки в предвид големите действи­телни нарушения на Мигдин, отправих питане до МОН. Беше назначена проверка.

Сега желая да цитирам и ог­лася някои от неговите про­пуски и нарушения, за да преценят читателите за как­во става въпрос.

1. Установени са наруше­ния за провеждане на контролната дейност в система­та на Народната просвета.
2. Установено е премества­не на трима ученика от ПМГ в техникума по средата на учебната година, където уче­ниците не са издържали из­искващият се приемен изпит за тази специалност.
3. В заповедната книга не се вписват заповедите, въз основа на които се разреша­ва на служителите ползва­нето на предвидените по КТ отпуски, както и заповедите свързани с налагането на наказание на учениците, ос­вобождаването им от учебни часове, отпускането на сти­пендии.
4. Регистрационната книга за издадени документи за завършена степен на образо­вание или придобита степен на професионална квалифи­кация не е прошнурована.
5. Регистриране на дипло­ми с дата и номер без впис­ване на данни на ученик, по­лучил такава диплома.
6. Липсва заповед на ко­мисия от длъжностни лица, която да извършва унищожа­ване на документите, вида и количеството на документи­те. Не е спазено изискването за унищожаването на доку­ментите с фабрични номера, а на същите номерата са из- рязани, хартиените носители не са унищожени чрез изга­ряне, а друга част са запазе­ни изцяло.
7. Липсва книга за резулта­тите от изпитите на ученици­те в самостоятелна и индивидуална форма на обучение.
8. Входящият дневник не е прошнурован, а в него е опис­вана цялата поща постъпва­ща в училището.
9. Не се води изхо­дящ дневник.
10. Личните тру­дови досиета на служителите не са водени и комплекту­вани съгласно из­искванията.
11. Има наруше­ния при сключване на договори за наем с г-н Йордан Спасов.
12. Липсва па­раграф на книга, по­ради което не е възможно да се даде оценка по разходите по пера.
13. Не са спазе­ни изискванията за внасяне на възста­новените разходи по „транзитните сметки“.
14. При проверка на коман­дировъчните се наблюдават пропуски при вписване на начина на пътуване и днев­ните разходи.

Резултат от всичките му целенасочени, провокиращи действия – бе завеждане на гражданско дело за упраж­няване на системен психи­чески тормоз. Още на другия ден бях дисциплинарно увол­нена с мотив за извършени на тежки дисциплинарни на­рушения от моя страна, не справяне с работата и урон­ване престижа на директора. Та коя съм аз да завеждам дело за психически тормоз? Кой служител си е позволил до сега това?

Като си спомням сега ця­лата група свидетели начело с Мигдин наричани колеги и ръководство, впрегнала вкупом силите си за доказване на моята вина ми става жал за тях.

Всички те се мъчеха да до­кажат, че в училище всичко е наред, няма напрежение, цари хармония, психологич­ният климат е като на книга.

Ако знаех още тогава оба­че че ще се стигне до тук щях да оглася пред проверява­щите и направя достояние всички премълчани и доста компрометиращи неща /а те са много/, без излишни угри­зения.

На фона на честващия от училището юбилей смея от­крито да заявя, че г-н Мигдин с постъпките и действията си при ръководене на това училище, в едно от 90% от би­вшите му колеги и служите­ли, отдавна е изгубил и „ува­жението“ и „името си“.

Човек който:

– Непрекъснато упражня­ва психически натиск и тормоз спрямо инакомислещите

5. Непрекъснато проявява избирателност по отноше ние на документите, завежда или след нужната преценка, прави ко­рекции по­правки по ТЯХ.
6. Не­прекъс­нато из­върта и изопачава истината.
7. На думи, а не на дела спазва правилници наредби.
8. С неморални и неетични норми на поведение сам сри­ва доверието към него и ин­ституцията която ръководи.
9. Хората ги има като пионки, които мести когато и как­то реши.
10. Лъжесвидетелства кара и подчинените си на това и т.н. не може да бъде уважа­ван чо­век.

За мен сега изводът е един. Неза­висимо от това какво си по­стигнал, важното е как си го по­стигнал! Не зависимо от това, че г-н Мигдин и приближените му като Товирова например, имаха сила и правомощия, в крайна смет­ка си останаха безсилни.

Две­те спече­лих, но за най-важното дело за психи­ческия тормоз не получих въз­мездие. За мъ­ката и болката, коя­то преживях, за обидата и огорчението което преглът­нах, за безпомощността в която изпаднах си казах „Гос­под да го съди, нищо на тоя свят не остава ненаказано“. И така както непрекъснато ме атакуваха гласно „Ако щеш и в Страсбург се жал­вай“ искрено се надявам че ще ги съди не съд, а Господ.

Колко хора разплака, кол­ко човешки съдби съсипа така че съдниците му ще са много!!!

Добре обаче че вече няма да е на този пост, трябва­ше по-рано да бъде махнат. Добре че това стана по начин по-който той беше специа­лист.

И понеже г-н Мигдин е иг­рач от класа аз съм сигурна че ще организира ответната реакция, както между впро­чем е и неговия стил на действие. Но каквото и да прави трябва да знае че пъ­зела на облика му е отдавна изграден. Та кой директор има зад гърба си толкова много водени съдебни дела /7 или 8 / и още толкова не заведени. Ако поне за поло­вината от тях беше се бръ­кнал в джоба щеше да се замисли. Ако чисто хипоте­тично не бяха го „пенсиони­рали“ а са го съкратили след направена тежка операция и се налагало да копае в парка /както стана при Иван Въл­ков/ сигурно пак щеше да се замисли.

Понеже повода сега е „пенсионирането“ тоест махането на г-н Мигдин аз ще избързам малко със спомените за 50 годишният юби­лей на училището. Спомени на бивши колеги и служители пречупени през при­змата Мигдин.

Накрая на негови­те работодатели и началници ще кажа: „Ако не можете да прецените моралните качества на бъдещи­те ръководители на учебни заведения, то поне въведете мандатност за този пост, за да не превръщат училищата в бащи­ния, така както на­прави г-н Мигдин.