Бъдни вечер- празник на семейството! Традицията повелява

На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.

Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на езическото божество Митра.

В днешни дни сякаш обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на празничното пазаруване и подаръците. В този празник обаче има нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.

Символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече тригодишно дъбово дърво, което да е дълго, но все пак да може да влезе в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога? “ Когато получел отговор – „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене! “ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавала дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и така дървото се поставяло в огнището.

Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символът на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.

Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например – ако от него излизали искри, това означавало изобилие. Пепелта от бъдника не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пази от бродници.

Според традициите трапезата трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста) или 11.

Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други. И всяко ястие има важна символика. На трапезата се слагат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които се е родил Исус Христос. В миналото до трапезата се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.