Шампионът по кикбокс Борислав Василев: В боя на улицата няма правила. Бягайте от това!

На вниманието на читателите на Топ Преса представяме Борислав Василев – състезател и треньор по кикбокс, който прие поканата да даде ексклузивно блиц интервю за нашата медия.

– Здравей, Бориславе! Благодарим, че прие поканата ни да бъдеш наш гост!

– Здравейте! И аз благодаря за поканата и за отзива!

– Колко време се занимаваш с този спорт?

– С кикбокс се занимавам 4 години. Преди това съм тренирал други бойни изкуства. След като се прибрах в Гоце Делчев, бях студент в Благоевград, започнах да се занимавам с кикбокс.

– Като хоби ли? Какво учеше? Каква е професията ти?

– Хоби, да! Учех Туризъм, много далеч от спорта. Кикбоксът ми хареса и продължих да тренирам.

– Имаш 3 професионални мача, в които си победител и няколко аматьорски!

– Да. Имам 3 професионални победи – в Дупница, Враца и в Гоце Делчев, и няколко победи и загуби в аматьорски срещи.

– Защо избра кикбокса? С какво те спечели този спорт? Кое най-много ти харесва?

– Кикбокса ме привлече с това, че е атрактивен спорт. Контактен спорт е, имаш контакт с хората. Харесват ми ударите, колкото и странно да прозвучи.

– От малък се занимаваш с бойни изкуства. Как родителите ти приемат това?

– Като повечето родители, в началото не приемат нормално това, че тренираш такъв вид спорт, че понасяш удари, че застрашаваш здравето си. С времето обаче свикват. Свикват, че това е твоят избор и вече ме подкрепят!

– Кога за първи път излезе на ринга?

– През 2020 година, в Бургас, на Републиканско първенство, аматьорски правилник!

– Как се чувстваше? Имаше ли някакви притеснения?

– Бях много притеснен. Винаги изпитваш страх, притеснения, особено като излизаш за първи път на ринга. Не знаеш какво да очакваш. Напрежение те обзема, мисли, как ще се представя, ще загубя ли… Когато се качиш на ринга обаче, всичко минава и като видиш противника, знаеш, че ще направиш това, за което си тренирал.

– Какво ти предстои от тук нататък?

– Предстои ми професионален мач от веригата ПРО ФАЙТ 24 в Дупница.

– В предварителния разговор ни спомена, че става въпрос за реванш? Противникът иска реванш.

– Да, преди 3-4 месеца се срещнахме на ринга в град Враца с това момче. Тогава го победих. След това те се свързаха с нас, че искат реванш и ние им го дадохме. Ще се срещнем отново на 23 декември в град Дупница. Шоуто е гарантирано!

– Пожелаваме ти успех! Да победиш отново!

Каква е разликата между кикбокса и уличния бой? Има ли разлика?

– Има. Има голяма разлика. В боя на улицата няма правила. Колкото и грубо да звучи и изглежда, може да удариш с каквото видиш, има непозволени удари. Докато в кикбокса, на първо място, има дисциплина, имаш правила, които трябва да следваш. Ако използваш непозволени удари, те се наказват от съдиите. Много, много са разликите и препоръчвам на нашите зрители и слушатели да не се стига до улични боеве.

– Как и за колко време се подготвяш за един мач? Какво включва самата ти тренировка?

– Ако ти е първи мач и трябва да се пречупиш психически, изисква много време, може би над година, за да влезеш в оптимална форма, да можеш да поемаш удари, да знаеш как да отговориш, да отвърнеш. И, може би, вече натискаш за мача, два-три месеца преди мач изостряш, повече тренировки, повече тичане за въздух. Има различни начини за подготовка. Ние в Гоце Делчев много наблягаме на въздуха, на общи физически подготовки и на спаринг, много спаринг. Трябва да си наблегнеш на боя.

– Освен състезател, Боби, ти също си и треньор на деца.

– Да, с главен треньор Костадин Кърджалийски, водим група от деца на различни възрасти. Мога да кажа, че засега се развиваме добре. Отборът ни се казва СПОРТЕН КЛУБ КАЙТЕН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Залата ни се намира в МОЛ-а на втория етаж.

– Има ли доста желаещи да тренират кикбокс?

– Да, тренираме около 40-50 деца.

– На каква възраст са най-често?

– От 9-годишни до над 30-годишни. Някои момчета имат амбицията да се състезават. Има хора, които идват просто за спорта, за да се чувстват добре.

– А как стои въпросът с момичетата? Има ли момичета, които спортуват при вас?

– Да, има и момичета. И по-малки, и по-големи. Някои дори искат да се състезават. Имат амбиции. От тях зависи, времето ще покаже.

– По време на тренировките на какво се опитвате да ги научите, особено мъничките?

– Най-важното нещо, на което ги учим сега, е техниката. Технически да са добре. Те се развиват много добре, но е важно да имат техника. Да изпълняват ударите правилно. Наблягаме и на физическата им подготовка. Имаме много напреднали момчета и момичета.

– Казват, че в спорта дисциплината е много важна.

– Да, спортът ти дава дисциплина. Знаеш, че на тренировка трябва да изпълняваш това, което е казал треньорът. Винаги се стремим да дадем, да покажем най-доброто от себе си. Трябва да покажеш уважение към съотборник, противник. И извън залата спортът също ти дава дисциплина.

– Имаш ли момент, случка на ринга, която никога няма да забравиш?

– Имам, да. В последния ми мач момчето ме прати в нокдаун. До този момент не ми се беше случвало в толкова тежък нокдаун да изпадна. Това се случи в първия рунд. Обаче се събрах и обърнах мача. Бойният дух ме крепи най-много, може би, и това, че успях да се съвзема и да обърна мача.

– Успя да излезеш от това състояние.

– Да, успях да излезна. Момчето е много кораво, много добро, играе страхотно. Мисля, че ще се получи още един страхотен мач помежду ни.

– Пожелаваме ти успех, Боби! Да спечелиш отново! И очакваме отзиви за ПРО ФАЙТ!

– Да, живи и здрави! Благодаря ви и аз!

– Какво ще пожелаеш на читателите на Топ Преса?

– На първо място да са здрави, защото това е най-важното и да спортуват, независимо какъв спорт са си избрали! Спортът е здраве!

– Благодарим ти, Боби, че беше наш гост и разказа твоята история в спорта!

– И аз благодаря!