АРХИВИТЕ СА ЖИВИ! История от Петрово! Кой е човекът, който снабди с вода родното си село!

инж. Бухов

Изкуши ме желанието да напиша няколко реда за един човек от нашия край, който на най-светлия християнски празник Рождество Христово – на 25.XII.2022 г., навърши 90 години.

Иван Стоев Бухов е роден в китното село Петрово, община Сандански. По негова инициатива бе учреден курс по изучаване на международния език есперанто. След доброто му усвояване от курсантите те водят сполучливи писмени кореспонденции с международни други есперантистки дружества и се абонират за вестник Frateco (Братство), който излизаше по това време някъде в Скандинавските страни.

Баща му, виден общественик, е на длъжност домакин на новостроящата се ВЕЦ в селото и при една авария, предизвикана с бомбени материали, е тежко ранен и на път за болницата губи живота си. Така Иван, заедно с двамата си братя и една сестра, остават сираци. Това се случва през 1948 г., когато е на 16 години.

Завършва с отличие Строителния техникум „Христо Ботев” в София и постъпва на работа в проектантска организация, която се занимава с проектиране, проучване и каптиране на питейни води в цялата ни страна. Записва се задочно да следва висше образование в ИСИ, днес преименуван във ВИАС, и след успешно взимане на всички изпити през 1966 г. се дипломира като титлата ВиК инженер.

През 1958 г. се жени за една от най красивите моми в родното му село, Магдалена (Магда), която е медицинска сестра и отлична служителка в някои Софийски болници. Тя вече не е сред живите. Имат двама синове – Стойчо и Мариан, които, като баща си, завършват висши технически институти и успешно се включват в стопанския живот на страната ни.

По това време в родното му село Петрово имаше три чешми (горната, средната и долната), които обслужваха съответните махали. Бяха с много слаб дебити и наливането на вода беше истинска трагедия. По цели часове бяха необходими на момите и гиздавите млади булки да напълнят шарените стомни, да има вода в къщи за следващия ден. А пък да не говорим за прането! Достъп до реката, която минава на няколкостотин метра от селото, има само на две места, и то много неудобни. Там перачките отиваха всяка седмица, което значеше да се заангажира още един човек от семейството, защото трябваше да се ползва магаре, муле или кон, кой каквото има за превоз, за да се занесат до реката коритото за пране, харкомата (меден казан) за топлене на вода, дърва, съчки за разпалка и самото пране. Всичко това, след свършването на прането, трябва да се върне обратно в къщи. Прането беше голямо изпитание за младите булки, защото на тях се падаше тази дейност да я вършат.

като млад

Всички тези несгоди на селяните в родното му село не останаха незабелязани от инж. Бухов. След като вече беще създал солидни връзки и професионален опит, твърдо се заангажира и положи невероятни усилия да облекчи съселяните си. Заангажира кмета и по-будните общински съветници, отидоха заедно в Окръжния Народен Съвет в Благоевград, където използва своите връзки, като главен отговорник за района от „Главпроект”, за проучване и проектиране на питейни води за областта и успяа да накара тамошната управа да отпуснат необходимите средства за водоснабдяване на родното му село.

трасира с теодолита

Лично той се зае да изготви и проучи откъде може да се вземе необходимото количество питейна вода, че напълно да задоволява нуждите. Водата се взима от високия воден изравнител, който се ползва от ВЕЦ-а, и минава през доста стръмни и каменисти терени и дерета, но нищо не може да спре проявения човешки ентусиазъм, защото всички изкопни работи се правят от селяните на трудови начала – безплатно, като взимат участие всички работоспособни хора. Нещо, което сега много трудно може да се случи, даже и невъзможно.

Сбъдна се една голяма мечта, която бленуваха хората, откакто се е създало селото. На следващата неделя бе организирано пищно тържество на футболното игрище. Събра се старо и младо. Музика, песни, танци, печени агнешки чевермета, червено мелнишко вино и какво ли не.

Ето това направи инж. Бухов за безкрайно обичаните от него съселяни, които, като го срещнат, свалят му шапка.

Като началник на отдел във „Водоканалпроект”, инж. Иван Бухов взима и активно участие в проучването и проектирането за снабдяване с питейна вода на цялата ни страна – особено в Добруджа, където карстовите и изворни води са малко и се минава на използване на подпочвените такива, като се проектират дълбоки кладенци и с помощта на помпени станции се отвеждат до потребителите.

Награждаван е многократно с ордени и медали за приноса му за водоснабдяването на цялата ни страна. Работил е и в някои африкански държави: Либия, Алжир, а след пенсионирането си през 1991 г. заминава за Нигерия, където предава своя богат опит на по-младите си колеги.

Пише и хубави стихове. Първата си стихосбирка „Топъл полъх” издава през 1988 г. и раздава безплатно на приятели, колеги. Член е на Съюза на независимите български писатели.

Желая му да е жив и здрав още много години. Да се радва на синове, снахи, внуци и правнуци, да дочака и праправнуци. Да продължава да твори и ни радва с хубави стихове и да пием по често от мелнишкото червено вино.

Кирил Шумаров