Топ Преса представя! Вергиния Войнова от Благоевград – живот отдаден на математиката!

Вергиния Войнова е родена на 27.IX.1932 г. в село Малорад, Врачанско, в семейството на учителя Йордан Иванов Влахов.

Тя е един от създателите на Дружеството на математиците – секция Благоевград, активен участник в национални инициативи на дружеството заедно с математиците Тодор Чимев, Христо Черкезов, Васил Андров.

Активен сътрудник е на вестник “Пиринско дело” и Радио Благоевград. Дарител е на Държавен архив – Благоевград и Държавен архив – Враца. Автор е на книгата “Аз, внучката на стамболовиста Иван Влахов”, излязла от печат през март 2023 г.

През 1975 г. е отличена с грамота от ОНС – отдел “Народна просвета”, ОК на СБУ – Благоевград за активно участие в националната научна практическа конференция по проблема “Обучение и развитие”. През 1998 г. получава грамота от Съюза на математиците в България, секция Благоевград, за огромния й принос в дейността на секцията. През 2006 г. е отличена с грамота  от РИО и Съюза на математиците в България за принос в областта на математиката и математическото образование, както и във връзка с подготовката и реализацията на младите хора като конкурентни партньори на своите връстници в Европа. През 2021 г. става “Заслужил учител ветеран” в конкурса “Любим учител на вестник “Струма”.

Дълголетната учителка разказва милите си спомени от учителстването в с. Бистрица, Благоевградско.

Сега съм на 90 г. Всеки ден благодаря на Бог, че ми даде толкова много дни живот. В последно време преосмислям моя професионален път на учител и отплатата за него.

В далечната 1953 г. завърших учителския институт в София. Получих заповед за назначение в село Бистрица, Благоевградско. На 20 август, в 8 часа сутринта, бях вече на работното си място – учител в прогимназията по математика, физика и химия. В края на учебната година се омъжих за колегата математик Стефан Йорданов Войнов, роден в това село. Така аз, родената в област Враца, станах бистричанка.

След една седмица почина майка ми, която не можа да се пребори с тежката неизлечима болест.

В първата учебна година аз, младата севернячка, живеех на квартира в една таванска стая в единствената обществена сграда на махала Реката, където беше и училището. Следващи четири години живеехме при родителите на съпруга ми, в една малка махала на половин час път от училището. Труден планински терен за придвижване, който прекосявах всеки ден.

Три дни преди 1.V.1955 г. родих първата си дъщеря Мариана – първо бебе на родилния дом в селото. Тя дори не изчака деня на официалното откриване на родилния дом. За празника в селото дойде съпругата на Борис Вапцаров и посети мен, първата родилка. Даже ми предложи да сложа име на бебето като това на нейната дъщеря – Мая, но аз обясних, че вече е избрано името Мариана – на свекървата и на майка ми – и двете с име Мария.

След работа като учител в още едно съседно село станах учителка в Благоевград – от 1.IX.1959 г. във Второ основно училище “Д. Благоев”, а след това до пенсия в Пето училище “Георги Измирлиев” – Благоевград.

Много от милите ми спомени са свързани с учениците от село Бистрица. Те бяха герои – през зимата в дълбокия сняг вървяха сутрин по 5 километра пеша, а след часовете отново трябваше да изминат този път обратно. Казваха ми, че по тъмно тръгват и пристигат у дома и нямат време да пишат зададената от мен домашна работа. Не можех да разчитам и на помощ от родителите, защото и те имаха достатъчно селска работа. Опитвах се да организирам часовете така, че в училище да свършим колкото може повече.

През 1984 година излезе от печат “Историко – етнографско изследване на село Бистрица, Благоевградски окръг”. Изписани са имената на 25 бистричани, учители в селото, след това пет имена на учители, дошли от други краища на родината. Очаквах да срещна моето име, свързано 5 години с образованието в село Бистрица, от които три като директор на училището. Нямаше ме. Почувствах се пренебрегната. Със сестрата на автора бяхме колеги в Бистрица. След нейно телефонно обаждане аз осигурих на автора срещата с моя свекър Йордан Петров Войнов, деец от ВМРО и съратник на Ичко Бойчев. Не може просто да съм пропусната като име сред учителите в Бистрица. Не може просто да съм забравена. От днешна гледна точка си мисля, че може би причината е във времето. Все пак тези 200 страници излизат през 1984 г. Знае ли човек колко строга е била цензурата по това време.

Хубавото е това, че живея в квартала, в който съм учила всички вече пораснали деца. Всеки ден сега ги срещам в магазина и на улицата. Често ми разказват спомени, а на мен ми е приятно да слушам, даже когато те са за “строгата млада учителка от Врачанско”.

Един пенсиониран полковник ми разказа за шамара от мен, който е понесъл с разбиране, защото е усетил вината си, че няма право да подлага крак и спъва съученички. През годините чувствах благодарността на нашия ученик Борис и родителите му за това, че съпругът ми и колегата Васил Дживджорски го извадиха и спасиха от буйната река Бистрица на 24 май 1954 г.

“Аз щях да пропусна важен годишен изпит, ако не бяхте дошли с колело в махалата ми, за да ме вземете и закарате до училището.” Години наред си спомняше мой бивш ученик, ветеринарен лекар.

“Последният екип от учители в село Бистрица беше знаменит!” – често си спомня малката ми дъщеря Румяна.

За мен, младата севернячка, бе забележително, че учителката Мария Паланкалиева по български език изминаваше пеша всяка сутрин 10 километра от Благоевград до Бистрица. По това време беше късмет да те настигне камион с трупи от планината и да те вземе на автостоп. Още в началото на първата ми учебна година разбрах някои народни мъдрости. Вървим двете с баба Гиздава от Благоевград за Бистрица пеша и на първия завой ни настига камион, който отива за трупи в планината. Баба Гиздава току-що бе разбрала, че аз съм новата учителка в селото, севернячката от Враца, и се радваше, че ще общува два часа с мен по време на пътя. Неочаквано камионът спря и шофьорът ме покани само мен да се кача в кабината. Отказах да се кача сама, без бабата. Тогава спечелих уважението на бабата към мен, а след като тя разказа на селото, уважението и на всички останали.