Историята на Бертрам Ролман: от Клеещад до Гоце Делчев
- ноември 27, 2023
През 1993 г. германският инвеститор създава шивашкото предприятие „Пирин-текс“ в България, което работи за световни модни марки и собствен бранд Rollmann
Поредицата „12 бизнес истории“ може да откриете тук.
Началото е през 1993 г., а първите назначени в шивашката фирма „Пирин-текс“ в гр. Гоце Делчев, създадена от Бертрам Ролман, са 25 инженери. Днес заетите в нея са над 1100, а приходите ѝ за 2022 са 35 млн. лева. От „Пирин-текс“ към клиенти тръгват дрехи в най-високия ценови сегмент. Те са изработени по поръчка на световни модни марки от Германия, Италия, Скандинавия, Гърция. Град Гоце Делчев е „родното място“ и на облеклата със собствената марка Rollmann.
В най-добрите години от производствените линии на „Пирин-текс“ излизат седмично по 5000 сака и още толкова панталона, както и 1000 броя дамско облекло. Днес числото е почти три пъти по-малко, но обяснението за това е част от 30-годишната бизнес история на дружеството в България, съпътствана от възходи и препятствия.
Фамилия шивачи
Шивашкият бизнес е част от фамилната история на Бертрам Ролман. Началото е през 1922 г., когато Георг и Регина Ролман започват малко домашно производство на облекла. През 1949 г. работилницата е поета от техния син Алфред – бащата на Бертрам Ролман. През 1965 Ролман-старши разширява бизнеса, като купува старо училище в Клеещад, Германия, и отваря фабрика за производство на мъжки сака.
Днес синът – Бертрам Ролман, признава, че като малък мразел шивашката професия. Затова, след като завършва дуално обучение, започва работа в машиностроителна фирма. Връзката със семейството обаче се оказва по-силна и след три години трудов стаж като инструменталчик младият Ролман става механик в шивашкия цех на баща си, където отговаря за цялата производствена техника.
Алфред Ролман разширява бизнеса си, като купува нова фабрика в Шаафхайм, Германия, а заетите във фамилната компания от 150 достигат близо 500. Синът отново следи за монтирането и работата на всички машини, а заедно с това се учи и да шие. „На 23 години станах групов ръководител. Придобих и квалификация на обучител, след което започнах да отговарям за обучението на новоназначените във фабриката. Всяка година назначавахме от 6 до 12 ученици от дуални професионални паралелки. На 25 години вече отговарях за цял цех, в който шиехме не само мъжки сака, но и палта, блузони. Всичко това беше предизвикателство за професионалните ми умения и опит“, разказва днес Бертрам Ролман.
Увеличават се и предизвикателствата пред шивашкия бранш. С годините проблемът с липсата на работна ръка в Германия се задълбочава и затова Алфред Ролман заедно с основателите на фирма Hugo Boss – семейство Холи, решават да изнесат бизнеса и да отворят обща производствена база в гр. Катерини, Гърция. Годината е 1981.
В Гърция по германски образец
„Баща ми имаше нужда от доверен човек и ме изпрати да ръководя фабриката в Гърция. По това време всичко беше ново за мен. Не знаех гръцки, за първи път се качвах на самолет. В Гърция заварих силно притеснени и уплашени хора, на които бившият собственик няколко дни преди това беше съобщил, че е продал предприятието на друг инвеститор“, спомня си Бертрам Ролман.
Следват три седмици, в които младият Ролман с помощта на преводач се опитва да успокои хората, че няма да останат без работа, гради доверие, прави оценка на оборудването и производствените възможности. Връща се в Германия и подготвя инвестиционен план за развитието на гръцкия цех. Семейството финансира инвестицията с банков заем, а Бертрам Ролман поема цялата организация, свързана с документация, поръчка, транспорт на машините до Гърция, митнически формалности, доставка. Монтира сам техниката за кроене и шиене и през септември започва да обучава хората как да работят с нея. Първите дрехи от Гърция са факт в началото на октомври 1981.
Три години по-късно заетите във фабриката в Катерини са вече 150. Следва строителство на ново хале и разширяване на производството. Търсенето е голямо. Хората работят на две смени, а наемането на нови работници не е проблем.
Възходящото развитие на гръцката компания под ръководството на Бертрам Ролман продължава до 1992 г. „С разпадането на източния блок стана ясно, че производството в Гърция ще има много силна конкуренция в лицето на източноевропейските държави заради по-ниските им производствени разходи. По това време се зароди идеята гръцкото дружество да купи лиценз на една международно призната модна марка и по този начин да се намали делът на производството на ишлеме с цел да се премине към производство на готов продукт. Но управителният съвет, чийто членове са хора с дългогодишен опит в модния бизнес и търговията на облекло, отхвърли тази стратегия на развитие и насочи фокус върху идеята за откриване на производствена база в Югоизточна Европа“, разказва Бертрам Ролман. За целта той пътува три месеца в Албания, Сърбия, България, Румъния, Македония в търсене на подходящо място.
Защо в България
Избира България. Защото: „В България имаше добре развита инфраструктура в сравнение с останалите балкански държави. Например в Гърция бяхме принудени да даваме бакшиш на телекома, за да ни предостави втора линия за телефон. В България телекомуникациите бяха на място. Всяко семейство имаше телевизор. Навсякъде в градовете, които посетихме, видяхме номерирани сгради и улици. Казах си: „Тук има система, има организация“. Направи ми впечатление също, че хората пишат много красиво. Всички документи бяха с красив почерк, обикновено писани от жени. Това бе едно от първите ми впечатления – че в България има образовани хора“, коментира Бертрам Ролман.
Германският предприемач търси и получава помощ от Камарата на леката промишленост в България. Браншовата организация му помага да установи първи контакти с фирми в страната. Бертрам Ролман прави план за джойнт венчър с тогавашното предприятие „Рила стил“ – София. Организира посещение на хора от българската фирма в гръцката фабрика за обмяна на опит. Основният въпрос е къде в България да се установи производството.
„Бях наясно, че не искам да работя в огромен град като София и Пловдив. С консултанта Цоло Кънчев направихме обиколка на България. Срещнахме се с много кметове, заместник-кметове, хора от търговската палата. Всички те бяха резервирани, защото аз не карах беемве, нито мерцедес. Имах само фолксваген поло, с който пътувах навсякъде – в България, в Гърция и обратно в България“, разказва Бертрам Ролман.
„Стигнахме до град Гоце Делчев. Кметът ме беше чакал дълго, ние закъсняхме. Той обаче беше оставил свой заместник да ни посрещне и да разбере какво търсим. По това време единственото функциониращо предприятие бе цех за производство на чанти от памук по поръчка на ИКЕА. Останалите три големи завода и една кооперация бяха спрели да работят. Градът като цяло беше парализиран заради липса на работа. От кметството ми предложиха различни помещения, за които обаче прецених, че са малки. И ето че в тъмнината се очерта силуетът на голяма сграда – оказа се на завод „Пирел“. Огромните му халета бяха повече, отколкото съм очаквал“, спомня си Бертрам Ролман.
На следващия ден той се връща в Гърция, където вече го очаква телекс от гр. Гоце Делчев. „С писмото си кметът Хенри Михайлов (от СДС) ме питаше кога ще дойда пак в града и ме покани да се върна възможно най-бързо, за да обсъдим бизнес възможностите. Кметът бе строителен инженер, изключително проактивен и не ме остави на мира, докато не взех решение“, разказва Бертрам Ролман.
А решението е да започне с пилотен проект и за целта наема една от сградите на бившия завод за радиостанции „Пирел“. „Млад адвокат от София – Радо Спасов – пък ми помогна за регистрация на фирмата. В рамките на 15 минути измислих името ѝ“, спомня си Бертрам Ролман.
„Пирин-текс“ се ражда през март 1993 г.
Визи за Гърция, обучение в Катерини
Бетрам Ролман се изправя пред следващо предизвикателство – наемане на хора. Първите 25 назначени на трудов договор в „Пирин-текс“ са млади инженери от различни сектори – химия, автоматизация, микроелектроника, електротехника. Ролман успява да издейства визи за всички и те заминават на обучение във фабриката в Катерини. Той заплаща целия им деветмесечен престой. Работи лично с всеки един от тях. Учи ги да кроят и шият и след месец те вече представят своето първо собственоръчно ушито сако.
Обучението им продължава и след работа, когато изучават по два часа немски и гръцки език, за да се разбират с местните колеги. „За мен беше важно да познавам тези хора по-отблизо. През уикендите организирах за тях екскурзии до Олимп, Атина, Метеора. Девет месеца те бяха далеч от дома, защото заради визовия режим не можеха да се придвижват безпроблемно между страните. Бяха много старателни. Първата назначена във фирмата – Ивалина Бозаджиева – много доверен и активен човек, преподаваше немски език на колегите и държеше колектива мотивиран“, разказва Бертрам Ролман.
През това време гръцки техници инсталират машините в гр. Гоце Делчев. Цехът в България е готов, но проектът е пилотен и затова в началото собственикът държи в контейнери цялата инфраструктура – ел. захранване, парокотел, турбини и т.н. „Всички тръби и кабели, необходими за производството, тръгваха от контейнер, който при нужда можеше да бъде преместен във всеки един момент“, спомня си Бертрам Ролман.
В съдружие с държавата
Производството в Гоце Делчев започва през 1994 г. Идеята за джойнт-венчър с „Рила стил“ отпада. „Пирин-текс“ е регистрирана като дружество с ограничена отговорност, в което държавната „Пирел“ има 20% дял. „Направих това съдружие по съвет на Рачо Петров – тогава зам.-министър на икономиката. Срещу нашата първоначална инвестиция от 1.8 млн. германски марки оценихме, че делът на държавата е приблизително 360 хил. марки“, уточнява Бертрам Ролман.
Управлението на фирмата не е лесно, тъй като държавата е представена не от представител на място, а от дирекция в Министерския съвет. Но Бертрам Ролман оценява това сътрудничество като необходимо и полезно. „Държавата ми помагаше да наемам хора, да не попадна на вълци, да не ми създава някой проблеми“, казва той.
През 1994 г. „Пирин-текс“ купува от „Пирел“ парцел с площ 10 хил. квадратни метра. „Върху строителна руина изградихме фабрика с помощта на български строителни инженери начело с доц. Андрей Малюк от УАСГ, тогава ВИАС, които планираха цеха по моя идеен проект. Това бяха изключително коректни, сериозни и честни хора“, разказва управителят на „Пирин-текс“. В края на 1994 г. шивашката компания има собствена сграда. Откриването е с официална церемония, а работещите вече са 150.
Години на хиперинфлация
Хиперинфлацията през 1996-97 г. прави нищожни дяловете на държавата в „Пирин-текс“ ООД и тя предлага на мажоритарния съдружник – „Ролман и партнер фешън мениджмънт“ – Германия, да ги изкупи по номинална стойност. Съдружието се разпада. Компанията се преобразува в ЕООД. Големият плюс е, че тя вече може да се управлява еднолично. Но периодът се оказва достатъчно сериозен за нея заради кризата с горивата, зърното и най-вече сътресенията в банковия сектор. С фалита на Първа частна банка „Пирин-текс“ губи 250 хил. германски марки.
„Още от първия ден плащаме на служителите си винаги по банков път, но в периода на хиперинфлация бяхме принудени да плащаме кеш. Актуализирахме постоянно заплатите според силната за деня валута, която ни служеше като ориентир. Нямаше хляб, нямаше гориво. Навсякъде се ширеха страх и парализа. С банковата криза ни откраднаха голяма сума. Но имаше и голямо търсене на нашите продукти“, разказва Ролман.
През 1998 г. валутният борд нормализира бизнес средата. Това е и времето, когато компанията започва да продава собствената марка Rollmann на българския пазар. Дълги години дизайнер на бранда е Веселин Йорданов, живеещ в Италия, който работи като фрийлансър. От няколко години „Пирин-текс“ има собствен дизайнер, който е и продуктов мениджър, уточнява Бертрам Ролман.
През 2000 г. „Пирин-текс“ купува нов парцел с площ около 13 хил. кв.м, пак от „Пирел“. Компанията реконструира второ производствено хале. Изпълнител е фирма, чийто изпълнителен директор е Росен Плевнелиев, по това време строителен предприемач. Заетите в „Пирин-текс“ вече са 1350, а направените от „Ролман енд партнер фешън мениджмънт“ инвестиции – около 17 млн. евро. Фабриката започва да произвежда и дамска конфекция, както и да инвестира всяка година след това поне по един милион евро в нови машини.
След стачката
През 2007 г. „Пирин-текс“ е разтърсена от 17-дневна стачка с искания за по-високо заплащане. „По принцип съм симпатизант на синдикатите, ако работят справедливо и разумно. Разбирам позициите на работниците, но и те трябва да разбират позициите на инвеститора. КТ „Подкрепа“ инициира страшна стачка. Успяха да дръпнат голяма част от персонала, ползвайки национализъм и ксенофобия като инструмент за агитация. С лъжи и фалшива информация вдигнаха емоцията на хората до ниво, което за мен стана опасно“, разказва Бертрам Ролман.
Той твърди, че „ако има един талантлив демагог начело, той може да обърка нещата. Ако играе с националистически идеи – става почти неконтролируем“. Казва, че му е тежко да си спомня как „800 души като на парад преминават през двора на фирмата, носят българското знаме и пеят българския химн пред германския инвеститор, който е представен като експлоататор“.
„По тази логика всеки работодател може да бъде нарочен за експлоататор. Винаги съм имал добри отношения с персонала, но момчетата от „Подкрепа“ развалиха това доверие и насадиха омраза, а омразата не е добра основа да работиш. Тази рана вече е излекувана, но не искам да се повтаря“, казва Бертрам Ролман. И обобщава, че стачката се оказва „причина да не продължа със сериозните инвестиции“.
Кризи и възходи
По време на световната финансова и икономическа криза през 2008-2009 г. „Пирин-текс“ е принудена да освободи около 250-300 души от персонала поради липса на поръчки. Дружеството съкращава хора и по време на ковид пандемията през 2021 г., когато оцелява благодарение на производството на маски и работни престилки, както и на държавните мерки за подкрепа.
През 2014-2015 г. заетите в компанията са около 3500. Това е и най-силният период в развитието на „Пирин-текс“. След това в годините броят на заетите намалява, а недостигът на работещи става все по-осезаем.
„От 2014 г., с отварянето на границите за трудовия пазар на Европа, всяка година губим голям брой хора, които емигрират. Конкуренцията в региона не ми е проблем. Трябва да има конкуренция, за да има развитие. Проблем е, когато тя е в сивия сектор, когато осигуровките са върху минималната работна заплата, а останалата част от сумата се плаща в плик. На местния трудов пазар това е най-големият проблем. Има хора, които работят дори без трудов договор. Налице е и друг проблем. В района на Гоце Делчев има висока безработица – около 12%, но 60% от хората са безработни, които се връщат от чужбина с документи за освобождаване от работа, на базата на които в България получават обезщетение за безработица, по-високо от възнаграждението на някой работещ. В същото време „безработният“ работи някъде на черно. Така се крадат годишно около 45 млн. лв. от социалните фондове. Това е резултат от т.нар. английска/френска/испанска/ безработица. Проблемът е известен, поставян е многократно, но няма институция, която да го разреши“, коментира Бертрам Ролман.
През 2014 г. приключва строежът на новото, трето фирмено хале с идеята в него да се шият панталони. Заради липса на работна ръка обаче сега то е център за логистични услуги, предоставяни от „Пирин-текс“ на външни фирми.
Бертрам Ролман признава, че е имал идеен проект да разшири фабриката в гр. Гоце Делчев с четвърто хале, но в резултат на стачката през 2007 г. вече „се страхува от ангажименти в такива мащаби“. „Като стойност планираното беше колкото сумата от първите две големи инвестиции. Бях готов да рискувам, но се уплаших по какъв начин могат да бъдат манипулирани хората“, обобщава той.
Днес в „Пирин-текс“ има три синдиката. „Нямаме колективен трудов договор. Плащаме каквото можем. Опитваме се да покрием инфлацията и да осигурим стандарт на работещите, доколкото и докъдето е възможно, според пазара. Следим международната и местната конкуренция“, казва Бертрам Ролман.
Най-новите инвестиции в шивашката фабрика са във фотоволтаична система, която осигурява 37% от необходимата ел. енергия през годината. „Досега сме инвестирали във ВЕИ около 2 млн. лв., предстои разширение“, отбелязва Бертрам Ролман.
Клиентите определят „Пирин-текс“ като „качествен, доверен и гъвкав производител“, казва управителят на фирмата. „Имаме много възможности да реагираме на всякакви модни тенеденции и да произвеждаме различни по вид шивашки продукти. Разполагаме с модерен машинен парк и висококвалифициран персонал. В нашия сектор има класически стандартни криви на ръст и на спад. Ако работиш повече от 30 години, значи си показал достатъчно гъвкавост, добра квалификация на хората, добро представяне на пазара. Големи търговци на дрехи от ниския и средния сегмент на качество се отдръпват от България и Румъния. Аз вярвам, че въпреки увеличените разходи фирмата ни може да остане атрактивна за световните марки от високия сегмент. И ако трябва да бъде затворена, тя ще е от последните“, категоричен е Бертрам Ролман.
Q&A
Съжалявате ли за решението си да инвестирате в България?
– Не съжалявам. Обичам България. Чувствам се повече българин от много българи. Често България се определя от западните държави като страна с високо ниво на корупция. Корупция има навсякъде в Европа, и то без изключение. Но на бедните страни по-лесно можеш да залепиш такъв етикет. На мен не са ми искали пари освен по някое левче на пътя. Почетен гражданин съм на град Гоце Делчев. Носител съм на „Федерален кръст за заслуги“ – едно от най-големите и престижни отличия в Германия, което се връчва за заслуги в областта на политиката, икономиката, културата, духовния живот и др. Шест години бях председател на Германо-българската търговска камара.
Какъв е вашият мениджърски стил?
– Не съм авторитарен тип. Заводът има различни сектори с отговорници и плаващи екипи според структурата на поръчките. Има поръчки, за които не е нужен огромен екип, и поръчки, които са много комплексни и трябва техническо ръководство. Предизвикателство е да намерим хора, които искат да работят в нашия сектор. Заради липса на желаещи от региона да работят при нас във фирмата вече имаме работници от Узбекистан и Бангладеш.
Какво е мястото на дигитализацията в компанията?
– „Пирин-текс“ е една от най-дигитализираните фирми за производство на облекло в Европа. В някои сектори ползваме изкуствен интелект, там, където можеш да вземаш решения чрез математически процеси. Имаме IT отдел с осем програмисти, постоянно ги захранваме с идеи кои елементи от нашата работа могат да бъдат автоматизирани или дигитализирани. Комуникацията е силно улеснена. Всеки работник във фирмата има свой таблет, на който във всеки един момент може да проследи информацията за работата през деня – какво произвежда, технически параметри, норма и др.
