Въстание, бунт или кървава авантюра беше Септември? Племенник на Гоце убит в сблъсъците
-
- октомври 8, 2023
След трите войни и гибелния Ньойски диктат в България настъпват глад, болести и брожения всред населението. В Съветска Русия властта е завзета от болшевиките, които тръгват към „износ на революция“ в Европа. България е една от първите им мишени.
С Деветоюнския преврат от 1923 г. земеделското правителство на Стамболийски е свалено от военните и на власт идва Демократическият сговор. Все още се води спор дали събитията от септември 1923 г. са бунт или въстание. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите от септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява по-скоро като Септемврийски бунтове.
ПОДГОТОВКА
В онова време БКП /т.с./ са легална партия, което улеснява подготовката на бунт, с който да завземат властта. В подготовката се включват и леви земеделци, и анархисти. Дни след преврата на 9 юни от Москва Коминтернът осъжда остро неутралитета на БКП по време на събитията и дава указания за организиране на въстание и обща стачка.
Българската полиция обаче вече има точна информация за решението на Коминтерна за въоръжено въстание. Нещо повече – „Работнически вестник“ пише, че комунисти и земеделци могат за един ден да унищожат властта на буржоазията. Поради рестрикциите от Ньойския договор правителството измолва от Съюзната комисия разрешение за мобилизацията на 3000 войници.
Пратеник
През месец юли с моторна лодка на варненския бряг акостира самият шеф на Коминтерна Васил Коларов. Той успява да скрие носените книжа и разпореждания от Москва, но е арестуван за нередовни лични документи. След няколко седмици е освободен, обещавайки на полицията, че лично ще спре всякаква комунистическа революция в България.
Коларов пристига в София в началото на август, последван от друг изявен емисар на Коминтерна – руснака Александър Абрамович-Четуев. На продължително заседание на Централния комитет на БКП /т.с./ от 5 до 7 август те успяват да убедят несъгласните, с изключение на Тодор Луканов (лидерът на партията Димитър Благоев е тежко болен и не участва в заседанието), да се започне бърза подготовка за въоръжено въстание. Още на 6 август е създаден военно-технически комитет, страната е разделена на 5 революционни окръга, разработват се планове за саботажи и терористични акции. На 15 септември Централният комитет определя Васил Коларов, Георги Димитров, Тодор Луканов и Тодор Петров за щаб на въстанието. На заседание на Централния комитет от 17 септември, на което присъстват само Коларов и Димитров, за начална дата е определена 22 септември. Въпреки че на места масовите арести на комунисти вече предизвикват въоръжени реакции. За цел на въстанието е обявено свалянето на кабинета и установяване на „работническо-селско правителство“. Ръководството му е възложено на Главен военно-технически комитет, който освен Коларов и Димитров включва Гаврил Генов и земеделеца Никола Агънски.
Преждевременно
Още на 13 срещу 14 септември първи въстават комунистите в Мъглиж, Казанлъшко. Селото е завзето от около 120 души въоръжени местни селяни, които окупират телеграфо-пощенската станция и обявяват съветска република. Изпратена е войска и след няколко залпа, дадени от войниците, метежниците се оттеглят в Балкана, преследвани от войската. В село Мухово, Панагюрско, 25-30 разбунтували се местни жители убиват кмета, заявяват, че основават комуна и започват да действат от името на съветското правителство в България. Изпратените полицаи и войници след кратка стрелба разгонват 30-имата въоръжени муховчани, които побягват към село Лесичово.
На 20 септември в 4 часа сутринта разбунтувалите се в Нова Загора, водени от Петко Енев, завземат учрежденията и съобщават, че гарата, пощата, околийското управление и общината са под техен контрол. Веднага се изпраща войска от Ямбол и доброволци и до вечерта еднодневната Новозагорска комуна престава да съществува. На 19 срещу 20 септември бунтът започва и в Стара Загора, но бързо е смазан от правителствените части.
Северозапад
Най-масов е бунтът в Северозападна България. Сутринта на 23 септември разбунтувалите се комунисти установяват контрол във град Фердинанд (дн. Монтана), Вършец и селата около Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. Във Фердинанд същия следобед военни части прогонват стотината завзели го, но малко по-късно голяма и добре въоръжена група от съседните села отново превзема града. На следващата сутрин там отиват Георги Димитров и Васил Коларов. Водени от кмета на Добри дол Рангел Ганев, бунтовници завземат квартал на Лом. В помощ на конния полк и въоръжените от властта доброволци е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Въстаниците са подпомогнати от оръдие, командвано от поп Андрей. След тридневни улични боеве правителствените сили прогонват бунтовниците от Лом.
На 24 септември около 600-800 зле въоръжени и неорганизирани бунтовници изтласкват от Берковица войсковите части и завземат града. От тях 200 – 300 души тръгват към прохода Петрохан, но срещат придвижващи се от София военни части и се разбягват. На 25 септември сутринта други разбунтували се под ръководството на Гаврил Генов нападат при гара Бойчиновци войсковите части, тръгнали към Фердинанд, и след ожесточено сражение ги разбиват. Победата повдига бойния дух на въстаниците и те се насочват към Враца, но са разбити от правителствените войски.
БЯГСТВО
Рано сутринта на 26 септември Димитров и Коларов осъзнават поражението и се спасяват с бягство. Успяват да се измъкнат с автомобил от София към Петрохан. Оттам тръгват към границата със Сърбия, където известно време се укриват. Накрая успяват да се доберат до Москва. На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд.
Пиринско
Въпреки че има споразумение между БКП /т.с./ и ВМРО в Пиринския край да не се вдигат бунтове, то не се спазва. Вечерта на 22 септември в Горна Джумая старият войвода Аргир Манасиев отива до дома на най-голямата сестра на Гоце Делчев – Руша, чийто син Тодор Чопов е от анархистите, организатори на бунта в града: „Кажи му да стои мирен, да не се занимава с глупости! Властта знае всичко, но нема да ги закачат. Иначе ке ги трепат“. Тодор Чопов не се вслушва в думите на стария войвода, съратник на вуйчо му Гоце, и на сутринта с други 120 съратници тръгват към Дупница. Там не заварват нито един бунтовник и се връщат, като се опитват да се доберат до Мехомия (дн. Разлог) през Рила планина. По пътя в планината са преследвани от полиция – живи оцеляват неколцина. На 27-и Тодор Чопов е убит в с. Бистрица над Горна Джумая (дн. Благоевград). До Мехомия жив достига Тодор Ангелов – Божаната, бащата на Свобода Бъчварова, който после емигрира в Белгия.
ЖЕРТВИ
Броят на жертвите при потушаването на Септемврийските бунтове е спорен и досега. Оценките варират от неколкостотин според съвременната историография до 30 000 според науката по време на социализма. Според съвременния историк акад. Георги Марков, на когото трябва да се доверим, броят на жертвите възлиза на около 5000 души.
Be the first to leave a review.
