„Вечно трупам” – през целия си живот трупам: трупам пари, но се чувствам беден, трупам правда, но се чувствам онеправдан, трупам любов, но се чувствам необичан, трупам спокойстве, но съм неспокоен.

„Вечно трупам” – през целия си живот трупам: трупам пари, но се чувствам беден, трупам правда, но се чувствам онеправдан, трупам любов, но се чувствам необичан, трупам спокойстве, но съм неспокоен. Оказва се, че трупаме само години. Огнян Вълев Познаваме го като известен музикант и учител по китара, като създателя на Фестивала за класическа китара в град Гоце Делчев, който след известно прекъсване със съдействието на Община Гоце Делчев се възроди в началото на септември тази година с ново име – Лятна академия за китаристи „Пеещи струни”. Това бе отбелязано с тържествен концерт в залата на Неврокопската митрополия.      

Огнян Вълев отдавна ме впечатлява с духовната си еволюция и затова се поинтересувах откъде идва Вълевият род, с какво е известен и какво той носи като генетично наследство от предците си. Неговите предшественици, като голяма част от населението на град Гоце Делчев, са бежанци от Егейска Македония. Те идват от селата и малките градчета около Драма, Кавала, Като Неврокоп. Старият град Неврокоп е бил голям търговски център и известен с развито земеделие и животновъдство. Навремето тук османската империя е имала голяма армия. Огнян си спомня от младите години, че в града имало турски казарми, които по-късно са достроени и използвани и за съвременните войници. „Моите прадядовци и прабаби идват от Егейска Мкедония. Прадядо ми Стефан Попов е от днешния град КринидJес. Това е съвременното име на някогашния град Филипи. Античният град Филипи е разположен в Беломорска Тракия между градовете Драма и Кавала. Прочут е с битката при Филипи, състояла се между Октавиан Август и Марк Антоний. След тази битка градът се обновява и става още по-известен. През 2016 година е обявен за обект на Световното наследство на Юнеско. За Филипи казват, че е била първата християнска диаспора в Гърция. Стефан Попов е баща на Сирма – майката на баща ми. Тя се жени за Аргир Вълев и ние носим неговата фамилия. Той умира млад и петте деца отглежда бащата на майка им. Така че моят баща е отгледан от дядо си Стефан и това име се повтаря завинаги през поколенията в нашето семейство. И тъй като те не помнят баща си, приемат дядо Стефан за свой баща. Вълевият род от своя страна също идва от Беломорска Тракия.Тази фамилия е по-известната в Гоце Делчев, тъй като в нея има хора, които се занимават с изкуство и с различни обществени дейности .Те са били трима братя – Вълев с китарния оркестър „Пеещи струни “ от Гоце Делчев гостува в Благоевград Поверителност – Условия защитен с reCAPTCHA – (https://cleveradvertising.com/) Атанас, Ангел и Костадин, които са дошли от Като Неврокоп, който е близо до Кринидес и Кавала. Когато пътуваме към Гърция при Като Неврокоп пътя се разделя на две – единият тръгва за Кавала, който продължава до Александруполис и тракийската част на Турция, а надясно е пътят за Драма и той продължава до Солун. В местата от Гоце Делчев до Кринидес е живяла и фамилията Вълеви. След освобождението на Неврокоп от турско робство първият кмет Пейо Яворов е имал нещо като малко правителство и дядо Атанас Вълев е бил финансов инспектор на Яворов. Това е документирано в архива. Тези хора си взели места около кметството, построили си къщи и сега срещу общината на Гоце Делчев има фамилия Крачолови и още стоят къщите им, а пред митрополията е къщата на дядо Атанас Вълев. Имали сме къща и зад митрополията, точно срещу двора на гимназия „Яне Сандански“. Ние сме наследници на брата на дядо Ангел – дядо Костадин Вълев и живеем близо до черквата „Света Богородица”, която е в центъра на града. Моят син е Стефан трети, защото баща ми се е казвал Стефан, кръстен на прадядо ми Стефан. А аз съм кръстен от прабаба ми Катя – съпругата на прадядо ми Стефан. Тя беше добър човек, но и голям чешит, работила е като учителка и беше много властна. Гордееше се с това, че е учила в Солунската гимназия. Дядо Стефан, бащата на моята майка Сирма, е Попов. Знам само, че неговият баща се е казвал Петър и явно е бил свещеник, за да носят тази фамилия. Преди да се родя, баба Катя сънувала сън и казала, че видяла огън и спорът бил дали да се казвам Пламен,  или Огнян. Другите са протестирали, защото това е име на природните стихии, но тя много държала да не пренебрегваме съня й и съм кръстен Огнян. Аз помня тази баба, защото тя говореше на странен език, използваше смесица от български, гръцки и турски думи.

И когато не разбирахме нещо, викахме баща ми да ни превежда. Аз й бях любимец, тъй като съм първият в рода и държеше лично да ме възпитава”. Огнян Вълев като студент С Неврокопския китарен оркестър Композиторът на сцената Прадядо му Стефан Попов      Във Вълевия род е имало две много известни учителки в Гоце Делчев. Здравка Вълева е била учителка по география във Второ основно училище, но умира, без да се омъжва и да остави наследство, а Елка Вълева е снаха във Вълевия род и била учителка по химия и биология в гимназията. Един от най-известните художници в Гоце Делчев през 60-те години на миналия век е Борислав Вълев, братовчед на бащата на Огнян. В книгата „Светилникът на Неврокоп”, посветена на читалище „Просвета” в Гоце Делчев, журналистът  Иван Марков пише за неговия чичо цяла статия. Той пише, че клубът „Приятели на оперната и симфоничната музика” е основан от художника Борис Вълев през 1962 г. с цел да обедини хората на културата под стряхата на читалището. Борислав Вълев става и председател на клуба като отличен познавач на класическата музика и активен общественик. Бил е голям колекционер на грамофонни плочи. Клубът имал много активна дейност и голямо влияние сред културната общност в града. Там членували известни интелектуалци, които предлагали на градската общественост културни изяви, преди всичко в областта на музиката. Прабаба му Катя и баба му Сирма Баба Катя държи в ръцете си баща му Стефан като бебе, до нея е баба му Сирма, съпругът й Аргир Вълев, и дядо Стефан Попов Родителите на Огнян – Стефан и Милка Вълеви.