ДОБРИНИЩЕ – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ
-
- ноември 21, 2014
Д-р Тодор Петлов
Част ЧЕТВЪРТА
За запазване на българското самосъзнание започва отваряне на училища със светско обучение в началото по взаимоучебната система на Бел Ланкастер по напредналите ученици предават своите знания на по-новите деца. Цели десет година минават в непосилна и упорита борба, за да дойде 28.02.1870 г. с издаване на султанския ферман за учредяване на независима Българска църква. На църковно народен събор за пръв български екзарх е избран Антим І Видински митрополит. Църквата поема задължението за отваряне училища във всяко населено място. В борбата за запазване на българското самосъзнание се води еволюционно чрез църквата. Политически – революционно чрез масово участие на българите във въоръжена борба. В Добринище светското обучение вече се води в специално изградени сгради от добре подготвени учители, Вельо Чергаров от Добърско, Заре от Драглище, поп Манил от Долно Драглище. Даскъл Цветко Друнчилов от Горно Драглище, Никола Теофилов от Белица и Петър Милушев от Добринище и даскал Никола от Годлево. Всички те учили децата до ІVотд. Учението не било задължително, но младежите с голямо желание посещавали училището. За по-горно първоначално образование посещавали училищата в Банско, а за среднокласно образование подготовка за учители се учили в гр. Серес. Учениците били предимно момчета. Момичетата в „ Женски даскали” не ги признавали. Баба Евгения, чиято къща била до североизточния край в двора на църквата, подарила къщата си за училище, след което училищните сгради се построявали от църковната община. Мюсюлманите в Добринище живеели около банята- днешния парк на банята и на мястото на днешното училище. Тяхно препитание било земеделие, животновъдство, но в големи размери, както българите. Те се занимавали и с пчеларство. Тяхното гробище било на изток от селото на пътя за белия рид. Циганите също имали отделно гробище, те живеели покрай реката и се занимавали главно с ковачество. Освен това се занимавали и с подковачество за впрегатния работен добитък на селяните. През лятото вършитбата се извършвала с коне, което налагало всяко семейство да има и коне за вършитбата. Гробищата на християните в Добринище били на две места. До края на ХІХв. на Св. Врач, където се погребвали живеещи от дясната страна на р. Десилица, а за останалото население гробищата били на изток от селото в м. Св. Георги. Тука е мястото да споменем, че по течението на реката били изградени за нуждите на селяните повече от 15 воденици, които тракали денонощно. Мливото било от ръж и царевица. За меленето не се плащало, а се вземало 10 процента от количество зърно наречено Уем. Около топлата вода в източната част на селото били изградени тепавиците, където не само от селото, а и от всички села до Неврокоп докарвали шаяци за тепане и валяне във валявицата. По течението на реката извън селото били изградени 8 чарка, като чарк бе построен и в планината, наречен Струго.
Целия материал четете в печатното издание на Топ Преса
Be the first to leave a review.
