Собственикът на първия частен самолет в Благоевград Марио Аргиров: Купихме „Бинго“-то за 10 500 евро от Румъния, повечето джипове втора ръка са по-скъпи, управлява се по-лесно от кола, а поддръжката е като на мотор
-
- януари 30, 2014
Марио Аргиров работи от 25 години като инженер-технолог в „Благоевград-БТ“, но стана популярен едва сега с новината, че е първият собственик на частен самолет в района. Той изрично направи уточнение, че всъщност е съсобственик, защото летателният апарат е общ, купен е от него и приятеля му Емил Калев от София, с когото карали заедно курса за любители летци. За мечтата си да лети, за перипетиите, през които е минал, за да я осъществи и за това как можеш да си купиш самолет втора употреба, Марио Аргиров разказва пред читателите на вестника.
– Г -н Аргиров, как се решихте да полетите?
– Както повечето, които са като мен, това си беше детска мечта. Когато бях на 18 години, кандидатствах във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, но тогава системата бе много по-различна от сега. Документите ми въобще не стигнаха дотам и така… не си осъществих мечтата. Впоследствие разбрах, че имам астигматизъм, което е недопустимо за военната авиация, но за цивилната не е пречка.
– Значи сте мечтали не просто да сте летец, а летец-изтребител?
– Общо взето да, исках да летя на „Миг 23“, тогава това бе върхът на бойната авиация във Варшавския договор.
– Занимавали ли сте с конструиране на малки самолети, посещавали ли сте кръжоци по авиомоделизъм?
– Не точно, просто си купувах от „Млад техник“ модели на самолетчета за лепене, събирах списания за авиация като „Криле“ и пр. Дори още си пазя нещата. Още тогава имаше описания как да конструираш летателно средство от „А“ до „Я“, разбира се, на по-любителско ниво. В България дори и сега е изключително трудно да си сглобиш сам самолет.
– Как след толкова години отново стигнахте до идеята да полетите?
– Ами просто сега ми се отдаде възможност. Вече има курсове за любител-летец, нещо, което в комунистическо време го нямаше. Започнах през 2009 г. курс в Долна баня, там се запознах и с Емил Калев, той е от София и е компютърен специалист, но от малък като мен го влече летенето.
– Скъп ли е курсът?
– Не е евтин – 250 лв. на час, а обучението за сертификат за летене е минимум 26 часа. А за хеликоптер е 36.
– На кой час от обучението се качихте на самолет, какво е усещането?
– Още от първия час, с инструктор, разбира се. Страхотно е, ако някой дълго си е мечтал за това, трябва да опита. Няма нищо общо с това да се возиш в пътнически самолет, аз пътувам много и веднага направих разликата. С малък самолет наистина усещаш, че ти летиш, а и това, което виждаш от кабината, е несравнимо, от голям самолет нямаш почти никаква гледка. Най-красиво е да летиш в планински район, да виждаш езера, върхове, долини, но е и най-трудно.
Летенето в планина е с много специфики, трябва познания и опит, рисковете са много по-големи, има опасни струйни течения и пр. Аз съм начинаещ, не бих летял в такъв район, не съм готов за това.
– Имали ли сте критична ситуация в летенето?
– По-скоро сложна, не критична, но бях с инструктор. Летяхме над Юндола и изведнъж попаднахме в облаци, нищо не се виждаше. Инструкторът, който е бивш боен летец и има сертификати за почти всички летателни средства, взе управлението и започна да търси проход, чисто небе, откъдето да се измъкнем, намери го и после минахме край Пловдив до летището без проблем.
– Трудно ли се управлява самолет?
– Между другото, много хора си мислят, че е много сложно. Не е вярно, има си специфики, но не е по-сложно от карането на кола. Дори в наредбата се разрешава на лица, навършили 16 години, да извършват самостоятелни полети, докато за управлението на кола на тази възраст не е разрешено. По-лесно е от кола наистина, стига да си физически здрав и … това е.
– Как се купува самолет, общата представа е, че това е хипер скъпо удоволствие?
– Втора употреба джип например струва повече. Ние търсихме в сайтове за самолети втора употреба, както се прави при покупка на кола. Нашия го намерихме в Румъния, той е италианска сглобка, но е по лиценз на американската фирма „Зенаер“, т.е. копие на SH 01, навремето е започнало производството му като модел „Савана“. Впоследствие е разработен модел за хора с по-ниски финансови възможности и създават точно нашия модел „Бинго“, с най-малкия двигател на „Ротекс“, който е 500 куб.см, само за сравнение, на „Трабант“ е 600 куб.см. Машината е модел 2002 г., с 290 летателни часа. Купихме я за 10 500 евро. Докарахме я от Румъния с колесар, и понеже става дума за трансфер между държави, членки на ЕС, не сме плащали мито. Само за сравнение, ако купите чисто нов двигател само, най-малък клас е 5300 евро. Така че машината не е непоносимо скъпа за човек, който работи и отдава предпочитание на летенето пред шофирането…
– Минава ли машината специална инспекция, преди да полети, защото се оказа, че не е толкова просто да пуснеш машина във въздуха. Хеликоптерът на бизнесмена Иван Чапов вече 3 г. не може да бъде сглобен и пуснат в експлоатация?
– Принципно всеки самолет минава техническа контрола, преди да бъде пуснат във въздуха. За хеликоптерите е още по-сложно, а пък за самосглобяемите машини – съвсем. Знам за историята на г-н Чапов, неговото е много сложно, мисля, че и той го осъзнава, но не е бил подготвен първоначално за тези трудности, но това е друга тема… Освен това този тип сглобяеми машини накрая не могат да ползват типов сертификат от рода „Произведено в…“, а „Експериментално“, т.е. хеликоптера може да го ползва само той, докато самолетът, който ни имаме, е със заводски сертификат, което позволява да го отдаваме под наем, да обучаваш някой и пр. Но пък таксите за такива дейности у нас са високи и българската държава нищо не направи в тази посока. Едно удостоверение за летателна годност например струва 600 лв., а се издава всяка година.
Но нещата не приключват само с удостоверението, нужен е и транспондер, с който те следят на каква височина и в какви коридори летиш, за да не се сблъскаш с друго летателно средство…
– Колко често летите?
– Малко, държим самолета край Пловдив, а дотам е далече – 250 км.
– Колко струва един полет, при колите въпросът е: Колко харчи на 100 км?
– При самолета е на час -17 литра безоловен бензин от най-масовия А95. Като се има предвид, че от летището до морето е около 3 ч., горе долу излиза поносимо, все пак е самолет.
– Къде държите самолета и колко ви струва?
– В хангар, плащаме 330 лв. на месец. Скъпо е, съжалявам, че не взехме самолет с разглобяеми крила, тогава по-лесно можеш да го транспортираш по земя, а и да го съхраняваш. А иначе самата поддръжка на самолета е като на един мотор с двутактов двигател. Проста конструкция.
– Правите постъпки за изграждане на летателна полоса за кацане на малки самолети в Благоевград, има ли шанс идеята да се реализира?
– Много ми се иска, но е трудно. Благоевград е единственият от 28 областни града, който няма такава полоса.
– Сигурен ли сте?
– Проверил съм го, сигурен съм, абсолютно. Срещнахме се със заместник-кмета инж. Стоян Благоев, той ни подкрепя, но проблемът е, че няма свободна общинска земя, която да става за нашите нужди. Разгърнахме кадастралните карти и 3 часа търсихме безуспешно. Но не сме се отказали…
– Как гледат в семейството Ви на летенето и самолета?
– Съпругата ми ме подкрепя напълно, и тя обича да лети. Самолетът е с двойно управление, но не ми се меси /смее се… Дъщеря ми е на 15 години и догодина вече ще има възможност да изкара курса. Има огромно желание да лети. В гимназията, където учи, е запалила всичките си съученици по авиацията, парапланерите и пр. Намирам, че е хубаво младите хора да имат такива интереси, вместо да висят по чалготеките.
– Едното не изключва другото…
– Не е точно така, ако искаш да летиш, трябва да си в добра форма, три дни преди полет не бива да пиеш алкохол…
– Небесни катаджии няма?
– Няма, но го дължиш на самия себе си, във въздуха нямаш право на грешка.
вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
