„Демократът“ не може да диша без руския заговор

Седмицата ни сервира поредна пълна порция причини да преименуваме „Демократичния човек“ на „Параноичния човек“. Кошерното съзнание на „граждански активния“ обществен слой съзря пореден и порочен руски заговор срещу властта, справедливостта, евроатлантическите ценности и други пароли на площадната превъзбуда.

За проправителствените пастири на системното онлайн възмущение скандалът в „Пирогов“ изобщо не е една история за министерски съветник, който си изпуска нервите пред лекари и медицински сестри, и според собствените му оплетени обяснения „на шега“ споменава името на министъра, а според свидетелствата на половин дузина медици ги заплашва с уволнение и служебно положение.

Не, в лицето на реалността демократичният човечец се чувства объркан и уплашен като сухоземна костенурка в ръцете на настървена млада министърка на туризма, пристигнала на морето след природно бедствие, за да позира за неадекватна пиарска фотосесия.

Гласуващият за „правилните партии“ персонаж не е способен да приеме информация за нагло поведение на техен човек във властта. Това е невъзможно. Няма как тези хронично невротични привърженици на сегашната сглобка да поемат през мозъчните си кори хипотезата, че самозабравил се партиен активист прави грозен цирк в „Пирогов“ и афектиран настоява неговото дете да е с предимство пред другите. Някаква демократично-реформаторска амнезия пречи за обработването на целия плътен исторически фон от добре документирани истории за хора от властта, абстинентни за постоянни привилегии във всяка сфера на обществения живот.

Много по-лесно е за системно снизходителните без никакви основания градски либерали, които нямат грам срам да протестират срещу опозицията, например, да халюцинират руски заговор навсякъде – дори в шокова зала на „Пирогов“. Социалните мрежи се изпълниха с болнаво бълнуващи инфлуенсъри, близки до властта, с хиляди последователи, с тежест във формирането на медиен дневен ред и обществено мнение.

Тези добре познати от сутрешните блокове, следобедните публицистични предавания и вечерните коментарни програми говорещи главици започнаха да чертаят тревожни теории на конспирацията, в които дългата ръка на Кремъл атакува съветник на военния министър през спящи руски клетки в „Пирогов“. Лично Путин рони престижа на българската власт през свидетелствата на български лекари и медици за безобразно поведение на служител в правителството. Авторитетите на демократичната мисъл колективно изпуснаха в пространството ароматните си подозрения, че появата на информация в руска медия е директно доказателство, че в „Пирогов“ се работи за Москва срещу властта. Това психиатрично по своята природа „мислене“ си проправи път до национален ефир, където директорът на клиниката бе подложен на странен и срамен разпит. Човекът трябваше да отговаря за редакционната политика на руски медии, за Бога. Целият ефирен епизод приличаше на скеч, сглобен от пияни сатирици.

Мъжките амазонки и преторианките на правителствения патос продължиха своя поход към „сърцето на злото“ с разследване на миналото и хобитата на медицинските сестри, свидетелствали за скандала. После се заровиха като куче за кокал в биографията на лекарите, на директора на „Пирогов“, на хората, които са подкрепили тяхното възмущение от съветника, че и на онези, които са харесали тази подкрепа с по едно дигитално палче във „Фейсбук“. На ред сигурно са онези, които не са застанали твърдо зад гъстата като развалена каша конспиративна теория, в която руски агенти от българска клиника правят заговор срещу военния министър, докато помагат на пострадалото дете на неговия съветник.

Ако всичко това звучи зверски глупаво и нахално невменяемо, то е така, защото поведението на демократичния термитник в последно време е глупаво до зверство и нахално до невменяемост. Ние хубаво се шегуваме, но тези хора може би вече са опасно обезумели. Всеки гаф на лигавената от тях власт се оказва злокобна руска атака. Сигурно скоро и клетите сухоземни костенурчици, да се надяваме все пак оживели след контакта с позираща за снимки след потопа министърка, ще се окажат подривни агенти на путинизма, дресирани да злепоставят ухаещото на евроатлантизъм правителство.

За травмираната секта на гражданската демократичност сигурно няма организъм, който да не може да стане агент на кремълска пропаганда. Знам, че много нормални работещи хора това поведение е безопасен, но и безполезен онлайн онанизъм на дълбоко объркани хора с идентичност, напълно погълната от примитивен политически патоген.

Според други обаче остава мистерията как вече безвъзвратно счупени психики продължават да упражняват институционален натиск, да сглобяват медиен дневен ред и да диктуват публичния разговор. Може би проблемът е във всички нас, че допускаме подобен бяс. А може би наистина сме проспали как в България вилнеят сухоземни костенурки, дресирани от Кремъл да злепоставят български министри и техните съветници по цялата ни територия – от морето до шокова зала на „Пирогов“.

Коментар на Владислав Апостолов в предаването “Политически НЕкоректно“ по БНР