Кметът Иван Кадев: Банско вдига имиджа си на световен курорт с развитието на инфраструктура на всички нива

Г-н Кадев, на финала на един толкова тежък мандат, в който светът, държавата и Банско преминаха през тежки кризи, удовлетворен ли сте от инвестициите, които успяхте да направите в общината.

Замисляйки се, установявам, че сме направили доста за инфраструктурата, при това въпреки всичко. Аз, влизайки в кметския кабинет, имах нагласата, че няма да бъде лесно, но никой не очакваше да се стоварят една след друга толкова тежки и непознати за света кризи, в които Банско се оказа в епицентъра на събитията – пряко или косвено. Колкото и да е неприятно да се връщаме назад, трябва да го направим, за да стане ясно защо и как са били променени приоритетите, целите и ежедневната работа.

Само 4 месеца след началото на мандата, когато подготвяхме бюджета за 2020 г. с една от основните цели стабилизиране на финансовото положение на общината, на Банско беше наложена карантина. През това време и последвалите ограничения бизнесът като цяло беше парализиран, а туризмът направо зачеркнат. Това се отрази изключително тежко на икономическото състояние на хората, фирмите и общината. Трябваше да положим неимоверни общи усилия, за да възстановим бизнес средата в условията на големи ограничения. Стовариха се обаче още неочаквани и непознати предизвикателства – търсейки временно настаняване заради войната в Украйна, в Банско пристигнаха много украински граждани, последваха две години без нормално и навреме приет държавен бюджет. Да не забравяме ръста на инфлацията и повишените цени на енергоносителите.

Посочвам тези обстоятелства не като оправдание, а като обяснение защо и как трябваше да преориентираме в движение общинската политика и програмата, която предложих преди 4 години на съгражданите ми и получих тяхното доверие.

Въпреки че в обстановка на преливане от криза в криза първостепенна и най-важна задача бе да осигурим изпълнението на базовите и нетърпящи компромис задачи – социални дейности, образование и здравеопазване, успяхме да изпълним една доста добра инвестиционна програма.

Кои са най-сериозните инфраструктурни проекти, които се реализираха в курорта? Разкажете за тях.

За всеки град и особено за курортните, каквито са Банско и Добринище, критично важна е градската инфраструктура. Затова и голяма част от нашите усилия са насочени към нея. Напълно завършена е околовръстната дъга на Банско, обособиха се нови паркинги, подобрена беше уличната мрежа в т.нар. промишлени зони, където нищо не е правено повече от 30 години.

Какво се случва със строителството на пътя до хижа „Вихрен”?

Строителството върви по план. Работи се активно, като същевременно се осигурява движението на автомобили на многобройните туристи. Засега обаче са набавени само 50% от необходимите средства за изпълнение на целия проект. Извършват се проектните дейности по I, II и III етап. Проектът е разделен на шест лота именно заради финансирането. Знаете, че инвестицията е за над 20 млн. лв. Към момента са готови водоскоците, направени са габиони, асфалтирахме проблемната отсечка от „Кемпински” до ресторанта „Мотиките”. Вече има нов асфалт с тротоари, осветление, съвсем различно е. При получаване на финансирането ще започнем полагането на асфалт от горе надолу. Проектът е на инженеринг, за което малко ни нахокаха, но това е най-добрият начин да се работи в настоящите условия.

Завършихте ли окончателно укрепването на река Глазне. Няма да забравим скоро голямото наводнение през 2016-а, когато хотели се напълниха с огромни камъни.

Искаме да продължим изградената стена до двуречието, там където се събират Бъндеришка и Демянишка. Защото от там тръгват белите. Но не сме стигнали доникъде, защото всяка година при пролетното снеготопене реката си измества коритото и не можем да го фиксираме.

Преди 4 години хората тук бяха недоволни от неглижирането на ремонтите в по-страничните улици, успяхте ли да задоволите нуждите им в тази посока?

Това е процес, който продължава и в момента. Ремонтирахме много и изградихме няколко съвсем нови улици. Бихме искали да направим и страничните толкова добри, колкото са централните. Не става въпрос за неглижиране, а за ограничени ресурси, с които най-напред се ремонтират най-натоварените трасета.

Как преценявате кои са приоритетни?

Ние търсим финансиране за ремонт на цялата улична мрежа. Но всяка година, преди да изготвим инвестиционната програма, организираме анкета сред населението, за да я съобразим с виждането на хората за приоритетите.

Недоволни сме от тежката бюрократична процедура за вкарване в регулация на т.нар. селищни образувания, за да можем да започнем изграждането на инфраструктура и там.

Каква е проектната готовност на общината и кои са обектите, включени в ПИРО и общинската инвестиционна програма?

Имаме готовност за няколко обекта – за рехабилитация на улиците „Захари Стоянов“, „Солун“ и етап от ул. „Пирин“, както и за ремонт на по-малки улици в Банско. Възнамеряваме да обособим зелени площи по протежение на ул. „Иконом Чучулайн“ покрай река Глазне и да благоустроим градския парк, предстои изграждане на велоалеи – особено атрактивна е тази от Банско до м. Бетоловото в Разложкото землище.

Имаме проект за изграждане на Дом на покойника в гробищния парк.

Жива ли е още идеята за изграждането на голям спортен комплекс на територията на града. Това лято отборите, които тренираха тук, бяха повече от всяка друга година.

Не само че е жива, но по нея се работи активно и се надявам скоро да започне реализирането му. Това ще бъде многофункционален комплекс, който ще се използва за спортни и културни събития. Със своя богат целогодишен културен и спортен календар, с голямата и качествена база за настаняване, с благоприятния климат и природни дадености Банско е перфектното място и за провеждане на спортни лагери и състезания в много спортове на най-високо ниво. Така че спортният комплекс е една от големите ни цели в най-близко бъдеще. Закъснели сме според мен с около 15 години с тази инфраструктура.

Възложили сме идейния проект на фирма, като им показахме това, което беше подготвил нашият архитект. Трябва ни спортна зала за минимум 3000 места, стадион, игрища за подготовка, тенискортове, мотописта, паркинг за 800 коли, паркова инфраструктура между обектите. Това е проект за минимум 50 млн. лв.

А откъде ще дойде финансирането?

Това ще го мислим после. Има много варианти, но е важно да имаме готов проект.

Обаче Разлог разработи подобен проект, няма ли да са много два в този малък район.

Доколкото знам те доникъде не са стигнали.

Има ли развитие по проекта за летище. Разкажете за него?

Има инвеститорски интерес за изграждането му, има и нужда от такова летище. Надяваме се в скоро време да имаме тази придобивка. За да стартира проектът, е необходимо изменение в ОУП, който трябва да се процедира със съответните УП. Подготвяме го. Имаме избран терен в местността Керанджиица, където навремето кацаха селскостопанските самолети.

Фирмата, която иска да инвестира, е българска и с опит – вече има два изградени малки аеропорта.

По проекта пистата ще бъде за до 8 местни самолета и очакваме това да вдигне нивото на курорта. Още повече че сме на много стратегическо място, на един хвърлей от Гърция и Македония.

Водният цикъл на града беше завършен преди идването Ви на власт, има ли още работа по ВиК инфраструктурата? Какво се случва с проекта за довеждащ водопровод от местността Караманица и обещаното държавно финансиране?

Има още много работа. В Банско не беше обхванат целият град. В някои части канализацията е разделна на дъждовни и битови води, но има и смесена. Ще се опитаме отново чрез оперативни програми да осигурим изграждане на разделна канализация навсякъде. Пречиствателната ни станция има капацитет. Предстои проект за воден цикъл и в Добринище, както и да се подобри водоснабдяването в селата, защото там е сериозен проблем.

Въобще ако говорим за критична инфраструктура в цялата община, това е ВиК.

Не можем да довършим довеждащия водопровод от м. Караманица. Изпълнен е наполовина и очакваме държавни средства, за да го завършим. Нужни са около 1,3 млн. лв., имахме обещание, че ще бъдат осигурени, всички необходими документи са внесени отдавна в МРРБ и МФ. И чакаме.

Не сте ли допустими по ОПОС през ВиК асоциацията?

Не ми се говори за асоциацията – в този й вид не виждам как ще се работи. Според мен като общинско дружество ще се справяме по-добре.

Каква е капиталовата Ви програма за тази година, която вече се претърколи наполовина, а едва наскоро бе приет държавен бюджет, което рефлектира и върху общинските?

Предвидени са улици за рехабилитация и ремонт, изгражда се ново осветление на ул. „Явор“, подменя се съществуващото градско осветление с модерно и икономично. Работи се активно по създаването на Музей на планината. Проектът е за малко над 300 хил. лв. и се изпълнява по Норвежката програма. Важно за нас е и изграждането на собствена модерна подвижна сцена.

Много съм доволен, че със средства от АПИ успяхме да реализираме околовръстния ринг на Банско, който бе много важен за инфраструктурата на курорта. По Норвежката програма стартираме и цялостната подмяна на осветлението.

За съжаление няма движение по проекта за нов спешен център, който беше част от големия държавен проект, но затова пък успяхме да си ремонтираме медицинския център.

Общинските училища имат ли нужда още от по-основни ремонти?

Ремонтите и поддръжката на училищата са приоритетни в общинската политика. Сега участваме с проекти по НПВУ за изграждане на фотоволнаични системи по сградите. Извън това, в най-голямото училище – СУ „Неофит Рилски“, бе обновена спортната площадка с няколко игрища и беше ремонтиран покривът. Ремонтирана бе и отоплителната система. В двете училища се планува изграждане на ВЕИ. Най-голяма по обем и стойност работа ще бъде в Професионалната лесотехническа гимназия, където ще се извърши цялостен ремонт на общежитието, търсим средства за ремонт на покрива на учебната сграда.

Тази година ще слеем двете гимназии – по туризъм и лесотехническата, като оставим само атрактивните за учениците специалности и в базата на лесотехническата ще направим Научно-образователен център, като вече имаме споразумения с 6 университета, които искат да идват тук да провеждат практики и изнесени обучения.

За мен е изключително важно училищата и социалните сгради да са в перфектно състояние, защото това възпитава децата и е свидетелство за нашето отношение към подрастващите.

Предвиждаме и ремонт на улиците и Здравния център.

Има ли интерес от страна на частни инвеститори? Как местната власт работи за привличането им?

За голямо строителство на нови хотели не можем да говорим, имаме достатъчно. Но работим за обособяването на промишлени зони, което е друг наш приоритет. Според мен е важно да развием и производства, защото 60% от бизнеса тук са свързани с туризма и услугите. Процесът е бавен заради многобройните съгласувателни процедури. Идейният ни проект е за усвояване на пространство в бившата казарма. След като имаме готовност, ще предложим участието на инвеститори.

Производствата, които може да се развиват тук, обаче трябва да са съобразени с това, че сте курорт.

Разбира се, говорим за дървопреработване, мебелна индустрия, хранителна, има много неща, които са нужни и на туристическия бранш. И тези производства са важни, за да можем да задържим младите хора тук.

Какви „зелени” инициативи реализирате?

Стремежът на община Банско е нейните граждани да живеят в чиста и комфортна жизнена среда в унисон с природата и с мисъл за идните поколения. Основната цел е намаляване количеството генерирани отпадъци. От голямо значение за по-комфортна среда на живот и бизнес в селата и градовете на общината е насочване вниманието за развитие на екологията и подобряване състоянието на околната среда на територията на общината.

Не спираме да работим за разширяване на зелените площи и за използване на алтернативни енергийни източници – ВЕИ. Подпомагаме сдружения от общината да участват в Националната програма за енергийна ефективност. Използваме топлинна енергия от централа на биомаса.

За съжаление няма увеличаване в броя на газоснабдените обекти през последните две години.

Основен проблем в управлението на отпадъците продължава да бъде разделното събиране. В стремежа ни това да стане стил и стандартно поведение насърчаваме тази дейност по различни начини.

Община Банско печели приза в категория Публичен сектор – Обществени организации, общини и държавни структури на националния конкурс „Най-зелените компании в България” последните три години. Участваме с различни инициативи – от безхартиения документооборот през икономичното осветление, кампаниите за разделното сметосъбиране и събиране на отпадъци за рециклиране, сезонните кампании за пролетно почистване. Не спираме да търсим решения за екологичните проблеми на общината, като започваме постепенно да прилагаме и високотехнологични, за да можем да превърнем Банско в „умен град“ по отношение на използване на ресурси като електричество и вода и за сметосъбирането.

А защо спря да се говори за втора кабинка?

Защо да е спряло, използваме всяка възможност, но през последните две години практически няма с кого да говорим. Необходимостта от изграждането на втори лифт, както и уплътняването на ски зоната не са отпаднали. Нужна е обаче политическа воля и отговорно екологично поведение, за да се вземе единственото правилно решение.

В началото на юли бе открит Matterhorn Alpine Crossing – най-високата въжена линия в Алпите и най-високият граничен пункт в Европа, който свързва Швейцария и Италия. Не разбирам защо това не притеснява еколозите в Европа, а нашите природозащитници са против втора въжена линия, но не възразяват срещу влизането на 2-3 хил. автомобила в планината само по пътя от Банско към хижите и ски зоната.

Как върви летният сезон? Какво освен планината и хотелите привлича туристите тук?

Лятото в Банско е чудесно и много дълго, съдейки по нашия календар на културните и спортните събития. Практически то започва веднага след зимния туристически сезон през май и свършва дни преди старта на следващия в края на ноември. През последните години често използваме една фраза, която обяснява защо идват нашите гости – защото в Банско има за всекиго по много. Не преувеличавам – имаме три филмови фестивала, два оперни, рок и фолк концерти, кулинарни празници, занаятчийски панаири, парад на автомобили, фестивал на дигиталните номади, мотоциклетно състезание, планински маратони, изложби и театрални спектакли и още много събития. Главното културно събитие – Банско Джаз Фестивал, също е през лятото – от 5 до 12 август, през последните три години доби нови измерения и програмата му става все по-интересна и разнообразна.

Събитията са организирани така, че нашите гости да имат време и възможност да съчетаят отдиха си в планината или в хотелите с културната и спортна програма, предлагана от общината.

Специално искам да подчертая активността и креативността на туристическия бранш, който предлага много атрактивни възможности за активен отдих.

Само тази година имате две престижни награди за управление. Разкажете за тях.

За втора поредна година община Банско оглави рейтинга със 100% изпълнение на критериите за прозрачност, оценявани от фондация „Програма достъп до информация“ в нейното постоянно наблюдение на законодателството и практиките, свързани с достъпа до информация в България и активно публикуване на информация в интернет.

В прегледа и оценката са включени интернет страниците на 562 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти.

Както вече споменах, Банско бе и първата община в България, която преди няколко години стартира процеса по въвеждане на безхартиен документооборот. Непрекъснато насърчаваме съгражданите ни да ползват многобройните ни електронни административни услуги.