Тополница – селото, в което хората мечтаят за интернет и обхват на мобилните телефони

Живот извън обхват – така може да се нарече орисията на жителите на дупнишкото село Тополница. То е от онези хиляди български села, които са в графата „със затихващи функции” – разбирай безперспективно, обезлюдено и без елементарни придобивки на цивилизацията като обхват на мобилните телефони, нормален магазин, здравен пункт, редовен транспорт до града и пр. Малкото жители, които живеят в селото, са в пенсионна възраст.

Кметският наместник управлява и съседното село Делян. Неотдавнашен пожар, който е унищожил покрива на къща, собствениците на която живеят в София, е поводът репортер на „Струма” да отиде в Тополница. Посрещат ни обичайната за сезона жега, прашни улици и… почти никакви хора. За около час разходка в търсене на опожарената къща се мярнаха на улицата само две възрастни жени. Входът на кметството беше отворен, но кметския наместник го нямаше, може по график да е бил в с. Делян.

В Тополница мобилните телефони няма обхват нито един оператор. При опит да се свържеш с кмета, ако има някакъв сериозен проблем, получаваш единствено гласово съобщение от администратора, че ще предаде за вашето обаждане. Така пропадат десетината ни опита да се свържем с кметския наместник Виолета Зашева. Вътре в сградата на кметството се помещава пощата, на табелата за работното време е записано – вторник и четвъртък от 10 ч. до 12 ч.

В селото има хранителен магазин, който има почивен ден само в понеделник. Отдавна няма автобуси от Дупница за селото. Местните се придвижват с таксита, ако им се наложи да ходят на лекар, тъй като в селото няма джипи. Преди някоя година в Тополница се е заселила д-р Андонова от Дупница, когато си е вкъщи, приема по някой пациент, но го прави на добра воля.

Репортер на „Струма“ разговаря с Леда Петрова, която се е пенсионирала като готвачка от някогашното ТКЗС. Питаме я първо за изгорялата къща.

„Не зная на кого точно е горяла къщата. Тук, в селото, сме малко хора и повечето сме възрастни и си стоим вкъщи, аз специално се придвижвам трудно, с бастун. Разбрах, че е горяла вилата на възрастно семейство от София, които идват много рядко, защото мъжът нещо е заболял. На отделни места в селото може да се обадим по телефон, иначе няма обхват. Добре че като намерим сигнал, поне на тел. 112 можем да звъним при спешни случаи. Реално сме откъснати от света. Когато ми се налага да ходя на лекар, тъй като в селото няма, си викам такси от Дупница. За отиване и връщане плащам общо около 24-25 лв. Ако се наложи да ходя три пъти в месеца, от пенсията ми остава само за лекарства, които са около 300 лв., на мен и съпруга ми. В селото няма интернет и млади хора, които са си купили къщи тук, си тръгват. Срещу мен живееше младо семейство с дете, работата им била свързана с компютрите и си тръгнаха, продадоха къщата на друго семейство, което дало много пари, за да имат интернет“, обяснява жената.

Нейна съседка, която не пожела да се афишира, разказа за времената, когато край Тополница е имало военно поделение: „Някога кипеше живот в селото. Имаше поделение, имаше и народ. Голяма част от мъжете работеха в него, получаваха големи заплати. Началниците и жените им живееха тук. Правеха се вечеринки, имаше деца… Сега от години не се е раждало дете в селото, а на площада пред кметството преди години направиха детска площадка, която сега е обрасла в трева, няма кой да играе на нея. През лятото си идват наши хора от София и други места, селото се оживява, но като перспектива се вижда, че гасне и се обезлюдява. Дано се заселят млади хора да му вдъхнат живот“, пожела си жената.

На центъра пред кметството младо семейство с едно дете се спря на приказка. Майката на момченецто Деси Георгиева прие да разкаже как я карат в Тополница: „Тук сме временно, за няколко месеца, през септември ще си ходим в Яхиново, защото малкият трябва да ходи на детска градина. В Тополница е спокойно, животът тече монотонно и едва ли бихме останали да живеем за постоянно. Има пробелми с питейната вода, не само с обхвата на мобилните телефони. Идват нови хора, купуват къщи, но ги използват за вили само през почивните дни. Няма лекар, д-р Андонова, която се засели от няколко години, извършва прегледи при спешни случаи“, казва Деси.

Както „Струма“ писа, преди време тогавашната магазинерка в единствения хранителен магазин разказа: „Тук пенсионерите си живеят добре, почти всички са работили в поделението и получават високи пенсии. Сутрин се събират на кафе, мъжете пият по 200 г алкохол, жените – кафета, и около 11,30 ч. си отиват по домовете, обядват и си лягат да почиват. Около 16,30 се събират отново на приказка пред магазина, така им минават дните. При последното преброяване през 2022 г. в с. Тополница са живели по постоянен адрес 141 души. Селото се намира на 17 км от Дупница.