Село Баня вече се мери със СПА курортите Велинград и Хисаря

Има едно село у нас, което в последните няколко години мери сили с най-добрите родни балнеокурорти и намира място сред най-посещаваните СПА селища. И по никакъв начин не му се отразява зле близостта със световноизвестния курорт Банско, от който го делят по-малко от 6 километра. Напротив, много туристи пътуват от града под Тодорка до селцето, за да се насладят на процедурите с лековитата минерална вода. Кое е селото? То е разложкото село Баня, в което местните хора не разчитат само на лековитите минерални изрори, а са твърде предприемчиви, за да развиват своето населено място и да го наредят до всепризнати СПА столици като Велинград и Хисаря. Малката СПА столица на Благоевградска област става все по-красиво място за отдих и ваканция. И затова се увеличават гостите от двумилионна София, които изминават 158 километра, за да стигнат до разложката туристическа перла. Много са и тези, които напускат областния център Благоевград, който е разделен от 59 километра с Баня, за да изкарат запомняща се почивка в курорта.

В тази перла на туризма инвестират смело и местната власт, и частни лица. Преди две години в Разложко отчетоха ръст на обема от сделки с ваканционни имоти от 87%. А повечето от тях са точно в Баня. Има месеци, в които по брой гости ваканционното селище е в първата тройка на страната.

Община Разлог не спира да издава разрешителни за Подробни устройствени планове за нови комплекси за отдих и релакс на гости от страната и чужбина. Има десетина луксозни хотелски комплекса, десетки са пък семейните хотели, а много повече са къщите за гости. Основната причина за този бум на туристи и инвеститори е наличието на 72 минерални извора с вода, която е втора по дебит след Велинград. Не е за подценяване и близостта на трите планини Рила, Пирин и Родопите до курорта. Над 20 са минералните басейна, има и общински минерален плаж с олимпийски размери. Затова тук идват все повече хора на баня и плаж през цялата година. Защото топлата минерална вода води гости тук през цялата година. Селището е предпочитано място за отдих заради лековитите минерални извори и красивата природа. Тук са и туристическите атракции – възстановените в автентичния им вид римска и турска бани. Те са доказателство за древната балнеоложка традиция в района.

Температурата на водата в минералните извори е между 37 и 57 градуса по Целзий. Тя може да се ползва за СПА, балнеолечение и профилактика на хронично-възпалителни заболявания на опорно-двигателния апарат, помага за възстановяване след получени травми – счупвания, изкълчвания, натъртвания. Полезна е за облекчаване на болките при ревматизъм, гръбначни болки, за лечение на възпаления на нервната система. Затова Баня се очертава като най-доброто място за СПА и балнеолечение в цяла Югозападна България. Близо до старата баня е съществувало селище със светилище на бог Аполон, построено от македонците в чест на бога на слънцето и топлата вода. За това свидетелства и запазен камък с надпис на старогръцки език. При каптирането на топлите минерални извори са намерени монети с образите на Филип II и Александър Македонски в древно селище, което било разположено тук.

А днес се строят още туристически обекти за настаняване на гости. Условията към бизнеса са да не се вдигат много високи сгради и да осигурят много зеленина край постройките. Почти винаги максималната височина е 10 метра, а плътността – до 30%. Напливът на инвеститори е оправдан – наблизо са ски зона „Кулиното” и модерният голф комплекс, а ски центърът на Банско е на ръка разстояние.  Целта на Община Разлог е да не позволи никъде в населените места презастрояване. Внимателно се преценява всяко едно инвестиционно намерение. Следи се за спазването на всички параметри по строителството, за да няма отклонение в нормите.

Местните хора отдавна са наясно, че тяхното богатство е минералната вода. Тя им осигурява добри доходи. Предимството на курортното селище са по-ниските цени за нощувки. Може да се намери легло за 20 лева на вечер в частните квартири. В някои хотели се спи само за 25-30 лева, а в цената е включена и закуска. Има и по-скъпи хотели, където нощувките стигат до 90-100 лева на човек. Има избор за всеки джоб. Доста от хотелиерите и ресторантьорите са засадили собствени оранжерии и градини, в които отглеждат екологично чисти домати, краставици, кромид, салати, картофи. Целта е гостите да се хранят здравословно. Цените в местните ресторанти са прилични, макар че напоследък и там цените са нагоре, защото инфлацията не подминава и този наш курорт. Свинската пържола е между 9 и 10 лева, кюфтетата и кебапчетата са по 1,50-2,00 лева, 100 грама ракия е от 3 до 5 лева, цената зависи от марката, има и по-скъпи питиета – по 6-7 лева за стограмка. Най-скъпи са специалитетите с месо в заведенията, които стигат до 15-20 лева за порция. Тук можете да дадете наслада на небцето с вкусотии, които са характерни за региона. Заведенията предлагат и агнешко, и телешко, тези меса се хапват от италианци и гърци, споделят ресторантьори. Австрийците си падат по задушения заек, както и задушените зеленчуци. Американците пък много харесват тукашните традиционни ястия – чомлек и капама, предпочитат по-леките меса. Французите искат пилешко със сосове и качетвено домашно вино. Балканците ядат нашата кухня, дай им скара на тях, твърди собственик на кръчма в курортното селище. Всички чужденци много обичат овчето мляко, печени тиква и ябълка, домашни сладка от горски плодове – боровинки, горски ягоди, както и смокини. Турските клиенти залагат на патешките, телешките и пилешките меса. Израелците си падат най-много по агнешкото. Клиентите са доволни, че хапват и екохрани, отгледани в дворовете и оранжериите на хотелиери и ресторантьори. Предпочитат всичко, което е домашно – лютеница, кьопоолу, компоти, сиропи, сокове, сладко, ракия, вино. Защото качеството им е гарантирано. Сред любимите неща в менюто на кръчмите са засуканите с много майсторлък различни видове баници – с локум, с мед и орехи, с праз, с тиква, със сирене.

Местната власт изпълнява доста проекти за развитието на курорта, като се търсят различни източници на финансиране – европейско, държавно или общинско. Целта е да се подобрява непрекъснато инфраструктурата. Преди четири години бе построен компенсаторен резервоар за минерална вода. По този начин се реши проблемът с недостига на минерална вода при върхово потребление. Осигури се по-ефективно и балансирано използване на водата, по-доброто й съхранение. Намалиха се и загубите на живителната течност. Това даде и възможност на нови ползватели да получават минерална вода. С новия резервоар има достатъчни количества минерални води, покриващи нуждите на консуматорите с издадени разрешения за ползване, които изпитваха недостиг в моментите на върхово потребление.

„Можем да кандидатстваме за Книгата на световните рекорди Гинес за най-много построени басейни на глава от населението на населено място”, казват с усмивка банянлии. Туризмът дава поминък на местното население. Благодарение на минералните извори се развива селото и върви напред. Младите хора не мислят за гурбет, а остават в Баня. Доказателство за това са пълните с деца и ученици детска градина и училище.

Преди няколко години жителите на Баня поискаха селото да стане курорт с национално значение. Тогавашният кмет Мария Юрганчева изпрати писма до Министерството на туризма и Министерството на околната среда и водите. В тях тя написа, че селището е второто по дебит находище на минерална вода в България и от 1965 година населеното място е обявено за курортно селище с местно значение. От 20 години пък то се развива успешно и в момента има почти 2500 легла за настаняване на гости. Мисията „Курорт с национално значение“ не успя, но това не пречи на курорта да се развива.

Днес селото се гордее с историята си, местните хора не спират да работят за имиджа на своя СПА курорт, а погледът им е насочен към бъдещето. А то изглежда ще е успешно заради бума на инвеститори и туристи.