Плетена даде лидер в новата ни мода – Историята на успешната дизайнерка Аксел Х…
-
- февруари 5, 2025
„Когато си влюбен в нещо с цялата си душа и искаш да правиш това, което обичаш, минаваш през всичко и не трябва да се оказваш, но трябва много да го обичаш и много да го искаш. Когато някой иска да прави нещо, трябва да е готов да падне в калта, да се омаже, да се изцапа и нищо лесно да не се получи. Господ ти праща таланта, но заедно с него вървят и изпитанията. Ако е по лесния начин – как ще се научиш? Нещата, които са благословени, които са истински, те стават по трудния начин“, споделя в интервю, талантливата дизайнерка.
Животът е кръговрат, а дизайнерката Аксиния Хаджиева по-известна като Аксел Харди е доказателство, че хубавите неща не са много и се случват по трудния начин. Раджа се в село Плетена, завършва престижната гимназия „Яне Сандански“ в град Гоце Делчев. След това завършва специалност „Учителка по български език и литература, руски език и изобразително изкуство“ в Учителски институт към ПУ „Паисий Хилендарски“.
Аксиния заминава за Русия заедно с бившият си съпруг и дъщеря си и е работила за кратко като учител, в град Стари Оскол, където е преподавала на деца с български корени. След завръщането си в България, мечтата за моден дизайн на някогашното малко момиченце от село Плетена скътана дълбоко в сърцето и започва да се сбъдва, стигайки дори до Европа и САЩ.
Първоначално модният ѝ бранд основан във Велико Търново за да издържа себе си и дъщеря си е под името Lauraxel, но през 2011 година неофициално му дават името Axel Hardy, а през 2018 година брандът официално е регистриран под това име. Дизайнерката е носителка на „Златна игла 2019“ в категория „Модна иновация“ и има много участия в модни събития както в чужбина, така и у нас.
Аксиния Хаджиева е от хилядите жени предприемачи, типичен представител на малкия бизнес, а вдъхновяващата ѝ и повратна житейска и професионална история провокира дългогодишната журналистка и писателка Теодора Колева да напише романа „Мъжете в живота на А“. Това се случва, след като писателката Теодора Колева случайно влиза в нейния бутик и след няколко разговора разбира, че именно дизайнерката е главната героиня за новия ѝ роман.
„Това е тъжната история на българския дребен бизнес, този, който се опитва да просперира по трудния начин, който не се класира нито за обществени поръчки, но въпреки това оцелява. Историята на тази жена е интересна с това, че постоянно се сблъсква с мъже, които я предават, с бизнес партньори, които я подхлъзват и след всяко изправяне отново е на дъното. Не можех да не се възхитя на човек, който отказва да се предаде. Това е начинът – просто не трябва да се предаваме, иначе за какво живеем“, споделя за нея Теодора Колева.
Обидата, успехът, лутането, предателствата са част от живота. Те са изпитания, а дали ще си вземеш поука, ще се изтеглиш ли сам от дъното и ще продължиш ли отново, зависи само от теб, от характера ти, от себеусещането, от дързостта, разказва Аксиния Хаджиева за уроците и вноските, които е плащала в академията на живота:
„И ти е обидно, когато ти работиш, копаеш в една градинка толкова изморително и не ти се получава, и си като едно нищожество и мравчица, към която всеки гледа с пренебрежение. В книгата се описва как аз карам един разбрицан пикап, за да мога да имам средствата за материали, да се развивам. Когато паркирам този разбрицан пикап до лъскавата лимузина, ми е ставало понякога обидно, че аз толкова много работя, а на тези хора прост ей така им се получава. И съм си мислила – глупава ли съм, луда ли съм? Стигнах до извода, че, ако не съм минала през всичко това, нямаше да мога да правя този бизнес. Когато съм губила пари, винаги съм си казвала – платих вноската за този семестър в академията, за да се науча да правя този бизнес“, и добавя, че „Много хора има в подобни ситуации и ако разкажем тази история, дори и няколко да вдъхновим да се борят, да се поучат от моите грешки, е пак някакъв успех. Не се притеснявам да си призная най-големите грешки. Аз съм в мир със себе си. Работата е моята любов“. И определено няма човек, който да не е очарован от нейната работа.
Дизайнерката сама създава материите за дрехите си, не използва готови плетива и започва от нишката. 90 % от работата ѝ е преди да започне да крои. “Моите дрехи са за хора, които не са със съвършени фигури. Могат да ги облекат както много пълни дами, така и много дребни и слаби. Подходящи за тийнейджъри, но и за по-възрастни дами. Тези жени ги обединява това, че искат да изразят своята индивидуалност и да са различни. Всяка жена е уникална, въпросът е дали има смелостта да го изрази. Българките харесват моите тоалети, но казват, че нямат смелостта да ги облекат, че вече са стари за тях. Предали са се, а не бива да е така, защото може да си на 60 или на 70 години и ти остава твоето време, в което можеш да помислиш за себе си. Чужденците са по-отворени, при мен идват американки на 90-години и си купуват най-екстравагантните дрехи. Искам българките да са по-смели и да мислят повече за себе си, а не постоянно да се жертват. Четох някъде, че дори децата не уважават жертвите. Ако човек уважава себе си, всички ще го уважават. Когато човек има самочувствие, тогава му върви и в работата, и във всичко, което прави”, размишлява Аксел Харди.
Ето какво отбелязва за нея проф. Любомир Стойков – председател на Академията за мода: „Аксел Харди е сред най-интересните български модни дизайнери. Творчеството ѝ впечатлява с единството и разнообразието на теми, мотиви и конструктивни елементи. Тя е истински пример за следване на т.нар. „устойчива мода“ и на етичното отношение към природата. Посланията на Аксел Харди предават не само ценностите на женствеността, но и силата на фантазията и артистичното въображение!“.
Be the first to leave a review.
