Чудесата на християнвството в Баничан! Свещеник свителества: Над сто бездетни семейства получиха дар от Бога тук!

Топ Преса продължава своето турне из светите места в неврокопския край. Днес гостуваме в село Баничан на отец Николай Давидов. 

Отец  Давидов, от коя година сте енорийски свещеник в с. Баничан?

-От 2002 година, когато почина отец  Ангел Товиров, Бог да го прости, царство му небесно. Тогава по Божия воля и с благословението на Неврокопския митрополит Натанаил, царство му небесно, поех Баничан и вече повече от двадесет години съм тук.

Селото е подходящо за поклоннически туризъм, защото има много църкви и манастир, нека ги изброим.

-Ами да започнем от тази, в която сме в момента – „Свети Свети Константин и Елена“. Построена е на стари основи не се знае от коя година датира като църква, но основите показват, че наистина е била много стара църква. В старото село е църквата „Свети Архангел Михайл“, тя е вече на близо 160 години. Над нея има едно оброчище, където преди около 30-тина години върху старите основи е съграден нов храм „Свети Атанасии“. На гробищата, според нуждите на хората решихме да построим и гробищна църква на името на Света Петка, която е пред завършване, остава само пода да се направи. Имаме параклисът „Свети Свети Петър и Павел“, сега се строи нов параклис на името на Св. Паисий Хилендарски, който също е пред завършване, иконостаса се изработва в момента в София. Имаме и манастира „Успение Богородично“.

Манастира в момента е като строителна площадка, какво се прави?

-Поехме ново строителство още от миналата година – оправихме двора, подравняване, оформяне, нартикси и много, много други неща, коитосега се стремим да ги довършваме.

Какво правите? Има места за спане на поклонници, има кухня…

-Имаме места за спане на поклонници, до 15-20 човека спокойно може да нощуват, оборудвана  е кухня, има интернет… В момента разширяваме кухнята, понеже всяка година през лятно децата от с. Баничан от 4-ти  до 8-ми клас ги качваме на православен лагер, на който лагер се стремим да получат първоначални сведения за нашата вяра. Да не кажем, че можем да ги катихизираме за толкова кратко време, но поне да знаят Символ на вярата, Господнята молитва, да знаят основите на вярата на православието, за да могат да се отбраняват от нахлуващите секти, от които секти има и такива, които чрез своите слова подтикват към самоубийства и към много други лоши неща.

Колко пъти годишно се служи на манастира Успение Богородично?

-Всички Богородични празници, които има в годината, ги отслужваме на манастира от миналата година насам. Досега се практикуваше вечерните да се отслужват само на манастира, на Богородичните празници, а пък светата литургия да се отслужва в селото, което според мен не е правилно. Следвах традиция, която е останала, и миналата година реших да  нарушим тази традиция, и да преместим всички празници, всички служби както си му е редно да се отслужват на манастира „Успение на пресвета Богородица“.

Наскоро имаше обир, проникнато е в храма и са откраднати неизвестна сума пари. Какво ще кажете на хората, който посягат на черкви?

-Какво да им кажа. Ние не сме съдници, има кой да съди. На нас не ни е дадено. Но трябва да знаят, че от стотинката на вдовицата и от стотинката на майката, която е дошла да се помоли за своето чедо, че той е на болнично легло и търси милост от Бога и спасение, от тези стотинки няма да забогатее. Просто ще дойде момента, когато Бог ще съди всекиму според делата. Така, че и те трябва да внимават какво правят.

Когато идват хора и искат да преспят в някой храм, споделят ли какъв проблем ги е довел до тук?

-Разбира се. Чета молитви за всеки един, който е дошъл и е потърсил молитва. Не съм върнал никого.

Четете им молитви според проблемите?

-Точно така. Не само за цялото семейство, но и за човека, за който са дошли. Много хора идват не толкова за себе си, отколкото за свой близки да се помолят, да слязат на аязмото да си занесат вкъщи вода от там, да я ползват тази вода за здраве и спасение.

Връщат ли се да кажат какво се е случило след като са се помолили в храма и след като са преспали тук?

-Повечето се връщат.

Може ли да разкажете  история, за човек, който се е помолил и му се е случило според молитвата?

-Много са историите, например за бездетни съпрузи. Поне в моето служение тук над двадесет години да не кажа голяма дума, но има над сто семейства, който идвайки в манастира, преспивайки в него са се молели на Света Богородица, да си имат чеда, и да имат си рожби. Има от тях такива, които са ги довеждали тук да се кръщават. Има и такива който ги довеждат тук. И до ден днешен, вече големи момчета и момичета, водят ги да им засвидетелстват, че именно Света Богородица е онази, чрез която те са се сдобили с тях. И при мен радостта е голяма, защото в крайна сметка аз съм един от свидетелите на тези събития и чудеса, които се случват в манастира. Аязмото също е лековито.

Учудвам се, че тук в Гоцеделчевско духовно околие много хора дори и не са чували и не знаят, че в Баничан има манастир, камоли да знаят, че има и аязмо, което лекува болести и да дойдат на манастира, за да просят чрез Света Богородица от Бога и да благодарят най-вече за благодеянията, който Господ ни дава. Не знаят. А пък има хора, които идват от Бургас, имах такъв случай няма да го забравя. Преди няколко години дойдоха едни хора от Бургас с туби. Питат: „ Това ли е манастира на Света Богородица?“ Отговарям „Това е“. Издириха ме, качихме се. „Къде е чешмичката“-питат. Викам „Каква чешмичка, тук вода нямаме“. „Не, не, тя тази жена, която се е сънила на жена ми, казала, че тук от тая вода трябва, от манастирската вода да напълним, за да се оправи”. Това беше преди 15-август. Човекът слезе, отведох го на аязмото, напълни тубите, 3-4 туби от по 10 л. и си отиде. На осми септември, на Рождество Богородично , дойде с цялото семейство да благодари на Света Богородица за нейното застъпничество. Остави една сума, защото ние постоянно сме в строеж, все нещо правим, нещо строим. Все някъде нещо има да се прави. Остави една сума за манастира да подпомогне строителството. тогава дали престроиката правехме, не си спомням, но мисля, че престроиката правехме. И не само те, много хора от Пловдив, Велинград, Пазарджик, Стара Загора, идваха. Хора, които там се научават по един Божествен начин, по един чудесен начин, Света Богородица на тях им открива, че тук имаме манастир на нейно име и да дойдат тук, именно тук в Баничан да се помолят. А нашите хора тук в околията, не знаят, че го има това чудно място.

Как трябва да се отнасяме към съновиденията, не е ли суеверно?

-Съновидение е едно, сънища е малко по-различно. Ние можем да сънуваме някаква случка, станала някога, да си е припомним в сън. Но когато стане въпрос за вярата… Както е със баба Цвята Серафимова, която чрез съновидение намира икона на манастира, има чудо. Тя за мен е най-ценната икона в манастира и е чудотворна. Само като си помисля колко години е престояла в земята преди да бъде намерена от баба Цвята. Този обков, който видяхте, това съм го правил аз. А  колко години е престояла тази иконка в земята без да се повреди! И е извадена от земята преди 120 години. И иконката е на лице, съществува, нито е изгнило дървото, нито е повредено, това което е изрисувано. Ако за другите това не е чудо, за мен е чудо!

Кое е по-полезно, да се молим на Света Богородица и светиите или само на Бог?

-Този въпрос поражда много други въпроси. Казват, че майчината молитва е най-силна. Защо вярваме в това, а се опитваме да не вярваме в силната молитва на Светата Богородица към нейния син и наш Бог и в застъпничеството на онези, който са отдали живота си  във дело, служейки на Бога. Сам Господ за тях казва, че те предстоят пред престола Господен и техните молитви, тяхното застъпничество се чува най-отблизо. Дали може да търсим единствено само Бога? Да, ние търсим помощ, търсим милост, търсим здраве и спасение на душите ни от Бога. Ние не го търсим от светиите, но го търсим чрез светиите. Защото Свети Йоан Златоуст казва в този случай:  „Когато един човек казва, вси светии молете Бога за мене грешния или грешната, всички светии, който стоят пред престола Господен в купом казват „Господи помилуй, всички измолват от Бога помилване. Измолват тази милост, която всеки християнин очаква за опрощаване на грехове и за наследяване на царството небесно. Така, че е полезно чрез светиите да търсим милост от Бога. Полезно е и чрез Света Богородица, която е застъпница за всички християни. Ние в Баничан имаме много застъпници – Светите Константин и Елена, и светите Арахангели и Св. Атанасий, Светите Петър и Павел, Светата Петка наша майка и Св. Паисий. Имаме много застъпници, в други села има по един, говорим за храмовете, но Божията майка е застъпница на всички. И затова ние по-често трябва да се обръщаме към нея, та чрез нея да се измолва от Бога и да се благодари на Бога. Ние сме свикнали да се молим на Бога, да търсим от Бога, но когато го получим, трудно се сещаме да благодарим.

Трябва не само да търсим, но и да благодарим. Да благодарим за благодеянията, които Господ ни дава всеки ден, всеки час, всяка минута, секунда дори. Всяко благо, което имаме, го имаме благодарение на Бога. Сутрин ставам и благодаря на Бога, че съм се събудил, мнозина през нощта не са се събудили. Тръгвам за някъде, моля Бога да стигна до там до където съм тръгнал. Когато пристигна, благодаря на Бога, че безпрепятствено съм стигнал, защото мнозина тръгват, пък не отиват до където са тръгнали. Благодаря през деня, че мога да отида от тук до там без чужда помощ, защото мнозина не могат да го направят. Тъй че трябва постоянно да благодарим на Бога. А ние сме свикнали само да търсим, само да молим, и то да търсим неща, който не ни са нужни. Милостивият Бог, той знае какво ни е нужно и ни дава точно това, от което се нуждаем.

Много хора като оставят големи дарения може би се надяват, че ще получат нещо повече. Има ли разлика между вярващия, който проси, но няма възможност да направи голямо дарение на един храм, и вярващия, който има възможност и прави голямо дарение, той ще бъде ли по-благословен?

-Господ в храма старозаветния в Йерусалим, соломоновия, стои отстрани със свойте ученици. А пък наредили се – книжници, фарисей, богати хора и всеки пуска своята лепта, своето дарение в касата на храма. Кой пуснал два динария, кой пет, кой двадесет, кой петдесет, кой сто – това са хора все богати. Накрая една прегърбена старица, която била на всичко отгоре и вдовица, сама жена, минала и пуснала два асария, тоест две стотинки. И Господ казва „ Ето тази вдовица пусна повече от всички други. Защото всички онези пуснаха от излишъка си, а тя пусна от недоимака си, от недостатъка си”. Тук не е въпроса колко ще пуснеш и по това да ти се отсъди колко грях да ти се опрости. Въпросът е дали тия пет стотинки или пет лева ги пускаш със вътрешното обеждение, че наистина тези пет лева или пет стотинки ще отидат за благото на всички. Да имаш вярата в себе си, да имаш онази сила на вярващия, който без да е видял да е повярвал. В днешно време виждаме хора, които влизат в храма, палят големи свещи, оставят някакви суми, но дали имат онази вяра, която е имала онази вдовица, старица, която е оставила и двете стотинки. И сега има хора, които влизат и оставят двете стотинки, колкото имат.Но колкото и да оставиш, преди всичко да бъде с вяра, че наистина Бог ще бъде с теб, ще ти дава силите да продължиш напред в живота и по-този начин да израстваш в очите на Бога с добрите си дела. Това е за лептата, за даренията. Не е важно колко ще оставиш.

А какво трябва да бъде отношението или поведението на един вярващ човек към загубите в живота, загуба на близък човек или неизпълнени желания, разочарования, гняв някой хора посягат към наркотиците  в такъв момент на лабилност, алкохол?

-Хора без вяра. Ако ние не вярваме, че Бог е онзи, който ни подава ръка в тежките ситуации, нямаме вярата, значи сме далеч от Бога. Когато сме далеч от Бога, трябва да се знае, че в човешкото сърце празно няма. То винаги е пълно. Ако извадиш Бог от сърцето си, освобождава се място, Дявола веднага се вселява вътре. И сърцето пак остава пълно, но вече не вървиш по Божийте пътища, тръгваш по-делата на Сатаната и там колкото повече се задълбочаваш, толкова повече сърцето ти се изпълва с гняв, завист спрямо брата си. А породи ли се завистта, вече се зараждат много, много други неща като алчност, стига се до убийства… Завистта е майка на всички злини. И затова, когато изпадаме в такива униния, добре е да си спомняме за Бога. Да търсим неговата силна десница да ни изведе от блатото, в което леко по-леко затъваме. Както подаде десница на Св. Апостол Петър в морето и го обвини като му каза „Неверецо, защо се усъмни”, ние трябва да не допускаме съмнение в нас. Господ е винаги до нас и винаги ще подаде десницата си, за да ни изкара от тинята, в която сме. Така че има лек от всички тези, както ти ги изреди. За мен са болестни състояния. Това да се отдадеш в ръцете на Сатаната е болест. Затова да търсим оздравителното хапче при Бога.

И на финала на разговора да се върнем към манастира и строителството, което кипи там. Може би имате нужда от подкрепление от вярващите християни. Ако някой иска да помогне със средства, труд или материали по какъв начин може да Ви открие?

-Ще дам телефонни номера и тези, който искат да помогнат, може да се обадят. Имаме нужда от строителни материали всякакви. Ако човек иска конкретно да прави нещо, идва и казва: „Отец, аз искам ей това нещо аз да го направя“. Добре, хващаме майсторите, прави се, той отива и плаща каквото е нужно. Ако няма такава възможност, може да каже „Ето тези средства да влязат в употреба“ и така.

За телефонните номера, ще оставя моя и на Диана Пелтекова- църковен настоятел и касиер на църковното настоятелство

Диана-0895691420

Отец  Давидов 0899892914