Д-Р ФИЛИП ХИТОВ: РЕГИОНАЛНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ТРЯБВА ДА Е ПРИОРИТЕТ

Д-р Филип Хитов е ортопед – травматолог, възпитаник на Медицинския университет в София. След дипломирането си става специализант по ортопедия и травматология, а по-късно и специалист в УМБАЛ „Н. И. Пирогов“.
Има повече от седем години медицински опит в България и редица международни специализации. Участвал е в програми за обмен в Австрия, Франция, Испания, канен е на конгреси във Великобритания, Португалия, Полша и Турция. Работил е и в организацията „Лекари без граници“.
Основните му интереси включват тазобедрена и колянна артропластика, удължаване на крайници и корекция на деформации, както и артроскопска хирургия.
Член е на Българската асоциация по ортопедия и травматология (BOTA), Американската академия на ортопедичните хирурзи (AAOS) и Европейското дружество по спортна травматология, колянна хирургия и артроскопия (ESSKA).
В момента д-р Хитов продължава образованието си с втора магистърска степен, този път със специалност „Управление на здравеопазването“ в УНСС. Неотдавна беше избран сред 400 кандидата от цялата страна за участие в програма за млади лидери в САЩ.

Разделя работната си седмица между МБАЛ ”Иван Скендеров” в гр. Гоце Делчев и Блокс Медицински Център Младост – София. Една от последните му успешни операции е своеобразен рекорд – на 99-годишен мъж със счупена бедрена кост!

Д-Р ХИТОВ, КАКВО Е МНЕНИЕТО ВИ ЗА МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ?

Смея да твърдя, че обучението по медицина в България е на много високо ниво. Разбира се, задължително е то да се развива, за да е конкурентно на това в другите страни от ЕС. Посещавал съм много обучения и обмени в чужбина и впечатлението ми е, че българските лекари не отстъпват по нищо на колегите си. Факт е също, че лекари от България развиват забележителни кариери в други здравни системи.

ТОВА ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ В ЧУЖБИНА ИМАТЕ САМОЧУВСТВИЕ КАТО БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР?

Да, определено. И това е така, защото медицинското образование у нас дава солидна първоначална основа. За продължаващото обучение има достатъчно ресурси под формата на семинари, обмени, конгреси. Освен това, за моя радост, значителна част от нещата, които съм виждал в чужбина, много често се прилагат у нас в съизмеримо качество. Разбира се, медицината постоянно се развива и ние можем и трябва да продължаваме да въвеждаме от Запад новите техники за лечение.

С КАКВО ВИ СПЕЧЕЛИ ВАШАТА СПЕЦИАЛНОСТ?

Избрах да следвам медицина в края на гимназиалното си образование. По време на обучението си в Медицинския университет – София имах възможността да се докосна до много дялове на медицината, но това, което най – много ме впечатли, беше Ортопедията и травматологията с добрите резултати от лечението и скоростното връщане към работа и спорт на пациентите в кратки срокове.

КАКЪВ НЕЗАБРАВИМ СПОМЕН ИМАТЕ ОТ ПРОФЕСОРИТЕ СИ?

Много преподаватели даваха всичко от себе си по време на нашето обучение. Едно от нещата, които съм запомнил от тях е, че да плачеш до леглото на болния няма да му помогне, защото той е дошъл да получи реална помощ. Разбира се, емпатията е част от професията ни, но качествената медицинска помощ е на първо място.

КАЗВАТ, ЧЕ ДА СИ ПИРОГОВЕЦ Е ЕМОЦИЯ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. ТАКА ЛИ Е И КАКВО ВИ ДОНЕСЕ ПРАКТИКАТА ТАМ?

Вярно е. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ можеш да участваш в лечението на огромен брой случаи, някой от тях изключително комплексни. Освен това там можеш да видиш разрез на българското общество – деца, мъже, жени, възрастни хора с различна патология. Специализацията там дава възможност и познание да се работи качествено. След „Пирогов” можеш да работиш навсякъде. Подготвен си отлично. Да си пироговец е признание и призвание в същото време.

КАК ЕДИН МЛАД СПЕЦИАЛИСТ, ПРИ ТОВА СОФИЯНЕЦ, РЕШАВА ДА ОТИДЕ В МАЛКА ПРОВИНЦИАЛНА БОЛНИЦА?

Стана съвсем случайно. Покани ме един мой колега и учител от „Пирогов”. Приех без колебание. Има много предизвикателства в работата в по – малка болница, а влиянието, което се оказва върху живота на местното общество, е изключително. В болницата в Гоце Делчев разполагаме с всичко необходимо за извършване на качествено ортопедично и травматологично лечение – имаме нов артроскоп, операционни рентгенови апарати, скенер, както и анестезиолози, които също като мен пътуват от София.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕЧКИ ПРЕД МЛАДИТЕ ЛЕКАРИ, ЗАРАДИ КОИТО МНОГО ОТ ТЯХ ПРЕДПОЧИТАТ ДА НАПУСНАТ БЪЛГАРИЯ? ПРЕД ВАС ТОЗИ ВЪПРОС СТОЯЛ ЛИ Е?

Основните проблеми пред младите лекари са свързани най-вече с липсата на уеднаквени стандарти в следдипломното обучение в различните болници, трудностите при започване на специализация, невъзможността на обучаващите се лекари да работят с НЗОК по клинични пътеки и накрая стигаме и до ниското заплащане. Не мога да отрека, че работата в чужбина винаги стои като избор в съзнанието ми, но за мен е важно да мога да допринеса за развитието на българското общество. Аз вярвам, че като млади лекари имаме задачата да оказваме социално въздействие, предоставяйки качествено медицинско обслужване на хората, включително на такива, в неизгодно социално положение.

КАКВИ СА ВАШИТЕ ЦЕЛИ?

Основните ми цели са свързани с развитие на моята квалификация като специалист, конкретно с ендопротезиране на големите стави, артроскопска хирургия и лечение на фрактури. А мечтата ми е регионалното здравееопазване в България да се превърне в приоритет в нашата здравна система, тъй като има много какво още да се подобри в областните и общинските болници от гледна точка на кадрите и материалната база. Друг мой стремеж е да се възроди интересът сред българските ортопеди към лечението на остеоартрозни промени. Вече сме загубили, за съжаление, натрупания през отминалите години опит, а пациенти с подобна патология има и от години вече се налага да се лекуват в чужбина.

ПОСТОЯННО СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ, ОСВЕН ЗАСТАРЯВАЩА, СА И МНОГО БОЛНА НАЦИЯ. НА КАКВО СЕ ДЪЛЖИ И КАКВО Е РЕШЕНИЕТО?

Много са факторите за това. На първо място е ниската здравна култура. Процентът от БВП, заделен за здравна профилактика, е малък във всички страни членки на ЕС. Програми в тази посока са нужни, но би било много базисно обяснение на Вашия въпрос. Българите трябва да осъзнаят, че грижата за тяхното собствено здраве започват от самите тях: ограничаване на вредните навици, редовни профилактични прегледи и изследвания, съотнесени към съответната възрастова група и т. н. В допълнение нашата здравна система е насочена към лечение на вече започнали (често в развити стадии ) заболявания и лечение на техните усложнения. Важно е фокусът да се насочи към запазване на по – дълъг период в здраве на хората и ранна диагностика на начеващи болестни състояния, за които да се погрижим своевременно, за да не се стигне до болест. И хората отново да бъдат върнати в състояние на здраве. Подобна система цели удължаване на човешкия живот в цикли, свободни от болест, редуващи се с такива „в преход“, но не достигащи до болест.

КАТО СПЕЦИАЛИСТ ОРТОПЕД КАКВИ ТРИ ОСНОВНИ СЪВЕТА БИХТЕ ДАЛИ НА ХОРАТА НАД 45 ГОДИНИ, ЗА ДА ИМАТ ЗДРАВИ И ПОДВИЖНИ СТАВИ?

На първо място е движението. Спортът или други активности са изключително полезни за ставите. Възрастните хора не случайно са казали, че движението е здраве. Натоварването подобрява храненето на ставния хрущял. Те не знаели това, но са го оценили емпирично.

На второ място бих отбелязал теглото. Затлъстяването и заседналият начин на живот допринасят за ранни остеоартрозни особено на големите стави – коленни и тазобедренни, и влошава значително качеството на живот.

На трето място са редовните прегледи за остеопороза, особено при жените. След менопаузата значително се увеличава заболеваемостта при нежния пол. Препоръчвам на дамите при установяване на остеопороза да изискват от лекаря и нужното лечение. При мен често идват пациентки, които след диагностициране на остеопороза не са получили никакви препоръки и лечение. Не бива да е така.