Фермерът Георги Дудунчев от село Илинден:По-добре малко, но добре гледано, отколкото повече, но занемарено

Козефермата на Георги Додунчев е в село Илинден, на няма и километър от граничния пункт „Илинден“. Георги отглежда стадо от автохтонната българска виторога дългокосместа коза и казва, че всичко във фермата му е simple, опростено.

Наследил стадото на дядо си, Георги развива фермата си с малки стъпки, извършвайки и селекция на породата, като част от развъдна асоциация. Една от малките стъпки е механизирането на доенето, което дълго време Георги е извършвал сам на ръка.

Млякото Георги предава на мандра, смятайки, че не всичко е въпрос на добив, напротив – качеството на млякото за него е водещо, както и възможността породата не само да бъде запазвана, но и подобрявана.

За трудностите и радостите на животновъда Георги разказва просто, спокойно и с ясното съзнание, че всяка човешка дейност носи своите радости и трудности. Най-голямата радост за Георги Додунчев са чистите и автентични животни, които отглежда.

Георги Дудунчев е учил в селото в първите си училищни години, израснал в Благоевград, живял в София, а днес – стопанин на стадо кози от автотонната порода българска виторога дългокосместа коза.

От кого си наследил любовта към животните?

 -Дядо имаше шест козички и две овци. Тогава му казах, че женско животно няма да се маха и може би миналата година беше първата, в която доста по –солидни стари животни, на годинки, се наложи да ги махна. Миналата година беше първата, в която си позволих да махна женски приподи плюс някоя от майките, защото станаха прекалено много, а съм с две ръце. Хубаво е да има, но важното е да има толкова, за колкото можеш да се грижиш. Всичко друго води до лишение на останалите като време, грижа, нужди. Съответно по-добре малко по малко от това, което ти се иска, но да е добре гледано, отколкото повече, но занемарено и де факто животното страда.

Коя година започна с това малко стадо на дядо ти?

 – 2010 година. Официално съм регистриран като земеделски производител от 2015 година. Чаках  животинките да станат повече и да започна изцяло само с тях да се занимавам. Самоосигурявам се като земеделски производител и трябва да мога да си покривам разходите. Пет години реших да ходя, да си отъпквам някакъв вид пътеки, да се уча от грешки, да се уча от всичко, което мога и не мога, за да се стигне до там, че да се регистрирам и вече да мога със средствата, който получавам, да се грижа още по-добре за животните.

А козите са само от тази порода?

-Българска виторога дългокосместа коза са около 80%, останалите 30% са животни, който или са с по-дълги уши, или с по-дълъг косъм, животни, който просто ще си доизживеят живота при мен. Всяка година си правя подбор. Като дойдат от асоциацията животните, които не са добри за разплод и за репродукция биват отстранявани или просто от тях вече не се оставят приподи за следващата година, за да може да се изчистват и съответно процента на животните такъв, какъвто искам, да се увеличава.

Колко са големи децата ти, те помагат ли във фермата?

– Дали помагат е спорно. Баткото е втори клас. Малкият – на две годинки и осем месеца, като дойде постоянно иска да го разкарвам при прасетата, при пилетата да събират яйцата, да гледа козичките. Баткото вече е по-голям, радва им се, но предпочита да се радва отстрани.Нямам нищо против, не е нужно на 100 % те да са вътре, просто искам да имат свободата след време да решат какви искат да бъдат и да са сигурни, че това е за тях. Дали в даден момент ще продължат, зависи от тях. Най-важното е да се изучат и да бъдат човечета, да бъдат хора, да бъдат добри. Това е едно от водещите неща, което ме крепи. Времето ми е проблем. Това е от което ме боли, че не мога да им отделя повече време. Успокоявам се с факта обаче, че съм си вкъщи, че съм до тях.

Не си в чужбина?

-Не съм в чужбина. Спокойно мога да застана пред тях и да кажа, че това, което го работя, че това, което е на масата, че това, което сме изкарали, сме го спечелили честно, достойно така че те да бъдат спокойни. Не им липсва нищо материално. Може би малко повече време от мен, това е като основен недостиг. Голяма част от времето го прекарваме тук, голяма част от нощите и си спя тук. Просто заради  децата предпочитам да се прибера, бързам, ако е възможно, да свърша по –рано и да ги хвана преди да са заспали поне да ги гушна. Това е, което на този етап ме зарежда, но и ми тежи. Не мога да си кривя душата, завиждам на майката в това отношение, тя може да им се любува, да им се радва. Доста често се налага като се прибера в къщи вместо аз да ги гушна, трябва да съм лошия, което е още по смазващо.

Намираме се в стаята за съхранение на млякото.

– Тук идва млякото след като се издои от доилнята. Това е мястото за съхранение на млякото.

Преди ръчно се доеше, а сега е автоматизирано.

Само ти си доил?

– Да. Около 200 животни и ръцете ти изтръпват вечерта. Ако на ръце ги доя за един час, със агрегата и със доилната зала ги доя за два часа и половина. С миенето три ми отнема. Три пъти повече време. Работата не е само доенето. Работата на 90 % е през времето, в което животните са навън на паша. Останалата част е просто обгрижването по животните, другите неща – набавянето на храната, чистенето, те са непрестанни, ежедневни, ежеминутни.

Отделно сега няма малки ярета, няма приподи и е една идея по-спокойно. Като се родят и те тогава вече ангажиментите, които ги имаш по останалата част – документацията, става много трудно да се съчетаят и малките, и документацията в областните служби. Винаги се гонят последните срокове, когато може да откъснеш малко от времето, за да се справиш и с документите. Основните документи са презаверка на регистрацията като животновъд, подаване на животните за подпомагане, подаване за съответно за пасища, документи за селекционна дейност, за агроекология… Животните са ми селектирани, една част от тях, и се старая до по-чисти, по-автентични животни, такива каквито са били преди години назад. Те са уникални. Не е просто единствена икономическата цена на дадената работа, защото със може би половината или една трета от животни, които са по-продуктивни, би бил по-добре икономически, но работата от насладата няма да ми е същата. Не мога да си представя да гледам нещо, което не ме удовлетворява. Реших на този етап да работя и да се чувствам добре . Умората изобщо не се приема като умора, когато си удовлетворен, когато в края на деня си свършил някаква работа, си бил полезен към нещо, към животинките, към себе си и това ти дава сила и това те зарежда за следващия ден. Голяма част от хората казват „това е работа която е 365 дни“ и аз ги допълвам – „и половината нощи”.

В началото на разговора ни Георги каза, че не бива да се оплаква, но в работа като неговата трудностите са много и е съвсем естествено да бъдат изречени. Бих казала дори, че е важно необходимо да бъдат изречени.

-Тук всичко е симпъл, всичко е просто. Толкова просто. Имаш нужда от здрави нерви, здрави ръце и да си много упорит. Защото трябва да могат да се съчетаят не само иновациите, но и нещата, които са нужни и полезни за животните. Не знам дали ще ви направи впечатление този навес, който е от поликарбонат, доста трудна дървена конструкция, но когато изгрее слънцето отсреща, светлината влиза директно вътре, което дава доста голяма топлина за малките приподи, за яренцетата, който имат нужда от нея. Зимите са студени, до към минус 20 става тук, а те до 17 градуса отделят енергията единствено, за да си се затоплят. Мога да изградя било то с бетонови блокчета, със тухли и т.н. , но не бих го направил, защото те спират слънчевата светлина и топлината, която влиза вътре. Отделно изпаренията, които са от амоняка, от тора, причиняват белодробни проблеми по животните. А така е максимално проветриво през деня и максимално топло през нощта. Старая се с опита, които придобивам, да използвам и да правя най-доброто за тях, за да може те да се отплащат и за моите грижи, за моят труд, който се полага.

Колко животни казваш, 200?

 –  С таз годишните приподи са може би около 270 – 280 животни. Като една малка част от тях са овце просто за да бъде шарено, палитрата да е пълна. Пак със старинните животни по-малки овце, по- ниско продуктивни със голяма вълна, с красиви рога, така че да може и малко от хората, който вече са запознати с тях, като ги видят да им донесе наслада от това, което са видели, а не просто поредното стадо със високопродуктивни животни или нещото, което е ежедневие. Нещо по различно, нещо по-шарено, по-пъстро.