Кой допусна в годините вековното наследство на църквата в Заграде да се разруши?

Заграде е бивше село в Югозападна България, присъединено към село Гърмен, община Гърмен, област Благоевград. Заграде се е намирало в Неврокопската котловина в долното течение на река Канина. До 1934 името на селото е Хисарлъка. От документ от 1854 година е видно, че много от жителите на Заграде са мобилизирани по време на Кримската война (1853-1856). В 1864 година в селото е построена църквата „Свети Георги”, а в 1872 година е открито българско училище.

Вековните чинари (Заградските чинари) се намират в дясно от пътя гр. Гоце Делчев- с. Марчево (община Гърмен) в Гоцеделчевската котловина, на 0,5 км. асфалтов път западно от с. Гърмен, в Заграде (понастоящем квартал на Гърмен). Заградските чинари са двете най- атрактивни вековни дървета в района.

Те са на възраст над 600 години и са обявени за защитени през 1968 г. зааради възрастта, размерите и изключителната си красота.

Черквата „Света Неделя” е открита на 16 март 1903 г. От Лина и Стоян Котокови.

Двамата намират  там иконата на светицата. Базиликата с правоъгълна форма датира от 5 век. При разкопаването й най- забележителното в нея се оказва мозаечният под.

Той бил напълно съхранен, но за съжаление изключително ценната находка от най-ранното християнство по нашите земи е унищожена. Разкопките извършвали доброволци от Гърмен, които нямали никакви археологически познания.

Храмът останал без покрив през зимата и мозайката се разбила. От нея се запазили малки части в четирите ъгъла на църквата, които са унищожени в последствие, тъй като поклонниците си отчупвали камъчета за цяр.

Според потомците на Лина и Стоян Котокови, двамата намират иконата на Св. Неделя, след като сънуват как светицата им показва къде да потърсят, за да изровят иконата. През следващите години Стоян Котоков инициира събирането на средства и възтановяването на храма.

Новата сграда е по-малка от средновековния манастир и е построена благодарение на дарения и доброволен труд на много хора.