Агроном Ив. Велков: След дъждовната пролет масивите с бяло грозде в Санданско са на почти 100% съсипани

Лозарите в община Сандански са в патова ситуация. Пораженията по лозята от дъждовната пролет при белите сортове са до 100 процента, при червените винени сортове от 30 до 50 процента. Това съобщи агроном Иван Велков. Той поясни, че причините са няколко, а именно, че лозарите са объркали заразяването на лозята с мана с пепелница. Втората грешка е пропускане на срока на пръскане срещу мана. 2023 година е идентична с тази през 2014 г., но разликата е, че тогава бе нулева за 95 процента от лозарите. Ето съветите на агроном Иван Велков, който бе любезен да сподели за читателите на вестник „Струма“:
„Първо, трябва да отбележим, че тази година е  крайно неблагоприятна за селското стопанство, и то предимно за лозарите. Непрекъснатите валежи от първи април до днешната дата създадоха изключително добри условия за развитието на болестите по лозята и предимно на маната. Природата е безмилостна към съдбата на хората. Искам да отбележа, че се допусна грешно диагностициране и объркаха маната с пепелницата, т.нар. брашна мана, а някъде я наричат оидиум. Лозарите не съобразиха, че условията за развитие на маната и оидума са коренно различни. За маната трябва да има обезателно вода, пепелницата не се нуждае от вода, тя се развива и при сухи условия. От друга страна, допуснаха грешка и със сивото гниене, като някои от тях третираха за това заболяване. Сивото гниене се развива само по време на цъфтежа и след зазряване на гроздето при влажно и дъждовно време. Сивото гниене не напада зелено грозде. По-вероятно е да се развие кафявото гниене, но след нападение от мана при наедрели зърна. Това именно обърка лозарите и ги насочи към опазване от пепелница, вместо да пръскат срещу мана. Аз искам да  посоча основната причина за маната. Тя започва да се развива при температура на въздуха 13 градуса и 11 градуса на почвата. А при температура, каквато бе през тази пролет – над 20 градуса, един инкубационен период за развитие на спорите става за 3-4 дни, а за 8 дни следва 2-ро развитие. Това означава, че на всеки 8 дни трябва да се пръска. Няма препарат, който колкото и да е реномиран, да действа повече от 8 дни. Не може при тези условия да се пръска на 15 дни веднъж. Първите признаци на маната се появиха след 15 май. И тези, които започнаха да пръскат след края на май, бяха най-сериозно засегнати”, заяви агроном Иван Велков.

„Една от причините е грешната дозировка. Има лозари, които все още боравят с лъжица или капачка. Не може в лозарството да се борави с капачка и лъжица. Това е наука и който не я спазва, плаща скъпо. Ще дам пример с препарата ридомил- голд. При 0.25% по указание на фирмата за една машина от 15 литра дозата е 75 грама, за 300 литра дозата е 1.5 кг препарат и при 500 литра дозата е 2.5 кг. Нека лозарите да си направят съпоставка с тази схема на пръскане срещу маната. Влияние оказва и ползването на скъпи препарати. Много хора прибягнаха и ползваха евтини препарати, а не ползваха системните препарати. Трудно е да се направи реална картина на пораженията от мана. Но това, което съм наблюдавал в Сандански и с. Склаве, е, че пораженията са от 30 до 50 процента. Особено много пострадаха белите и десертните сортове. Мерлото и сортовете от мелнишкия произход също бяха сериозно засегнати. При белите сортове някъде има на 100 процента поражение, а при други до 75 процента. Ако миналата година са брали по 2 тона грозде от белите сортове на декар, тази година няма да наберат един килограм грозде. Дотам се стигна, отчаянието на лозарите – някои от тях вдигнаха ръце и си казаха що остане, това е! На тях им казвам нищо няма да остане. 2023 г. е идентична с тази през 2014 г., когато за някои лозари бе нулева, а други събраха по някой килограм. Тази година картината е по-добра. Аз това го отдавам на това, че лозарите натрупаха опит и познания и запазиха реколтата”, заяви агрономът и допълни: „Аз препоръчвам лозарите да не се отчайват и да поддържат борбата срещу маната, защото една от следващите фази след цъфтежа е ягуридата. Това е много податлива фаза и трябва да  водят борба и срещу нея и да не се отказват, защото това ще даде отражение и на реколтата през следващата година с цел да се запази листната маса. Важното е да си измерват препаратите. За разлика от миналата година, тази година ресата се оказа по чувствителна от листата и още в ранна фаза ресата бе нападната от маната и се получи изкривяване, за  което причината е маната. Това не се среща при пепелницата.
Подходящи препарати и спазване на сроковете на пръскане гарантира борбата с маната. Разликата между маната и пепелницата е, че пепелницата се развива и при сухи условия, докато при маната няма ли вода, няма развитие. При маната заразата идва от почвата, там зимуват зимните спори, и когато имаме кална почва, спорите кълнят и заразяват лозата. При пепелницата спорите зимуват в лозата. Не бива да обвиняваме препаратите. Често лозарите обвиняват препаратите. Не е така, при съседи при ползване на едни и същи препарати картината е коренно различна, защото не е спазен срокът на пръскане. Причината е в субекта – човешкия фактор”, категоричен е агроном Ив. Велков.
Ззаписа ЛИДИЯ МАНЕВА

struma.bg