Актуално за сезона: На гурбет във Франция за пет дни!

Интервюто взе Катя АВРАМОВА 

Любомир Иванов Добрев е собственик на Агенция за подбор на персонал с офиси в Гоце Делчев и в Пловдив. В момента се бори за оцеляване в бизнеса, защото сред гурбетчиите има нова „мода“-предпочитат да работят само седмица в чужбина и после си тръгват, за да се регистрират като безработни в Бюро по труда в Гоце Делчев. Тази „мода“ изнервя посредници като нашия събеседник, а също и френски работодатели. Що за проблем се явява краткосрочния гурбет разяснява събеседникът ни.

Г-н Добрев, какъв е интересът на хората от Гоцеделчевско да заминат на работа във Франция чрез Вас?

-Аз имам офис в Гоце Делчев от месец януари т.г. Реших се, защото има хора от региона, с които съм работил. Те са от много населени места, от Якоруда до тук всички села, от Сърница, Сатовча, Доспат, Смолян, от всякъде.

Колко струват услугите Ви?

-Безплатно е за кандидатстващите за работа, аз нямам право да ги таксувам.

А кой Ви плаща, френските работодатели ли?

-Аз имам във Франция друга фирма, чрез която имам право да преотдавам работна ръка. Работниците , които идват при мене, ги отдавам с френски договор на различни фермери. Работим чрез организация, която наричам кооператив, в който членуват 400 фермери. В момента съм в голяма нужда от работна ръка. Чувства се голяма липса. И най-големият проблем за мен е, че работниците идват за кратък срок – за 2-3 дни искат, за 5 дни искат…

А пред очите на французите аз не мога да сменям хората през пет дни. Тъкмо ги научим как се бере ягодата, как се реже зелето без листа…и след пет дена ги сменяме, и пак трябва да ги учим. Затова търся хора, които ще работят поне месец и половина.

Аз имам  около 100 работници, които са там целогодишно, но това са друго „тесто“ хора, те са интегрирани вече, говорят френски, имат си уважение между фермерите, даже си гостуват, всичко е в положителен аспект.

Нямам нищо против хората, които искат да изкарат парички и да бягат, на мен нищо не ми струва, ако са на борса, аз не плащам борса. Проблемът е друг, французите не могат да приемат, че тия хора идват за пет или два деня.

Не ги ли връщат?

-Връщат ги вече, не искат да обучават всяка седмица други хора.

Французите отказват да им подпишат договори и да ги наемат?

-Отказват, да. А договорите са с мен, с френската ми фирма. Не се прави директно договор с фермера. Работниците имат един единствен договор, отдолу в дясно пише Любомир Добрев, моя подпис. Добра ми е организацията, заплащането е редовно, винаги може аванси да си пускат от телефона…

И сега твърдите, че французите отказват да ги наемат краткосрочно?

-Абсолютно . И съм шокиран, че получавам обаждания :“Ние сме за борса“.

Директно си казват каква им е целта?

-Да.

Има ли нещо лошо в това? Имат право, законно е.

-Лошото е, че във Франция не мога да процедирам по тоя начин, за 5 дена не мога да вземам хора. Ще дам пример, имам сезон на лук през февруари и да кажем 200 работни места. На 10 март плащам заплати обаче огромното текучество прави така, че аз имам 460 договора, 460 фиша за заплати и 460 превода. Заради увеличаване обема на работа по документите на мен ми се налага да наема още 2 французойки. Текучеството на мен ми струва много пари и нерви. А с много  сменяне на работници аз „изгасвам“ в очите на французите. Такъв е проблемът при мене.

Има ли риск да загубите бизнеса си?

-Има огромен риск. Румънците са много добре интегрирани, по-лесно се адаптират, по-лесно проговарят френски, по-лесно контактуват…

Аз съм създал агенцията, хем хората да вадят пари, хем да задоволявам нуждите на французи, но по тоя начин няма да стане, с тая въртележка по 450 до 500 човека за един месец. Това е огромен счетоводен труд Целта на моята визита тук при вас е единствено да се каже: Който иска за дълъг период, ето я фирмата. Това е.

Вие бихте могли да им отказвате на тези, които казват „аз съм за борса“?

-Да. И аз им отказвам. Но има и други хора, които набират работници за Франция, те отиват там и аз оставам без кандидати. Те избират другаде да отидат и аз пия кафе сам в офиса.

А какво работят нашите хора, като ги изпратите във Франция?

-Разнообразно -ягоди, домати, марули ,карфиол, броколи, имам хора дори в морето влизат-стриди. Сеене на праз, белене на праз, на поточна линия, сортиране на картофи…

Във Франция съм авторитет и име, знаят че изпращам само сериозни хора, трудолюбиви, но това реноме започва да ми „изгасва“, заради това, че хората искат да са там за кратък период. А аз не мога да функционирам по тоя начин, това ме „убива“.

Знаете ли, че в Гоце Делчев имаше протест на гурбетчии, защото от Бюрото по труда има създаваха проблеми относно получаването на борса?

-Това не  е правилно, защото има европейски директиви. Аз не съм против да взимат помощи. Те си имат права, естествено, кой съм аз да определям кой какво да прави. Аз ви казвам от моята гледна точка как това ме удря под кръста.

Фирмата ви проверявана ли е от държавата?

-Много пъти.

Има ли сигнали от недоволни?

-Не, но ме питат дали взимам комисионни, защото има много подобни фирми и взимат, а ние не взимаме нещо. Постоянно ме проверяват. Ще ми вземат лиценза, ако имат някакви съмнения за нередности.

И какво ще предприемете, за да спасите бизнеса си и доверието на френските фермери?

-Ще отворя офис в северозападна България, ще търся хора с различен манталитет.

Тук направих огромна грешка като взех от кв. Кремиковци 110 циганина. Те ми унищожиха къщи, в които бяха настанени. Имаше откраднати печки, тигани, микровълнови, ютии, квот може да се краде, матраци! На двуетажните легла има стълбички, ама са дървени, запалено е с тях барбекюто…

Това не настрои ли французите срещу работниците от България?

-Ма, много настрои.

За тях сме просто българи, не ни делят на цигани, мюсюлмани, православни…

-Аз като отидох във Франция на първите ми срещи ми ви викат „Ти не може да си българин, българите са черни“. Викам „Не, българите са бели“. Голям проблем. И още ми звънят: „Ама моля ти се шефе, няма повече да …“ Това е най-големият кошмар, който ми се е случвал в живота.

И предпочитате да наемате мюсюлмани от региона ни?

-Да, защото са работари. Аз съм обиколил всички села в Пловдивско и там хората искат или да са секретарки или нищо да не правят и да взимат много пари. Работари са в тоя регион/Гоцеделчевско/. Информацията е достъпна за всички, това е факт. Тук съм виждал жени на 70 години с мотиката, един млад човек никога не може да ги стигне.

От Петрич съм взимал работници, гаден манталитет, ако не ги гледаш, спират да работят веднага. От Благоевград същото. Това са мои наблюдения. Знам от кой регион какви хора са.

За тези от Якоруда мога да кажа, че са чисти хора, с желание работят, снимали се с фермерите… На полето като отивам при тях ги поздравявам със „Селям“, да им отдам уважението, щото и те ми го дават с труд и добро име.

Снимка: Любомир Добрев с офис-служителката си Надежда Льогова в Гоце Делчев