След 10 г. без подслон бившият игумен на Роженския манастир епископ Йоан напусна БПЦ, мина към старокалендареца Касиан

Бившият игумен на Ро­женския манастир епископ Йоан се раздели със Светия синод на Българската пра- вославна църква и миналия петък премина към Старока- лендарната църква на Ка­сиан в манастира „Свето Благовещение“ до Кюстен­дил.

След като бе изгонен от Роженската обител през 2004 г. като един от привър­жениците на бившия Неврокопски митрополит Пимен, Йоан остана на улицата – без църковни одежди, без цър­ква, в която да служи, без жилище и пари, и бързо по­лучи прозвището „монахът с жилетката“ заради единстве­ното елече, което успя да вземе от килията си, за да го топли през зимата.

Преди няколко години след покайно писмо до Св. синод и бившия патриарх Максим той бе приет обрат- но в лоното на БПЦ, но само на документи – това с нищо не промени живота му. Мак­сим така и не го въдвори в църква или манастир в Неврокопска епархия, където Йоан бе подстриган за мо­нах и според православния канон би трябвало да оста­не до края на дните си. През последните 4 години еписко­път депозира 7 писма до Св. синод с молба да бъде въз­становен освен на докумен­ти, реално и на служба, но отговор отново не получи.

Според източници на „Струма“ от Св. синод през първите годин2и след покая­нието категорично против връщането му в Неврокоп- ска епархия бил Неврокоп- ски митрополит Натанаил, а след кончината му миналия ноември – неговият наслед­ник митрополит Серафим. В духовните среди упорито се носи мълвата, че малко пре­ди избора му за Неврокоп- ски митрополит през януари тази година, на среща с биз­несмени, 2-ма владици и един генерал в Троянския манастир Йоан станал раз­менната монета за безпроб­лемния избор на Серафим на митрополитския пост – срещу короната Серафим обещал да го върне в Рожен­ския манастир, който след 2004 г. реално остана без всякакъв действащ игумен, под управлението на 1-2-ма монаси от Хаджидимовския манастир. 11 месеца по-къс- но обаче новият Неврокоп- ски митрополит Серафим все още не е изпълнил обе­щанието си и почти сигурно това е причината епископ Йоан да се сбогува с БПЦ и да премине към старокалендарците, каквито са Гръцка­та православна църква, Ал­банската, Руската, Македон­ската и доста други.

Старостилци също са пра­вославна църква, а разлика­та между тях и настоящото българско православие е, че първите насрочват служби­те си по Юлианския кален­дар, а вторите – по Грегорианския, който е въведен през 1968 г. Първият старостилен манастир в България бе Княжевският манастир, който се самоопредели за такъв през 1993 г. По-късно към него се присъедини и кюстендилският манастир на Касиан. В Благоевград старостилна е църквата в кв. „Струмско“. Старостилните храмове в България са под юрисдикцията на 4 от общо 22-те гръцки православни църкви.

Самият архимандрит Ка­сиан е роден в гр. Кюстен­дил, по образование е гео­физик, след което завършва приложна математика. От­казва се от научна кариера в област на ядрената фи­зика в Москва, за да завър­ши „Теология“ в Богослов­ската академия. Приема мо­нашество през 1981 г., след което възстановява Жаблянския манастир със собс­твени финансови средства и го извежда от разрухата, създавайки скотовъдно и зе­меделско стопанство. С няколко послушници и мона­си Касиан започва да строи нов манастир – „Благовеще­ние на Пресвета Богороди­ца“, върху наследствени зе­ми до с. Копиловци, недалеч от Кюстендил. Тук монасите със собствен труд изграждат внушителен комплекс, на­бавяйки си сами средствата с обработване на земята и отглеждане на зеленчуци, плодове, поддържане на ри­барник.

Вестник „Струма“