След 10 г. без подслон бившият игумен на Роженския манастир епископ Йоан напусна БПЦ, мина към старокалендареца Касиан
-
- ноември 12, 2014
Бившият игумен на Роженския манастир епископ Йоан се раздели със Светия синод на Българската пра- вославна църква и миналия петък премина към Старока- лендарната църква на Касиан в манастира „Свето Благовещение“ до Кюстендил.
След като бе изгонен от Роженската обител през 2004 г. като един от привържениците на бившия Неврокопски митрополит Пимен, Йоан остана на улицата – без църковни одежди, без църква, в която да служи, без жилище и пари, и бързо получи прозвището „монахът с жилетката“ заради единственото елече, което успя да вземе от килията си, за да го топли през зимата.
Преди няколко години след покайно писмо до Св. синод и бившия патриарх Максим той бе приет обрат- но в лоното на БПЦ, но само на документи – това с нищо не промени живота му. Максим така и не го въдвори в църква или манастир в Неврокопска епархия, където Йоан бе подстриган за монах и според православния канон би трябвало да остане до края на дните си. През последните 4 години епископът депозира 7 писма до Св. синод с молба да бъде възстановен освен на документи, реално и на служба, но отговор отново не получи.
Според източници на „Струма“ от Св. синод през първите годин2и след покаянието категорично против връщането му в Неврокоп- ска епархия бил Неврокоп- ски митрополит Натанаил, а след кончината му миналия ноември – неговият наследник митрополит Серафим. В духовните среди упорито се носи мълвата, че малко преди избора му за Неврокоп- ски митрополит през януари тази година, на среща с бизнесмени, 2-ма владици и един генерал в Троянския манастир Йоан станал разменната монета за безпроблемния избор на Серафим на митрополитския пост – срещу короната Серафим обещал да го върне в Роженския манастир, който след 2004 г. реално остана без всякакъв действащ игумен, под управлението на 1-2-ма монаси от Хаджидимовския манастир. 11 месеца по-къс- но обаче новият Неврокоп- ски митрополит Серафим все още не е изпълнил обещанието си и почти сигурно това е причината епископ Йоан да се сбогува с БПЦ и да премине към старокалендарците, каквито са Гръцката православна църква, Албанската, Руската, Македонската и доста други.
Старостилци също са православна църква, а разликата между тях и настоящото българско православие е, че първите насрочват службите си по Юлианския календар, а вторите – по Грегорианския, който е въведен през 1968 г. Първият старостилен манастир в България бе Княжевският манастир, който се самоопредели за такъв през 1993 г. По-късно към него се присъедини и кюстендилският манастир на Касиан. В Благоевград старостилна е църквата в кв. „Струмско“. Старостилните храмове в България са под юрисдикцията на 4 от общо 22-те гръцки православни църкви.
Самият архимандрит Касиан е роден в гр. Кюстендил, по образование е геофизик, след което завършва приложна математика. Отказва се от научна кариера в област на ядрената физика в Москва, за да завърши „Теология“ в Богословската академия. Приема монашество през 1981 г., след което възстановява Жаблянския манастир със собствени финансови средства и го извежда от разрухата, създавайки скотовъдно и земеделско стопанство. С няколко послушници и монаси Касиан започва да строи нов манастир – „Благовещение на Пресвета Богородица“, върху наследствени земи до с. Копиловци, недалеч от Кюстендил. Тук монасите със собствен труд изграждат внушителен комплекс, набавяйки си сами средствата с обработване на земята и отглеждане на зеленчуци, плодове, поддържане на рибарник.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.
