Храм „Св. Вознесение Господне “ в с. Петрелик на 25 години

Според турски регистър от XV в. с. Петрелик през Средновековието било зиамет, даден на Махмуд бей Рекяни, както и други околни села. Към
1878 г. в него живеели само българи, но започнали да се заселват и турски семейства от освободените български земи. По силата на
Берлинския договор Македония остава под турско робство. Българска войска влиза в селото чак през Балканската война (1912 г.). Турците го
напускат, а българите от селата Жостово и Либяхово го ограбват и запалват, поради което до 1916 г. то е запустяло и представлявало жалки
руини. Първите жители (само турски семейства) се завърнали в селото през 1917 г. В края на следващата година се заселили 8 семейства от с.
Волак, а през 1925 г. още 40 семейства, прогонени от Беломорието. Смесеното население на Петрелик преди години и до днес е оставило своя
отпечатък върху имената на местностите. Останки от християнски храмове има в местностите Св. Неделя и Св. Петка. Но дълги години църква в
самото село няма, а вярващите се черкуват в Хаджидимовски манастир „Св. Георги Победоносец“.

Така е до 1992 г., когато времето за цяла България е бурно и неясно, тъй като наскоро е паднал комунистическия режим и са изгрели първите
лъчи на демокрацията. Из селото се намират въодушевени хора, които предприемат изграждането на жадувания храм. Все още се намирали и
такива, които не са скъсали окончателно с предишния режим на управление в страната и не вярват в успеха на святото дело. Но Господ не
изоставя своите чеда в богоугодните им дела. Ангел Г. Конгаров, Георги В. Вълков, Никола П. Дамянов, Ангел Ив. Дамянов, Стоил Г. Мамов и Тодор
Н. Ташков все по-усърдно заговарят за изграждането на храм и започват да се събират средства. Годините са трудни, недоимъкът се шири
навсякъде, но все пак има надежда, че целта ще бъде изведена докрай. За да не се харчат пари, се използва планът на вече изграден храм в
района. Ангел Конгаров заедно с Илия К. Керенчев, Димитър Б. Керенчев и Ангелина К. Велева отиват до гр. Благоевград на среща с главния
архитект, за да се узакони мястото на бъдещия градеж. Времената са трудни не само на социална, политическа и икономическа основа, но и
на религиозна, тъй като по това време цари тъй нареченият разкол в Българската православна църква и митрополит Пимен Неврокопски е сред
инициаторите. Ангел Конгаров заедно с Н. Дамянов, Г. Вълков и Ан. Дамянов се срещат с новия митрополит Натанаил Неврокопски и му споделят
своите желания и намерения за изграждането на храм в родното им село.Разказват му и за една традиция, установена от години, а тя е, че всяка
година на Спасовден жителите на Петрелик правят молебен за дъжд. Така се решава какво да бъде и името на бъдещата църква. Дядо
Натанаил дава своята благословия за святото начинание. И така с много трудности, перипетии и търсене на средства храм „Св. Вознесение
Господне“ е завършен през 1998 г., като след това в годините продължава да се благоустроява със средства и положен труд от миряните.
Особени заслуги за това има отец Тихон, отдаден напълно на храма, в който служи, но за съжаление, загива твърде рано в инцидент по време
на пътуване.

Храмовият празник е подвижен и променя датата си всяка година спрямо календара на Българската православна църква (винаги е 40 дена
след Великден и винаги в четвъртък).

Честита 25-годишнина!