Скандал „в рамките на планираното“, или какво се случва в Дирекцията на Национален парк „Рила“?

За девет години управле­ние сегашното ръководство на дирекцията е уволнило около 50 служители. В също­то време щатно­то разписание на ведомството е 80 човека. Набеляза­ните се уволняват по предварително прецизиран сце­нарий. В повечето случаи се пуска сигнал до проку­ратурата, с което им се вменява нарушение. След това, на база на този сигнал, Кра­симир Андонов отстранява слу­жителя.

Дирекция Национален парк „Рила“ се ръководи от Красимир Андонов – „дъл­гогодишен експерт и човек с опит“ – с такива аргумен­ти преди девет години му е поверено управлението на държавната институция, която днес е раздирана от кавги и срамни интриги, по думите на хора, работили там.

Официалната позиция на директора на Национален парк „Рила“ Красимир Ан­донов е друга. В отговор на въпроси, изпратени от „За истината“ той пише: „ В ор­ганизацията на работата на голяма администрация и персонал съвсем естестве­но се наблюдават подобни събития, но не отговаря на истината, че са уволнени единствено от работодател около 50 служители. Наблю­дава се груба, компромат­на тенденция от определе­ни освободени служители, която води до проверкиот всички институции, които не установяват порочност в действията ми на работода­тел и ръководител на ведом­ството.“

БЛАНКА БЕЗ ДАТА

Валери Николов е баща на три деца. Започва работа в дирекцията на 2 декември 2015 година. Той казва, че още тогава служителите са били разделени на лагери, ръковод­ството е било об­градено от „вътрешен кръг“ на приближе­ни, а сер­вилното отношение към него е било задъл­жителен ин­струмент за оцеляване, спомня си днес Нико­лов.

Още преди да изтече шест­месечният му изпитателен срок, той бил извикан в каби­нета на директора Красимир Андонов. Заявено му било, че трябва да разпише молба за напускане без в нея да е посочена конкретна дата. „Разбрах, че за това си има причина, казва Валери Нико­лов. По съвета на съпругата ми, която е юрист отказах да сложа подписа си на молба­та за напускане, тъй като в нея нямаше дата“.

Две седмици по-късно случката се повторила. Той отново е извикан в дирек­торския кабинет и отново му е предложена типова молба за напускане.

„Разбрах, че Красимир Ан­донов явно бе притискан за моето напускане. Не знам защо, но тогава явно заради психологическия натиск, се съгласих да попълня блан­ката. Написах върху нея три­те си имена, но не я подпи­сах“, спомня си Николов.

От този ден нататък дър­жавният служител отивал на работа с ясното съзнание, че някой „му крои шапката“ и всеки момент може да оста­не без работа.

БОЛНИЧНИ ИЛИ „САМООТЛЪЧ­КИ“

На 23 юли същата година, той се сблъсква със серио­зен здравословен проблем при едно от децата му, а работата му в Дирекцията на Национален парк „Рила“ остава на заден план. Ни­коловпостоянно взима болнични листове, но те не са признати от администра­цията на парка и така той се сдобива с критичен брой са­моотлъчки. В началото на ап­рил тази година се връща на работа и тогава разбира, че в негово отсъствие, в момент, когато е бил в болничен, е бил съставен протокол, че е предал поверения му склад с установени липси.

„Разбрах, че ръко­водството на дирек­цията не се е отказа­ло от намеренията си да се освободи от мен. Пред нищо не се спряха. Нищо! Разбрах, че безду­шието трайно се е настанило в тази държавна институ­ция.“, огорчено раз­казва той.

След завръщането си на работа Нико­лов е извикан при директора Краси­мир Андонов, а на срещата присъства и Илонка Христова – прекият ръководител на Валери Николов. Двамата му подали за подпис доку­менти за прекратяване на трудовия договор по взаим­но съгласие на страните, на основание онази въпросна бланка, която той попълнил още през май 2016 г. за пре­кратяване на трудовото пра­воотношение.

„Отказах да я подпиша, казва той. Отказът бе удос­товерен в присъствието на двама свидетели. Още същия ден внесох в дело­водството жалба, че не съм разписвал никаква молба за напускане по „взаимно съ­гласие““.

УВОЛНЕНИЕТО Е НЕПРАВОМЕР­НО

Върху възражението на Валери Николов не е поста­вена резолюция на дирек­тора Андонов. Именно лип­сата на тази резолюция му помага по-късно да спечели делото, което е завел заради уволнението си.

Районният и Окръжният съд в Благоевград приемат, че уволнението на Валери Николов е било неправо­мерно. Ако и на последна инстанция решението се по­твърди, той ще бъде възста­новен на работа. И ще се нареди в дългата редица на незаконно уволнени служи­тели, чийто обезщетения ще плати не директорът Краси­мир Андонов, а данъкоплат­ците.

За случилото се той е по­дал сигнал и да Инспекция­та по труда, но отговор няма и до днес.

ЕДИН МНОГО СТРАНЕН СЛУЧАЙ

В началото на месец май 2010 година е уволнен Ата­нас Панделов – началник отдел „Специализирана ад­министрация“. Всичко се случва по вече познатия сценарий – официално е ос­вободен поради промяна в изисквания към длъжност­та му, но по-късно също е възстановен на работа от Върховния администрати­вен съд. И тук съдебните разноски, адвокатските хо­норари по делата, както и обезщетението му – запла­ти, осигуровки и отпуски, са изплатени от бюджета на Парковата дирекция.

Днес Панделов не иска да си спомни дори за това време, в което е отстранен от парка, както и за послед­ните години на работа там. Спомените му са неприятни, защото вижда как не само той, но и хора, с които е ра­ботил са освобождавани без основание и без да са напра­вили каквото и да било нару­шение.

„За две години – от 2010 г. до 2012 г. бяха освободе­ни 34 души, тогава ги бро­ях!, казва Панделов. Това е страшно много! Нямаше логика да се сменят дори главните счетоводители, за кратък период от време на тази длъжност пет пъти бяха освободении назначени раз­лични хора. Липсваше капа­цитет заради уволненията“.

Атанас Панделов си спом­ня и за един, по думите му, много странен случай.

„Имаше едно момче, Лъ­чезар Иванов, разказва той. Беше кадърен и способен, доколкото си спомням беше приятел на Андонов. Лично той го бе поканил да започне работа в дирекцията и Лъче­зар се прибра от Лондон с цялото си семейство, за да го направи. После го осво­боди. Иванов отново замина за Англия със семейството си и доколкото знам все още е там и работи.“, спомня си Панделов.

БЕЗ ОБЯСНЕНИЕ

Подобни спомени, за не особено добра работна ат­мосфера в Дирекцията, па­зят и някои от хората, които са напуснали доброволно.

Владимир Милушев, кой­то работи в НП „Рила“ в пе­риода 2010-2012 година раз­казва, че не е имал никакви лични проблеми с ръководи­телите си, но е ставал свиде­тел на неприятни ситуации, засягащи негови колеги. Те станали причина за напуска­нето му. „Виждал съм как се освобождаваха хора, които имаха качества и желание за работа, казва Милушев. Нямах обяснение затова. В Дирекцията определено се усещаше атмосфера на напрежение и проблеми, които пречеха на работата“. „Накрая реших да си тръгна, не обвинявам никого, беше лично решение.“.

КОЛКО ТОЧНО СА ОБЕЗЩЕТЕ­НИЯТА?

Според източници на „За истината“ в управлението на Национален парк „Рила“ повече от 90% от уволнените служители са възстановени на работа по съдебен ред и всички са получили обезще­тения за неправомерните си уволнения.

В отговора на въпросите, които му бяха зададени по този повод, директорът на парка Красимир Андонов обяснява, че изплатените средства са съобразени с постановеното от съда и за целия период 2010 г. – 2017 г. са точно 21 767,90 лв. Според уволнени слу­жители обаче, посочената сума е твърде малка и се разминава с размера на действително изплатените обезщетения. На мястото на прогонените хора се назна­чават веднага нови служи­тели, които задължително са от приятелския кръг на ръ­ководството на Дирекцията, твърдят бивши служители.

„За целта се изменят не­правомерно щатни разпи­сания, като се закриват или се добавят позиции в зави­симост от образованието и експертизата на човек, гласен за съответния пост.“, разказват още хората, кои­то въпреки, че вече не са на работа в Дирекцията, се при­тесняват да застанат с име­на зад думите си.

ПАРАВАНЪТ „ЛИЧНИ ДАННИ“

Колко точно са отстране­ните държавни чиновници от Дрекцията на Национа­лен парк „Рила“ е тайна. От там отказаха да отговорят на въпросите, зададени от „За истината” по Закона за достъп до обществена ин­формация. Мотивът за този отказ е, че евентуален от­говор би съдържал лични данни. Това, разбира се, е несъстоятелен мотив. Със заявлението бяха поискани не имената на уволнените служители, а само техният брой и причините за теку­чество във ведомството.

На друг от зададените му въпроси Красимир Андонов отговаря така:„ В първите го­дини на посочения период, действително се наблюдава текучество на кадрите, но такова има единствено по отношение на счетоводни­те и ръководната длъжност Директор на дирекция „Ад­министративни, финансо­ви и правни дейности“, тъй като същата съвместява всички функции и отговор­ности, присъщи и на „главен

 счетоводител“. При заема­нето и първоначалните оч­аквания на кандидатите са насочени към изпълнението единствено на ръководни и контролни функции, а със същинското поемане на чис­то счетоводните такива сре­щат трудности, поради твър­де голямата оперативна натовареност на заемащия длъжността, за съответно недостатъчно, според тях възнаграждение.“, пише до нас Андонов.

В същия отговор той до­пълва, че на определени длъжностни лица е поис­кана и дис­циплинарна отговорност, в резултат на което те са направили изявления, несъответ­стващи на действител­ността „с цел постигане на лично удо­влетворение и разправа с ръководство­то“.

В края на писмото, което ди­ректорът на Национален парк „Рила“ изпрати до „За истината“, пише, че ще бъдат пред­приети „прав­ни действия за ангажира­нето на съ­ответната законова от­говорност на изнеслите не­верни данни лица“.

Това предупреждение бе отправено и към екипа на „За истината“, по време на среща, инициирана от самия Андонов, след до него бяха изпратени писмени въпроси.

„В ГРАНИЦИТЕ НА ПЛАНИРАНО­ТО И ОЧАКВАНОТО“

В отговор на въпроси за текучеството на кадри в На­ционален парк „Рила“ от Ми­нистерството на околната среда и водите отговориха уклончиво. От там инфор­мираха, че министерството не назначава и не освобож­дава от длъжност служи­телите в дирекциите на на­ционалните паркове. Освен това отчитаните резултати за извършената контролна и оперативна дейност на На­ционален парк „Рила“ били в границите на планираното и очакваното.

Текучеството на кадри в държавните институции, почти винаги е свързано и прикрива икономически и политически интереси, това показва практиката в стоти­ци случаи, подобни на този в Национален парк „Рила“.

Тодор Тодоров

Вестник “ Топ Преса „

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене