От Нюрнберг до Ново Лески: Как Rissmann реши да направи фабрика в България

Германската компания инвестира в собствено производство на хартиени опаковки до Гоце Делчев

Ново Лески не е първото място, за което човек се сеща, когато става дума за чуждестранни инвестиции. Със своите малко над 300 жители селото до Гоце Делчев е непознато за много българи. Германският производител на луксозни хартиени опаковки Rissmann обаче, част от Rissmann Group, която има годишен оборот 52 млн. евро и 1200 служители, избира мястото за своя четвърти завод в света, привлечен от дългогодишен партньор и достатъчно работна ръка в региона. В средата на миналата година създава дъщерното дружество „Риссман България“, в което миноритарен дял държи пловдивската „Бикей продакшън“, а няколко месеца по-късно първата от предвидените две сгради вече е готова. Втората се очаква да бъде завършена през първото тримесечие на 2024 г., с което инвестицията ще достигне 5.7 млн. лв., а броят на заетите около 130 души ще се удвои. Закупеният терен пък позволява и следващо разширение на производството.

Да откриеш България

 

Историята на Rissmann започва още през 1855 г. в Нюрнберг, Германия, първоначално само като търговец на хартия. През 80-те години на миналия век компанията се ориентира към производство в луксозния сегмент на хартиените опаковки, а по-късно изгражда и още два завода извън страната – в Унгария и в Китай.

Rissmann открива България в началото на 2017 г., когато започва производство на ишлеме чрез партньора си Константин Димитров. Точно по Коледа предишната година германската компания търси ново място в Европа за разширение и Димитров, който по това време се занимава с печатарска дейност през други фирми, решава да се пробва, като им изпраща своя оферта и мостри.

„Свързах се с тях и те реагираха изключително бързо. Срещнахме се през януари и всичко потръгна“, казва Димитров. Наемат съществуваща сграда в друго село в района, която обновяват изцяло. „Постоянно имахме одитори от големи марки, тъй като клиентите искаха да се уверят, че спазваме всички техни изисквания за качество на работната среда“, добавя той. Година по-късно е регистрирана и самата компания „Бикей продакшън“, в която Димитров си поделя собствеността с Димитре Лазаров.

В продължение на около 6 години Rissmann присъства в страната чрез българските си партньори. Нуждата от разширение обаче кара компанията да предприеме и следващата стъпка и да инвестира в собствена фабрика.

„След като известно време произвеждахме чрез нашия партньор тук, ни стана ясно, че старият цех не отговаря на нашите нужди и визия за бъдещето. Беше твърде малък и нямаше място за растеж в него. Нямаше и сграда в околността, която да отговаря на търсеното от нас. Така решихме сами да си построим“, коментира Йорг Вебер, ръководител на глобалното производство на Rissmann.

Подходящ терен е намерен в съседното Ново Лески, където компанията купува 16 хил. кв.м парцел. Планираната инвестиция е за две отделни сгради, като първата вече е готова и в момента се използва за производство, склад и администрация. След като бъде изградена и втората сграда до следващата пролет, производството ще бъде преместено в нея.

Регистрираната в Ново Лески „Риссман България“ е смесена собственост – 75% се държат от германската Rissmann, а останалите 25% са на „Бикей продакшън“. В управлението на бизнеса на Rissmann в страната участват три отделни компании. Чрез „Риссман България“ се осъществява износът на готовата продукция, имотите и машините в Нови Лески се държат от „Риссман България холдинг“ (100% собственост на Rissmann), а производството се извършва чрез „Бикей продакшън“, която отчита 3.8 млн. лв. приходи и 1.6 млн. лв. печалба за 2021 г.

Хора има

 

Причините Rissmann да избере региона на Гоце Делчев за новата фабрика са няколко. Първата от тях е, че чрез партньорството им с „Бикей продакшън“ те произвеждат в региона от 2017 г. насам. Втората причина са хората.

„Нашите изделия изискват много ръчен труд – около 90% от целия процес. Затова трябваше да изберем място, където да можем да си позволим да плащаме добри заплати, но и да можем да се разширяваме в бъдеще. Искахме и да задържим хората, с които сме работили досега, защото те са добри работници и знаят вече как се прави всичко“, коментира Вебер.

В момента в производството работят 127 души чрез „Бикей продакшън“. Когато новата сграда бъде завършена, от компанията очакват да удвоят броя на заетите. „Това е само началото. Надяваме се след това да можем да направим и две смени, което ще означава да достигнем около 400 души. Всичко зависи от това как се развива пазарът, но при сегашните условия това е реалистично“, коментира Вебер

За разлика от други краища на България, в региона според компанията няма никаква трудност за намиране на работна ръка. Даже обратното – има повече търсене, отколкото в момента могат да предложат на хората. „Трябва да се има предвид, че това е предимно селскостопански регион. Хората работят в земеделието и няма много конкуренция от производствени бази, което ни позволява и да се разширяваме, доколкото можем и искаме. Ние предлагаме постоянна и сигурна заплата, както и постоянна и сигурна работа“, коментира Вебер.

Местни проблеми

 

Извън човешкия фактор компанията се изправя пред два големи проблема. За първия от тях човек може да се досети от разположените до главния вход табелки „Пести електричество!“.

„Взехме една нова машина, с която смятахме да си увеличим производството, и като я включихме, спря токът не само на нас, а на цялото село. От там пък стана ясно, че трябва да инвестираме в нов трафопост. Беше труден диалог с нашите инвеститори, защото това бяха още 100 хил. евро, а в Европа не очакваш да имаш проблем с електричеството. Направихме го, но сега – 10 месеца по-късно, все още чакаме да присъединят трафопоста към мрежата“, коментира Вебер.

Недостигът на електричество на място е потенциален проблем и за изграждането на втората сграда според Димитров, тъй като вероятно ще трябва да се спре производството, за да може да работят строителните машини. Нещо, което е неприемливо за производствената компания и германските инвеститори.

Вторият проблем пък е с рециклирането на отпадната хартия – ключов елемент, който се следи със зорко око от одиторите на клиентите. До този момент от „Риссман“ все още нямат осигурен договор с компания, която да извозва хартията, макар да са пробвали с фирми от Пловдив, Пазарджик, София и дори Гърция.

„Ако бяхме в Германия, щяхме даже да можем да продаваме този отпадък и да правим печалба от него. Тук никой не иска да чуе. Проблемът е толкова сериозен, че започнахме да обмисляме вариант да товарим хартията на камион и да я караме в Германия за рециклиране, но това е голяма лудост“, коментира Йорг. За момента компанията събира хартиения отпадък колкото дълго й позволява капацитетът на склада и след това го извозва сама за рециклиране.

Тънкости на бизнеса

 

На пръв поглед идеята за създаването на една хартиена торбичка или кутия е, че това става бързо и лесно може да влезе в производство. Според Габриеле Яхрейс, ръководител на производството в Европа, това въобще не е така – даже само сменянето на цвета от червено на жълто може да отнеме около година.

„Трябва да се има предвид, че работим с луксозни марки и искаме после нашите продукти да се ползват за други неща в дома – като кутия за обувки например. Целта е да се създаде продукт с добавена стойност за крайния клиент. Целият процес започва с концепция. От там правим мостри, за които са нужни месеци да се изготвят, защото трябва да се намери правилният материал, който клиентите търсят, както и правилният цвят, ламинация и т.н. После идва и вътрешната дискусия между финансов отдел, маркетинг, управител и др. вътре в организацията на самите клиенти. Едва след като всичко е одобрено, ние започваме производство“, коментира Яхрейс.

От Rissmann се фокусират главно върху намиране на клиенти, с които да работят за продължителен период от време, а не за единични поръчки. Макар че имат и такива, те са много малък процент.

Пандемията оказва своето влияние и върху луксозните продукти в посока локалното. Материалите, както и производството, трябва да са в региона, в който ще бъдат продавани крайните продукти.

„За нас главният проблем беше как се измени търсенето на продукти – от торбички към кутии. Нашия фокус тук, в България, беше върху производство на торбички първоначално, но със скока в онлайн пазаруването ти трябват кутии, не торбички. Тогава производството рязко се промени от единия в другия артикул, а това означаваше да се закупи много повече различен вид материал, както и да се промени изцяло процесът на производство тук и в другите ни локации“, коментира Йорг.

Германската компания е започнала да се приспособява към новите реалности, но от там разказват, че все още периодично имат нужда да внасят материали от Азия. Доставчиците им обаче вече се намират предимно в Европа.

Произведено в България

 

В момента „Риссман България“ изготвя по 300 хил. артикула на месец. Плановете са количеството първоначално да се удвои, а в следващите 3-5 години да се увеличи 5 пъти.

От компанията също така имат намерение да включат всички операции по производството на своите артикули в България. В момента първите стъпки, ламинирането и щамповането на крайния продукт се извършват в Нюрнберг. Когато новата база в Ново Лески бъде завършена, там ще могат да бъдат добавени нови машини, които ще позволят локализирането на цялото производство.

„Целта е да може всичко да се прави тук. По-ефективно ще е само да изпращаме нужните материали и от тук всичко да отива обратно за Германия или директно за самите клиенти“, коментира Вебер. За евентуалното бъдещо разширение е предвидено и място зад сегашните сгради. В глобален план пък от Rissmann гледат отвъд океана, където обмислят да навлязат.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене