Гърменски вестник: Фамилия Шамови командва в гоцеделчевско! Заплашили с убийство софиянци – размътили им водата с общински имот

Жалба до ВКС с доста интересно съдържание привлече вниманието на обществото преди дни. В нея Здравка Чакърова търси съдействието на прокуратурата, за да осъществи правото си на частна собственост. Семеен клан обаче до такава степен е „взел страха” на местните държавни структури, че те не изпълня­ват дори съдебно решение в полза на държавата, влязло в сила преди цели 2 години! Оказва се, че нито областният управител на Благоевград, нито кметът на Гърмен, нито полицията могат да се справят с гоцеделчевската фамилия Шамови. Местните деребеи се правели на ударени, че тяхната ТПК „Никола Ушев” е осъдена да освободи имот, и за отмъщение вандалствали в апартамента на жалбоподателката Чакърова. Софи­янката била собственик на апартамент в тяхна сграда. Доайенът на фамилната коопе­рация Чудомир Шамов е починал през миналата годи­на, но дъщеря му Христина и синът му Александър продължават да са силните на деня в онзи край.

За пръв път фамилия­та Шамови се разчу пу­блично през юни 2009 година, когато медиите гръмнаха с новината, че пасти и пържоли в менюто на „зелено учи­лище” в село Огняново са пратили 22 деца в болница. Хлапетата, на възраст от 12 до 14 годи­ни, бяха транспортирани в стационара в гр. Гоце Делчев с хранително натравяне. Някои от децата бяха в тежко състояние и сложени на системи. Имали са болки в коре­ма, температура, диария и повръщане. Вместо да поеме вина, председа­телят на кооперацията Чудомир Шамов каза безапелационно: „При нас храната винаги е прясна. Сигурно е вирус!”. По­сле се отказа от вируса и хвърли вината върху самите деца – в стаите им имало алкохол и лакомства, внесени отвън. „Децата са натровени!”, категорична бе шефката на болницата д-р Мария Радойкова, но, слава Богу, всичко се размина и от Шамов така и не бе потърсена отговорност.

„Чудомир Шамов беше от ония хора, за които важи приказката: „Дето е текло, пак ще си тече!”, казват местните и раз­правят историята на един от култовите ресторан­ти в областта – „Миро­то”, който работи върху земя на Шамов, закупена на занижена цена и с връзки. „Преди двайсети­на години кооперативни­ят председател Чудомир Шамов даде под наем на Владимир Донков-Кучето една каравана. Постепенно караваната се превърна в модерен и красив ресто­рант, който започна да привлича все повече и повече посетители. И почнаха проблемите Чудомир Шамов хвърли око на разработения ресторант каравана и реши, че го иска за владение на ТПК-то си. През 2007-a изхвърлиха Кучето от „Мирото”. С Шамови шега не бива!… От едно време той си беше „кметски чо­век”. Ето как взе мястото, дето беше ресторантът: През 1991-а на кмет­ския стол седна Бастри Мисирков, с когото бяха много близки – заедно правеха комбинациите. През 1995-а Бастрито спечели и втори мандат. За тоя период успя да купи най-хубавите об­щински имоти и земи, от които спечели луди пари. През май 1995 г. без решение на общин­ските съветници даде най-апетитната общин­ска земя от 13 дка на Чудомир Шамов само за 200 000 тогавашни лева. Но а си казал нещо по тоя въпрос, жална ти майка – дъщерята на Шамов – Христина, е адвокат!… Шамов, дъщеря му и синът му Александър бяха като ,,3 в 1” – да не им се изпречиш на пътя!… И да са осъдени за общинската земя, няма да я дадат и няма кой да им я вземе…”, шу­шукат местните на ухо – страхуват се да не ги чуе човек на властимащата фамилия – брат и сестра Шамови.

„Тия хора каквото и да поискат – получават го!”, заключават хората от Гърмен, където възраст­ният Шамов е минавал за местен фео­дал. Намекват, че фамилията държи земя с минерални води под нея. Всъщност всичко е узаконено, както личи от Разрешително за водо-вземане от минерална вода №5/13.03. 2013 г. To е дадено на сина – Алек­сандър, като управител на ЕТ „Александър Ша­мов – Драма 21”, гр. Гоце Делчев. Става въпрос за находище „Огняново-Гърмен” – селата Гърмен и Огняново, където се на­мирала „Вила Шамов”. С разрешителното се уза­конява сондаж с дълбо­чина 120 м, чрез който за 10 години занапред да точат минерална вода. Не само за питейно-битови нужди, но и за спорт и от­дих – демек, за туризъм. Това е записано черно на бяло. За контролиращ орган по разрешителното са посочени кметът на Гърмен Минка Капитанова и директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район – Благоевград” – все техни хора по думите на местните.

Факсимиле от „Гурменски вестник“

По принцип кметът трябва да контролира водо-вземането, но как и дали въобще това е ставало и ще става, става ясно от жалба­та на Здравка Чакърова. Жената е изписала десетки писма до различни държавни институции, че кмет и областен упра­вител не могат да се справят с Шамови, които не само я тормозят, но неправомерно задържат държавен имот, за който са осъдени да напус­нат. ТПК „Никола Ушев”, представлявана от Чу­домир Шамов, Христина Шамова и Александър Шамов, още преди 2 го­дини са осъдени да пре­дадат на държавата чрез областния управител на Благоевград владението на терен с площ 13 129 кв. м в местността „Ба­ните”. През февруари м.г. е издаден изпълнителен лист, на основание на който е образувано изпъ­лнително дело №126/2013 г. от държавен съдебен изпълнител към РС Гоце Делчев. През април т.г. в Областна администра­ция Благоевград е полу­чена призовка, в която е насрочено принудително изпълнение за предаване на владението на 8 май.

Това обаче не се е случило – страните не били ре­довно призовани. Изпъ­лнението е отложено за 15 юли. И на тази дата се оказало, че страните са „нередовно призова­ни”, а на всичкото отго­ре определеното вещо лице си направило отказ за уча­стие. На 29 юли при­нудителното изпълнение е отложено за 10 сеп­тември. На посочената дата всичко отново се осуетило, защото вещо­то лице било депозира­ло молба за освобож­даване по това дело, цитираме мотивите му: „С оглед наличието на близки взаимоотношения с лице, представляващо длъжника по делото”, разбирай – с някой от Шамовите. Повече от ясно е, че размотаването е съвсем умишлено – за да се възпрепятства изпълнението, което е в ущърб на местните фараони. Шамови се пра­вели на ударени и не щели да връщат земята на държавата, която по закон се представля­ва от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Благоевград. Под напора на жалби кметът на Гърмен Минка Капитанова пише писмо до областния управител да изпълни съдебното решение, но за всички по местната административна вери­га било ясно, че то е формалност, на която нито една от страните не се счита длъжна да погледне сериозно. Причината е, че всички тези хора били в схемата от години, навързани като свински черва – всеки е цапал, и прал кирливите ризи на другия. Съгласно чл. 80 от Закона за държавната собственост имот – държавна собственост, която се ползва не по предназначение и не е върната доброволно, се изземва в полза на държавата от областния управител. Областният на Благоевград обаче също предпочита писмата с обясненията пред реалното изпълнение на съдебното решение.

Никой не посяга на Шамови.

Те от своя страна, без наказано си отмъщават на жалбоподателката – софиянката Чакърова. Поставят я в положение да не може да използва апартамента си, който е в тяхна сграда в село Марчево, община Гърмен. Жената купила този апартамент на името на децата си, за да го ползва за отмора и терапия, но вместо това тя и съпругът й били заплаше­ни с убийство. Анонимно. „Неизвестни” разбила ключалките на апартамента им, потрошили и окрали санитарното и електрооборудването вътре, прекъснали им водата и тока.

По жалбите на Чакъ­рови било образувано досъдебно производ­ство, което по горните причини се бави и още не е приключило. Преди три месеца семейството повикало полиция, за да отключи в присъствието на полицаите елтаблото и да си завърти бушона. На мястото обаче при­стигнал Александър Шамов и… забранил на полицията да помага на Чакърови!?! Историята е повече от трагикомична, или по-скоро – трагична.

Чакърови звънят на прокурора по преписка­та за неправомерното изключване на електро- и водоснабдяването –  Атанас Попов, който отклонил обаждането им. „Шамови са могъ­щи и недосегаеми!”, заключава Чакърова и се чуди къде още трябва да позвъни и да се ожали.

Погледнато реално, Шамови си бранят ин­тереса и, веднъж доко­пали баницата, трудно ще се простят с нея. Причина за това е, че им минава номерът. Както е казал народът: „Не е луд, който изяжда баницата, а който му я дава…”. В случая става въпрос за престъпно бездействие от страна на държавните органи. Един път – да изпълнят съдебно решение в пол­за на държавата, и вто­ри път – да осъществят правото на упражнява­не на неприкосновената частна собственост на сем. Чакърови, които съвсем умишлено са възпрепятствани да ползват жилището си. Съгласно чл. 29 от Зако­на за администрацията областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта – той осъ­ществява държавното управление и той трябва да изземе от Шамо­ви държавния имот, а кметът на Гърмен и местната полиция – да въдворят ред в сгра­дата, където имат соб­ственост Чакърови. Така всичко ще си отиде на мястото. Включително и Шамови.