Съдят вдовеца и децата на починала магазинерка от Симитли, дала на вересия стоки на бедни съселяни

Работодател даде на съд магазинерка заради невърнати вересии, но жената почина и процесът продължи срещу нейните наследници. Потребителска кооперация „Македония“, известна повече под името РПК – Симитли, завела иск срещу Илинка Станкова след установени липси в магазина в село Градево.

При изненадващата ревизия, извършена на 17-и септември 2009 г., тя била начетена със сумата от 4010 лв., колкото била продажната стойност на хранителните продукти. Магазинерката обяснила, че 2100 лв. са от вересии на хора от селото, но за другите 2000 лв. не била наясно къде е отишла стоката. След като се запознала с ревизионния акт, магазинерката подписала декларация, че носи лична отговорност за парите, но ще ги върне до 3 месеца, като вземе заем или пък като се удържат от заплатата й.

По същото време кмет на село Градево бил нейният съпруг Александър Станков. На няколко вноски тя погасила 1036 лв., но през 2010 г. спряла плащанията и председателят на РПК – Симитли Страхил Христов направил две неща – подписал заповед за уволнение на магазинерката, а след време завел съдебен иск за 3000 лв. за вреди, причинени при отчетническа дейност.

Делото е заведено по чл. 207, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съгласно който „работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси – в пълен размер заедно със законните лихви от деня на причиняване на щетата или от деня на нейното откриване”, обясни адвокат Васил Поповски, юристът на РПК – Симитли.

Междувременно кметът на село Градево Александър Станков пък срутил масивна стена от сградния фонд на кооперацията, тъй като в съседство бил негов имот, където щял да си прави барче. Местният управник обаче действал на своя глава, без да има строително разрешение и одобрение от общинския кмет Апостол Апостолов, установява проверка на РДНСК – Благоевград през 2011 г. Тогава е уличен и в неправомерно изграждане на тротоари на пътя от село Градево към Предел, който е част от републиканската мрежа, като за незаконното строителство е сезирана прокуратурата и Областна администрация.

От кмета валят оплаквания и във вестник „Струма“. Хората го обвиняват в куп „грехове“ – че се е самозабравил, върши своеволия, обижда и псува, не спазва работното време. В негово присъствие била разбита касичката с дарения в храма „Свети Илия“ в Градево, а парите взети. Освен това се намесвал в работата на пощенската служителка, която често „уволнявал“, издавал наказателни постановления и глоби, без да има правомощия за това. На няколко пъти участвал в ръкопашни сбивания, а на 8 март 2011 г. развалил веселбата на бабите и извикал полиция с аргумента, че е „комунистически празник“. Оплакванията на жители на Градево, които тогава излизат и на протест срещу него, кметът приема като провокация и за капак се опита да провали честването на събора на селото навръх Илинден. В крайна сметка, след като хората пропищяха от него, кметът на Симитли Апостол Апостолов го смени като кметски наместник на село Градево и на негово място бе назначен Кирил Йосифов, който бе предпочетен от хората след импровизирани избори на 14-и ноември 2011 г.

Бившият кмет Александър Станков възстановява срутената по негово време стена на РПК – Симитли, но проблемът с дълга на съпругата му остава висящ. Междувременно тя се разболява от рак и от РПК – Симитли отправят предложение към семейството й да подадат декларация за опрощаване на парите.

„Като разбрахме, че жената се е поболяла, ние бяхме решили да опростим парите, но те гордо отказаха да пишат декларация. След това отказаха и споразумението, което направихме при съдебния спор. Предложихме да внесат 20-30% от главницата по дълга от 3000 лв., да се изготви погасителен план. Ние щяхме да се откажем от лихвите от 930 лв., от разходите по делото, които са още 1000 лв. – 700 лв. за експертиза, 300 лв. за моя адвокатски хонорар. Делото бе спряно временно, докато решат какво да правят, но те отново не се съгласиха и бе възобновено”, обясни адвокат Васил Поповски.

Междувременно през февруари Илинка Станкова умира на 41 години, но делото не се прекратява, а искът е насочен срещу наследниците й – съпруг, син и дъщеря.

Наскоро кооперацията спечелила дело срещу магазинерката от село Ракитна Малина Чикова, която била начетена за дефицит от 3020 лв. при ревизия също през 2009 г. Тя също се оправдала с вересиите и била дадена на съд, като до последно оспорвала, че дължи парите. Назначени били експертизи, включително и графологични, но съдът признал, че тя дължи парите, които с лихвите и разноските набъбнали на 4500 лв. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, тъй като бившата магазинерка се отказала да обжалва. Може би е прозряла, че ще загуби още пари, колкото повече продължава по горните инстанции, тъй като времето тече, а лихвите се трупат.

Вересиите, които са давали магазинерките от милост и състрадание към изпаднали в нужда хора, са единствено техен проблем. В случая народната поговорка „Боже, прибери си вересиите“ придобива буквален смисъл, тъй като жертвите са магазинерките, а не кооперацията, която излиза печеливша от ситуацията. Контрата винаги е у продавачките „самарянки“, тъй като те носят отговорност за липси при материалните отчети, а погасителната давност на тези дела е 10-годишна.