Ексклузивно! Игуменът на Хаджидимовския манастир отец Теофил пред Топ Преса:Свети Георги непрекъснато помага всеки ден, не само на 5 и 6 май, през цялата година светеца помага и се застъпва за нас.

Едно интервю на Катерина Аврамова и Цвети Димитрова 

6 май – Денят на Св. Вмчк Георги Победоносец е храмов празник на Хаджидимовския манастир „Св. Вмчк Георги“. По този повод екипът на Топ Преса потърси за интервю отец Теофил – игуменът на манастира, за да разкаже на Вас, многобройните ни читатели, за празника, приготовлението и историите свързани с него. 

– Здравейте отец Теофил, предстои  Гергьовден – празникът на град Хаджидимово и храмовият празник на манастира „Свети Георги”! Ежегодно вие посрещате тук българи, гърци, християни и мюсюлмани на този голям празник. Хората идват да се молят за здраве и за решаване на още много житейски проблеми. С какво ново ще ги посрещнете този път? Как се подготвяте за празника, тъй като идват извънредно много миряни?

– Самият празник е духовен и той е свързан с нашата почит и любов към Свети Георги. Към светеца, който е любим на целия български народ, на всички православни християни. Както отбелязахте вие, не само на християните, той е почитан така и от мюсюлманите и всички идват от благодарност и от любов към светеца и Бога. Това е водещото и това е най-важното. Ние винаги се подготвяме с много вълнение от дълго време за самия празник, така че да може всичко да протече нормално, спокойно.

– Първо има литургия, нали така? След това водосвет и след това?

– През последните няколко години, Слава Богу, се провежда всенощно бдение. На практика богослужението започва още вечерта. В 20 часа вечерта на 5-ти май започва самото богослужение и продължава през цялата нощ  до ранните часове на 6-ти май, след което има малко прекъсване и сутринта на 6-ти май започва светата литургия, която завършва с водосвет за празника. Но хубавото е, че има възможност през цялата нощ  да се молим, да отправяме молитви към Свети Георги, което прави празника още по-голям и още по-духовен.

– Подаряват се също така и агнета на иконата на светеца, но никога не се прави курбан. Защо?

– Има такава традиция. Хората донасят агнета. А по отношение на курбана, аз винаги обръщам внимание, че ние като християни, като хора, които търсим помощ от Бога и очакваме да я получим и от светеца, трябва да принесем в курбан нашите грехове, нашите страсти, да направим на курбан нашата омраза, нашият егоизъм, нашата гордост, нашето маловерие, нашето суеверие! От всичко това трябва да направим курбан.

– Т.е. курбанът да бъде духовен, а не като кулинарно ястие?

– Не бива Гергьовден да го свързваме единствено и само с трапезата. Трапезата е завършека на празника, с което благодарим на Бога за това, което ни е дал и проявяваме любов и гостоприемство към нашите братя и сестри. Това е смисълът на всяка трапеза, но това не е празникът, основният. Преди това трябва да се помолим и така да участваме в богослужението и прославата на светеца.

– Има ли вярващи, които се връщат тук да разкажат какво им се е случило, след като са преспали в храма и след като са се помолили? За настъпила промяна в живота им, за която те са се молили?

– Да, Слава Богу, разбира се, непрекъснато хората споделят за различни случаи, нужди, на които е откликнал Свети Георги, помогнал. Дали това ще е за детенце, което е било дългоочаквано, намирането на подходящия съпруг или съпруга, за да се сключи християнски брак, дали за разрешаване на проблем в работата, в семейството, личен. Свети Георги непрекъснато помага всеки ден, не само на 5 и 6 май, през цялата година светеца помага и се застъпва за нас.

– Колко души можете да посрещнете да нощуват в манастира?

– Това обръщаме внимание на хората, че нощувката в манастира може да стане през цялата година. Не е възможно да настаним всички желаещи. Няма как. Манастирът, макар да изглежда голям, не е толкова голям, както други манастири. Ограничен е броят на леглата. Затова обръщам внимание и благодаря за този въпрос. Да кажем точно това, че Свети Георги помага всеки ден, не само на 5 и 6 май. По-голямата част от хората ще дойдат преди празника и след празника, които са решили и желаят да останат в манастира да пренощуват като се помолят повече от час от богослужението, ние приемаме и сега и снощи и днес. До самия празник. Ще има непрекъснато хора, които ще идват да пренощуват. Това е важно да се знае, че може да се пренощува в манастира извън 5 и 6 май, при което помощта на Свети Георги ще бъде еднаква.

– Това място беше любимо на дядо Натанаил – покойния митрополит, който основа и ученическия лагер. Всяка година по кое време приемате дечица?

– Лагерите обикновено започват от края на юни до към средата на август вече 30 поредни години почти без прекъсване. И тази година също планираме провеждането на детските лагери. 5-6 смени има в манастира, както обикновено, без промяна. Всяка смяна по 10 отделно момчета, отделно момичета от цялата наша Неврокопска епархия – Благоевградска област. Различното в детските лагери е това, че всяка година има различна тема, която определя всички дейности, уроци, занимания на децата – християнско изкуство, Христовите апостоли, животът на Света Богородица, Христовите чудеса и така всяка година темата е различна, за да може уроците, заниманията, ръчният труд, песните да са различни, защото повечето деца повтарят години наред всяко лято.

– Ще ни припомните ли легендата за възникването на манастира?

– Манастирът знаем, че е бил създаден около и преди 12 век. Не се знае точно кога. Не са запазени точни исторически данни, извори, но знаем, че към този период вече е бил изграден и действал манастира. Но с турското нашествие е бил опожарен и така няколко века не е функционирал. Правени са два опита да се възстанови, без успех. Но Свети Георги се намесва като се явява на един местен овчар, който се казва дядо Атанас Лазаров. Това става в средата на 19-ти век и му заповядва да го изрови от земята. Казва: „Толкова време чакам, трябва да ме изровите от земята!” Така дядо Атанас първоначално не обръща внимание на това явяване на Светеца, изчаква да се отдалечи. Действително не сънува, не бълнува, не си внушава някакво изкушение. Втори път се явява, трети път се явява и чак тогава дядо Атанас идва на това място, което е било по онова време част от голям турски чифлик, голям турски имот и започва да рови земята на мястото, където е днешната църква. Започва да копае, но турчинът, който е собственик на нивата, вижда непознат човек. Тръгва да го гони и неговите волове падат на земята, отказват да станат, от което се притеснил, извикал съседи и приятели за помощ и съвет. Един по-възрастен турчин му казал: „Това място преди е било гяурски вакъв – място свято за българите, и ако Бог е решил да им го върне, ние не можем да го спрем. По-добре се извинете на дядо Атанас да дойде и да видим дали ще намери нещо тяхно, нещо християнско и ако намери нещо християнско, просто трябва да отстъпим. И така позволяват на дядо Атанас да дойде, канят го, той идва, започва да разкопава земята и намира чудотворната икона на Свети Георги, която стои на поклонение постоянно в църквата и това става причина да се възстанови манастира, като турчинът собственик отстъпва имота си на българите. Първо е изграден малък дървен параклис, за да може да се съхранява иконата на Свети Георги. След около 10 години хората успяват да съберат достатъчно средства да могат да предприемат строеж на големия храм, за което трябва да имат разрешение от турските власти и първото разрешение, което получават, е било с условие църквата да бъде вкопана в земята, но като почистват терена за строежа установяват, че е скала, твърда почва и не могат да копаят, дори и да искат. Затова молят за ново разрешение – да е висока църквата, поради това обстоятелство. И разрешават турските власти, макар и да поставят условието, да няма прозорци. Действително така се изгражда първоначално храмът и по-късно, след освобождението, се правят отворите за прозорците, които виждаме днес на църквата. Но, слава Богу, самата църква е построена и осветена още 1864 г., т.е. да кажем възстановена след няколко века, защото, когато разчистват терена, намират основите на стария храм и решават върху старите основи да положат стените на новия храм. Така, че виждаме действителния размер на църквата, която е била преди векове, защото стените лежат върху старите основи на някогашния храм и до ден днешен не е прекъсвала молитвата в църквата. Винаги е имало поне по един монах да се моли, да обслужва светата литургия, да посреща поклонниците, независимо от всички превратности на историята, войните, комунизма. Винаги е имало духовник или духовници, които да се грижат за  светата обител.  Така например по време на комунизма Отец Трифон и неговата презвитера Магдалина се грижат почти през целия период за манастира. Дядо Трифон ревностно и всеотдайно е служил на Бога и на Свети Георги и той самият разказва за едно от големите изпитания, които връхлитат манастира. През 79-та година става пожар и цялата църква изгаря, цялата дървения, всичко онова, което е било от дърво. Покривът, колоните са били дървени, всички икони, целият иконостас. Всичко изгаря. Единствено по чудо оцелява иконата на Свети Георги и дядо Трифон се моли на Свети Георги за помощ. Той разказва, че Свети Георги му се явява и му казва да напише писмо на властта. Той действително сяда, написва едно сърдечно, искрено писмо до властта – за манастира, светинята, пожара, как е пострадал и това трогва и впечатлява властите в София и те се разпореждат  на местните представители на властта да не пречат за възстановяване на манастира, защото знаете, че по онова време е било трудно със строежа на църквите и тяхното възстановяване, но по този начин Свети Георги урежда да няма пречка и само до няколко месеца успяват да възстановят църквата с нов покрив и за Гергьовден да бъде възможно отново да има света литургия.

– Имате ли нужда от нещо, с което да ви помогнат миряните? Сега е моментът да кажете от какво има нужда манастирът като помощ от хората?

– Ние благодарим на всички хора, които винаги, целогодишно се отзовават и не спират да го правят, да помагат. Ние винаги сме разчитали на тяхната помощ, особено местните хора, толкова много обичат манастира, че сега половината град сигурно ще дойде да помага за самия празник, за почистването, за организацията и не само. Това е нещо, на което ние винаги сме се радвали. Ние сме като едно семейство. Така трябва да приемаме църквата, като наш дом, като наше семейство и действително всеки, с каквото може – кой с труд, кой с парични средства помага, което винаги е било и надявам се ще продължи, за да може да се завършат започнатите строежи, довършването на църквата, за да има още повече радост и благолепие.

– Можете ли да ни кажете кратка молитва към Свети Георги, която всеки ще може да научи и да си казва?

– Най-кратката, най-лесната и най-хубавата е простосърдечно да кажем: „Свети Великомъчениче Георги, моли Бога за нас“. Светеца знае от какво имаме нужда, как да ни го осигури, кога и по-какъв начин.