БЪЛГАРСКОТО ЧУДО!Д-р Павел Вълев: Само в България можеш да утолиш жаждата си с горяща вода!

Д-р Павел Вълев е завършил медицина и лекарският му стаж е над 30 години. Занимавал се е с акушерство и гинекология и има специалност обща медицина. Той е известен наш пътешественик и изследовател. Интересите му са насочени предимно към природните забележителности на България.

– Д-р Вълев, истина ли е, че в България има вода, която гори с пламък?

– Истина е! Тази вода тече от чешма, която се намира при прохода на Републиката, след село Пчелиново, в посока Търново. Богата е на сероводород и затова, като я палнете с клечка кибрит, тя започва да гори с пламък. Интересното е, че тази вода става и за пиене.

– Сигурно ли е, че като поднесем запалена клечка кибрит, водата ще пламне?

– Не, не е сигурно. Възможно е да не пламне главният чучур, който е отвън, обаче отзад има тръба с няколко отвора и като минавате върху тях с горяща клечка кибрит, все някъде ще пламне.

– Мястото не става ли за туристическа атракция – горяща вода?

– Разбира се, че става, но явно никой няма интерес да го направи. И това не е единствената горяща вода у нас, такава има и край село Кривини, Варненско.

– Какво ще ни кажете за Средновековната каменна кула в село Коньово?

– Тя се намира в църковния двор и е изградена с цел защита от нападения през XVII-XVIII век. Заобиколена е с дълбок ров. В нея се влиза през врата, висока цели 4 метра. Кулата е частично разрушена. Била е висока около 12 метра, ама сега зидовете стигат до 8 метра.

В село Коньово има паметник на дядо Влайчо. Влайчо Жечев е живял по тия земи между 1894 и 1981 г. Той още приживе е бил легенда, като пророк, съперничещ по силата на прозренията си на великата Вангелия Гущерова, известна повече като баба Ванга. Тук има сбирка, посветена на Влайчо Жечев, изграден е и „Дом на доброто“, който привлича голям интерес.

– Като дете почти всяка събота и неделя ходихме аз, мама и тати при баба ми и дядо ми в село Дъбово, Старозагорско, където имахме магаре, викахме му Марко. В България по онова време в селата имаше много магарета…

– Така е, времената бяха такива, а в днешно време има музей на магарето в град Гурково. Всяка година по Тодоровден се прави кушия и надпревара с магарешки каручки. Шоуто е грандиозно.

– Какво трябва да знаем за магарето, коня и мулето?

– Магарето и конят са първи братовчеди и е възможна кръстоска между тях. Произхождат от Африка и са опитомени преди около 5000 години. В днешно време диви магарета няма. Магариците след заплождане карат година бременност и раждат по едно малко пърленце.

– Посещавал ли сте мегалитите край село Скалица?

– Нима се съмнявате?! Съвсем близо до последните къщи на селото, на Попов баир се намират “лековитите скали“. Местните хора смятат скалите за вулканични, но е доказано, че те са се образували чрез изветряне. Намират се на 217 метра надморска височина. Този малък мегалитен обект има духовна стойност и е успял да разбуни духовете с поверието, че идвайки тук, човек може да се излекува от различни болежки. Мегалитите са изучавани от прочутия акад. Тодор Дичев. Той е роден в сливенското село Ковачите и се занимава с психотроника. Открил е “жива” вода в Клисурския манастир, така че не бива да ви изненадват и откритите от него чудеса при мегалитите.

– Истина ли е, че в село Скалица се събират уфолози от цял свят?

– Да. През 2014 г., по инициатива на българин, живеещ в САЩ, в село Скалица се провежда международна конференция на уфолозите и скалният мегалит е в центъра на вниманието им. Измерват магнитното поле и правят опит за контакт с извънземните.

– А какво е Еркесия?

– Еркесия е грандиозен граничен вал, дълъг 142 километра. Разположен е по границата с Византия, между Черно море (Дебелт) и река Марица (село Калугерово).

– Вярно ли е, че това е най-големият заемен насип по нашите земи?

– Да, вярно е – той е видим и от Космоса. Много по-мащабен е от Адриановия вал в Англия. Представлява ров и насип. Насипът е ориентиран на север, а ровът – в южна посока. На места е прорязан от пътища. Служил е като митница, като разделя територията на западна и на източна част. В днешно време останки от този насип намираме при Русокастро, около село Овчи кладенец, край село Скалица и по северните части на Манастирски възвишения.

– Кое интересно място става за къмпингуване?

– Язовир Жребчево е един от най-големите язовири в България – заема пето място след Искър, Огоста, Кърджали и Доспат. Изграден е между 1959 и 1966 г. Цели три села остават под водите му – Жребчево, Запалня и Паничерево. Площта на язовира е 25 кв. км., а дължината му е 18 км. Разположен е на 269 метра надморска височина и има обем 400 млн. куб. м. вода. Язовирната стена е висока 57 метра, а дължината на короната му е 760 метра. Прокопан е тунел под Средна гора и чрез него водите на язовира се отвеждат в Тракия. Полегатата му брегова линия се оказва идеална за къмпингуване и всяко лято там се правят няколко къмпинга с десетки каравани, кемпери и палатки. Посещава се от много българи и чужденци. Най-голямата атракция на язовир Жребчево е Потопената църква “Св. Иван Рилски“. Когато водите на язовира намалеят, църквата се вижда частично или изцяло над водата. Но когато язовирът е пълноводен, тази църква е почти изцяло потопена, оттам идва и името й. Достъпът до нея е от подбалканския път, по двукилометрова асфалтирана отбивка.

– Пътувам от Стара Загора за село Дъбово и минавам под Италианския мост. Вие знаете ли го?

– Да, този красив каменен мост се намира в Змеевския проход на Сърнена Средна гора. Под моста преминава автомобилният път, свързващ Стара Загора с Казанлък, а над моста минава жп-линията, свързваща Русе с Подкова. Мостът е построен през 1911 г. под ръководството на италианския инженер Марчело. При градежа са използвани 830 каменни блока, правена е суха зидария и в този мост няма грам бетон. При откриването му на 15 август 1911 г. имало хора, които са се съмнявали в здравината му. За да ги убеди във високото качество на работата си, великият инженер Марчело се разпоредил да поставят маса с два стола под моста, на която той, заедно със семейството си, да вдигнат наздравица с чаша италианско пенливо вино, изчаквайки да премине първият влак над тях. Италианецът останал сам под моста и влакът минал отгоре, без да го събори.

– Къде е роден бащата на Джон Атанасов?

– Роден е в село Бояджик и се казва Иван Атанасов. Емигрирал е в Америка през 1889 г., където е завършил с отличие университет. Жени се за хубава французойка, която му ражда цели девет деца. Едното от тези деца е Джон Атанасов, създателят на компютъра. Днес в центъра на село Бояджик има негов паметник. И, като говорим за село Бояджик, Д-р Какарашев, сещате ли се за нещо друго важно?

– Да! В часа по история г-жа Тонева ни разказа как през май 1876 г. в село Бояджик се случва едно от най-големите кланета през турското робство. Избити са 170 души, като е заколен и дядото на Джон Атанасов. Днес в село Бояджик има малък мемориал, който напомня за тази огромна трагедия. А сега, Д-р Вълев, мой ред е да попитам, има ли Каракачански кът в България?

– Да, има. Той попада в радиуса от 50 километра на забележителностите край град Нова Загора. При обиколката ми в района установих, че река Тунджа е притисната между Стара планина и Средна гора. Там тя си проправя път на изток и образува Межденишкия пролом, който е вторият по дължина пролом у нас след Искърския и е цели 45 км. Следва живописен каньон. Няколко километра навътре в планината, до самия път, има минерален извор и след него е отбивката към село Боров дол. Заради Балканбас между селото и минното селище Шешкинград е направен тесен асфалтов път. Няколко километра след Боров дол, на самото шосе вляво има почти непознат, но много интересен обект. Там има пещ за печене на агнета, покъщнина и малък параклис. Този обект ни дава представа за бита и за всекидневието на каракачаните, които са пасли стада овце между Балкана и Беломорието.

– Вървим към финала на това интервю и ми се иска да минем през Иванковата пътека и под Римския мост…

– В древни времена от село Дъбово са тръгвали два важни прохода – Яйканлийският и Лаханлийският. Те са прокарани по билата на вододелните ридове, намиращи се между Дъбовската река и Ветренската река. Между Яйканлийския проход и Лаханлийския проход тайно е била проправена тясна планинска пътечка, която незаконно е свързвала двата прохода. Именно това е Иванковата пътека, по която Иванко – убиецът на Асеня, е успял да избяга от България във Византия. Римският мост се намира в Дъбовския проход на Борущенска река, съвсем близо до пътя към село Радунци и село Борущица. Той е изграден изцяло от дялан камък и е датиран от времето на император Траян (98-117 г.). Свързвал е Никополис ад Иструм с Августа Траяна и си стои там година след година, век след век, та така вече цели 20 века.

Реката, която тече под Римския мост, се нарича Кървеника, защото по нея е текла наша, българска кръв. В този район Сюлейман паша извършва зверско клане и обезглавява хиляди невинни мъже, жени и деца. Според легендата, било адска жега, в разгара на лятото. Жътварките бързали да ожънат пшеницата, а мъжете връзвали снопи. Всички бършели с пешкири потта от отрудените си чела. Изведнъж се чул женски писък: “Турците идат!” От юг, край река Тунджа, всички видели приближаващ се облак прах и чули адски тропот на коне. Младите жени тутакси грабнали децата и хукнали към Балкана, за да ги спасяват, а мъжете останали отзад, със сърпове в ръце, да се опитат да спират турците. Обаче не могли, тъй като турците яздели коне и с ятаганите си посичали българите един след друг. Българите, които се опитали да изкачат Балкана, били хванати и обезглавени със секира на дръвника. Много народ погинал. На следващия ден, когато дошли близките на убитите да ги погребат по християнския обичай, от небето се излял пороен дъжд. Сякаш и небето плачело за загиналите хора от село Дъбово! Реката станала червена от кървите на убитите българи и я кръстили Кървеника.

Д-р Румен Какарашев