За „Пълзящите хора“ на един талантлив благоевградчанин!

Толкова отвлечени конспиративни теории и сценарии на фантастични филми вече стават все по-натрапчива и неизменна част от всекидневния ни живот… Какво се прокрадва обаче зад удобствата на това да пускаме пералнята и печката вкъщи от километри разстояние, да караме свръхудобните умни коли и да молим дигитални помощници през смартфоните си какъв подарък да вземем… Завзема ли ни изкуственият интелект? А дали няма и да ни измести, а светът да стане мрачна антиутопия като от филм, където хората подлежат на унищожение?

Представяме ви Спасимир Тренчев, чиито разкази често красят страниците на различни медии и чиято антиутопия „Пълзящи хора” вече е на книжния пазар.

Спасимир Тренчев е роден в Благоевград. Завършил е етнология и английска филология и е доктор по американска литература. Винаги пише това, което го вдъхновява и не следва жанрови рамки. За него добрата литература, както и всяко изкуство, трябва да задава въпроси, да предизвиква и да въздейства емоционално.

Има публикации в сп. „Пламък”,  в антология на българската фантастика „Точка на пристигане” (2002),  и в антология на българския хорър „До ада и назад” (2011), както и в редица интернет издания. През 2015 година печели първа награда в раздел проза в студентски литературен конкурс „Творецът в мен“. Той е част от екипа, написал романа „Нестинарски танц“. 7 негови разказа са публикувани в сп. „Осем“. Автор на стихосбирката „Душа на изкуството” (1993),  повестта „Тъмен тласък” (1996), сборник разкази „Неумираща любов” (2007) и романът „Апартаментът” (2010), „Кръговрат” – електронна книга (2013), „Плажен масаж“ (2014), „Тих мрак“ (2018), „Заветът на Орфей“ (2019) и антиутопията „Пълзящите хора“ (2022). Най-новият му разказ „2069“ излиза в началото на 2023 година в сборника „Измерение Х“.

На къде вървим всъщност и какво се случва с нас? Точно за това ще си говорим със Спасимир Тренчев.

– Ще можем ли да спасим човечеството, ще можем ли да живеем в един по-спокоен свят или тази антиутопия, която ти си описал, ще се реализира?

– Откакто се появи коронавирусът и пандемията покрай него, абсурдите в живота ни се случват все по-често, образно казано, постоянно. Все по-абсурдни забрани, все по-абсурдни правила, все по-интересни, да не кажа пак абсурдни, законопроекти, намерения от властта и от политиците. Явно те искат да ни вкарат в някакъв друг коловоз вече, който много упорито започва да се нарича „нов световен ред“.

– Може ли да ни разкажете повече за вашата книга антиутопия „Пълзящите хора“?

– Действието в романа се развива около 20 години след нас. Как се е променил животът ни след тази т.нар. пандемия, защото технологиите се развиват прекалено бързо вече. Как сме станали вече прекалено зависими от изкуствения интелект, тъй като той е наложен като норма, той е нашият водач в живота, във всяка една сфера от него. Цялата среда, в която живеем, работим, учим е сензорна. Затова са необходими 5 и 6 G мрежите, не за по-бърза връзка, тя е достатъчно бърза, мисля, че в България е една от най-бързите връзки. Как двама политици и учени се борят да наложат едното спрямо другото. Едните обвиняват, че това е конспирация, другите – че не е конспирация и обясняват защо. Това е борбата между тези двама учени, двама политици и други персонажи, които се опитват да направят така, че да спрат обсесията от изкуствен интелект и да намалят въздействието му върху нашия живот. Т.е., те не са против, както и аз не съм против технологиите, романът също не е против технологиите, а да намалим това въздействие и нашата зависимост, защото това означава да обречем нашите умствени и когнитивни способности на гибел. Трябва да има човешки отношения, човешки фактори!

– Кога написахте книгата и защо?

– Идеята се появи с малко по-друг замисъл преди 10-12 години. Оставих я заради други проекти. Започнах да се занимавам с дисертация, като обърнах внимание на два киберфантастични романа. Единият е „Невромантик“, един от най-известните романи на Уилям Гибсън, който говори за изкуствен интелект, а другия е на един английски автор.

– А каква е дисертацията ви?

– Дисертацията е на тема какъв е човешкият образ зад аватара от образите на тези от двата романа.

– Това по филология ли е или етнология?

– Английска филология. Така в края на 2020, началото на 2021 г. след тези „чудеса“, които ни се случиха в света, те ми дадоха стимул и вдъхновение да обърна поглед към този роман, да променя малко идеята, да я осъвременя, за да звучи съвсем актуално и с поглед към близкото бъдеще.

– Това, което шокира сякаш, е как всичко, което се случва, си намира мястото в този роман, което е малко плашещо. Има ли неща, които си описал, и които да са се случили след това?

– Не, защото книгата излезе в средата на 2022 г. Прекалено рано е, може би. Или някои неща са станали, но ние още не знаем. Това, което се създава като технологии, първо отива при военните, там се пробва, тества и въобще се внедрява в работата. След някоя и друга година вече се дава и на хората. Така, че ние не знаем в момента с какво разполагат тези тайни служби, военните по света. Но определено е нещо такова, каквото се случва в романа.

– Според теб, каква е вероятността да се случи това, което ти си описал?

– Да речем, поне 50 на 50. Защото виждаме на къде върви света…

– Може би трябва малко да обясним, че става въпрос за един свят, в който всеки човек е с чип, всеки е следен къде ходи, какво прави и всъщност е на прага на това да бъдат контролирани неговите мисли.

– Неговите мисли, неговото поведение, както в момента се случва в Китай. Там вече е пуснато това нещо, което е почти като в моя роман. Кога го пуснаха това те? Пуснаха го 2022 г.

– Смяташ ли, че това е някакъв план? Говорим за Deep State /Дълбоката държава/ или такива тайни общества, които с години назад планират нещо подобно да се случи?

– Възможно е. Тъй като онова, което всъщност учените готвят, те не го казват директно на нас и ние, обикновените хора, за съжаление, научаваме в последствие за тези неща. Не го научаваме веднага, когато излезе като технология.

– Да, всъщност много неща станаха ясни по време на пандемията. И всеки един, който искаше да разбере какво се случва, можеше да го направи с малко усилия.

– Ето, например, когато насочиш телефона да снимаш храна, той ти изписва „храна“, сякаш ти не знаеш. Защо е необходимо? Но след 20, 30 години, след 50 години, когато в човека са закърнели тези способности – когнитивните и умствените, той не може да мисли и явно този изкуствен интелект трябва да му каже какво снима. После насочваме телефона към небето и той изписва, че това е небе! Това е една демонстрация какво могат да направят технологиите. Как могат алгоритмите в тази технология да си комуникират на едно първично ниво. А в едно по-следващо ниво, когато те се развиват още повече, тогава вече тези алгоритми започват да обменят свои мисли, да взимат свои решения, а не просто да засичат определени думи – какво не трябва да казваш във фейсбук, какво не трябва да публикуваш във фейсбук, т.нар. социални мрежи. Аз не знам вече до колко са социални тези мрежи. Едно време, когато ги създадоха, бяха социални, защото създаваха приятелства контакти, отношения. Сега вече има дрязги, спорове, конфликти, разделения, нищо социално не намирам вече в тия мрежи!

– И много мощна цензура!

– И много мощна цензура! Изключително мощна цензура! Както става и с романа на Оруел „1984“.

– Какво става?

– Нов говор. Трябва да променим начина, по който говорим, както той го е написал, че в бъдеще ще имаме т.нар. нов говор, защото трябва да внимаваме какво говорим, как го говорим, за да не засегнем дори живота на мравката, защото тя ще се обиди от това, което сме казали. Ако сравниш някого с мравка, например.

– Четох някъде, че това е най-забранявания роман до сега?

– Това са романи, които по принцип ги забраняват. То и такива филми ще започнат да забраняват, сигурно, защото такива неща не трябва да се говорят на хората. И когато не се говорят, но някой се осмели да ги каже, го обвиняват в конспирация. Защо? Защото не е общодостъпно като информация.

– Но от друга страна, ние неминуемо вървим към една технологична ера, в която много се развива изкуствения интелект, технологиите?

– Да, както казах, нито аз, нито романите ми, нито моите персонажи сме против технологиите! Няма и защо да бъдем против. Те са ни от полза, ние можем да ги ползваме, както в момента ги ползваме. Въпросът е да не станем прекалено много зависими и те да ни казват какво да правим! Сега например, един смарт часовник, разбрал, че седим дълго време, ни казва, че трябва да се раздвижим. Ние обаче можем да го игнорираме, защото сме заети или гледаме филм, или четем книга, или се занимаваме с нещо друго. И искаме да продължаваме да си стоим и го игнорираме. Ок, ще стана след 3 часа.

Да, обаче, ако си представим, както става в Китай всъщност. Там следят какво е твоето поведение, какви са твоите приказки. Ако ти н есе грижиш за близките си и нямаш добри взаимоотношения с колегите си, започват да ти намаляват заплатата. След това могат да те изгонят и от работа.

– Също така, ако стачкуваш, ако излизаш на протести, след това спиш на палатка.

– Така, след време може да стане така, че, ако ти игнорираш това съобщение на твоя смарт часовник, то да се изпрати към твоя работодател и ти да получиш санкция за това, че пренебрегваш съвета на своя смарт часовник. Т.е. романът е против пълната обсесия в нашия живот на изкуствения интелект! Това е моето послание всъщност в романа!

– А при положение, че очакваме едно експоненциално развитие на изкуствения интелект, не е ли крайно време да се започне да се говори по тези теми, да се мисли, да се правят някакви нормативни промени, така че да бъдем защитени като хора и като човечество?!

– Голяма част от хората, говоря за учени, които се занимават с изкуствен интелект, правят пресконференции и там обсъждат тези етични и морални проблеми, до колко изкуствения интелект може да застъпи нашия живот. Те постоянно дебатират върху това – до колко да позволят намесата на изкуствения интелект в нашия живот, какво може да наруши, ако няма някакви граници, какво може да разруши в нас като хора – като настроения, като душевност, като способности – и едно от нещата, които може да наруши, е ние да спрем да мислим! Ако спрем да мислим, това означава, че контролът върху нас е абсолютен! Вече няма да казваме: „Нас на това ни учеха в училище!“, „Това го гледахме по телевизията!“, а ще казваме: „Така каза изкуственият интелект! Трябва да го послушаме!“

Така че борбата в този роман между двете сили, така да ги наречем образно, е за това изкуственият интелект да бъде ограничен като въздействие.

– В романа много ясно е застъпена и една друга линия – за това, че всъщност има един, да го наречем елит, който всъщност се възползва от всички тези нано открития, може да живее дълго, охолно.

– Да, не е ли абсурдно?! От една страна ни казват непрекъснато, че населението на Земята е прекалено много. Трябва да помислим как да го намалим. Те вече го казват това много открито. От друга страна, се появяват новини, статии, в които се говори, че учените са достигнали пробив, чрез който ние можем да живеем до 150-200 години. Е, добре, защо го правят това?! Има някакво противоречие тук! Което навежда на мисълта, мислещия човек естествено, че тези облаги ще бъдат наистина за избрани хора, не за всички.

– И като гледаме какво се случва в Китай и какво се случи по време на пандемията!

– Звучи конспиративно, на първосигнално ниво обаче звучи конспиративно! Човек, ако се позамисли обаче… 80% от хората не мислят и това е много добре за тези, които създават тези технологии и казват, че с помощта на тези чипове, технологии ти ще можеш да увеличиш своя умствен капацитет, ще станеш по-умен, по-бърз!

– Което въобще не е вярно!

– Не е вярно, защото, откакто са измислени технологиите, ние вече сме спрели да развиваме способностите и инстинктите си. Ако се върнем 10 хил. години назад във времето, ще видим, Ювал Харари го пише в своята трилогия, хората, които са живели близо до природата, са имали неимоверни развити като диапазон, честота слух и обоняние. С напредването на цивилизацията, ние днес сме неспособни да оцелеем в една враждебна, нецивилизована среда, нищо, че имаме телефон, там няма да има обхват, да речем. Ние не знаем как да се защитим, как да оцелеем. Защо? Защото тези наши способности вече са загубени. Какво остава след 20-30 години?!

– Тези способности не са загубени, просто не са развити!

– Да, загубени са, в смисъл, че ние не ги използваме, много от нас не знаят, че ги имат тези способности. Ние сме родени с тези заложби, сетива, но те са закърнели, както са закърнели нашите опашки, например. В Библията какво пише? Господ създаде човека по свой образ и подобие! Какво значи по свой образ и подобие? Не да прилича на Него, защото той не прилича на нас, а именно говорим за тези способности. Ние можем да творим чудеса. На нас технологии, в такава степен, не са ни необходими.

– Не се ли случва точно обратното? Колкото повече технологиите навлизат в живота ни, толкова по-малко използваме способностите си?

– Точно това се случва, да.

– Не е ли умишлено?

– Вероятно е умишлено, за да бъде контролът по-голям. Когато имаш една ферма, ти какво правиш с тези животни? Ти ги контролираш. Даже имаше такъв виц. Две прасета си говорят и едното казва: „По Коледа някой от нас ще умре!“ Другото му отговаря: „Стига с тия конспирации!“

Като се върна назад и се замисля за книгите, които съм издал преди този роман, те всички са различни като теми и жанр и са с някакво послание. Аз не пиша, за да трупам някакви книги там, а за да кажа нещо на хората, нещо, което ме е развълнувало, нещо, което съм разсъдил, прочел, проумял и съм решил да го споделя.

– А кои са хората, които четат книгите ти и конкретно тази? Имаш ли отзиви?

– Първоначално това бяха мои приятели, познати, естествено. След това се появиха хора, които са разбрали за книгата и си я поръчваха, други са си я купили от книжарниците. Това са хора, които се интересуват от подобни неща, които са над битовизмите, ежедневието – извън това да ходим всеки ден на работа и да вършим едно и също, почти като роботи. Хора, които разсъждават, могат да мислят, които сравняват информации, а не споделят и вярват на една единствена информация, която са чули по телевизията. Защото днес е телевизията, утре часовникът ще ти дава съвети и акъл какво да правиш, как да живееш, как да се лекуваш, как да възпитаваш децата си, кога да теглиш кредит…

– От къде черпиш информация, за да сглобиш така красиво пъзела?

– Със сигурност не от телевизията. Аз постоянно чета най-различна литература. Мога да чета едновременно езотерична литература и чисто научна литература, казионна научна литература. Когато написах романа, имаше някои неща, които исках за мен да си ги изясня. Купих 2-3 книги, излезли на български език, свързани с изкуствения интелект. Обясниха ми някои неща. След това попаднах на книги на английски език, после на статии и още, и още… Много информация получих. Не всеки се интересува от тези неща, но много по-лесно е, когато се прибереш в къщи, да чуеш какво са казали по телевизията и да вярваш на тези неща. Когато обаче имаш и други източници на информация, можеш да сравниш 2 и 200 и да си направиш сметка, че не е само това, че има и друго нещо. И започваш да мислиш върху нещата, които засягат и твоя живот по някакъв начин. И тези хора стават т.нар. будни хора, защото са прозрели нещо. Много ще бъда щастлив, ако хората, които четат тази книга, не просто я четат като поредното художествено четиво, ами да се научат да проверяват информацията. Да, по-лесно се живее, когато нямаш информация. В Библията е казано: „Който трупа познания, трупа печал“. За какво ни е печал? Нека се радваме на нещата от живота!

– Но децата ни няма да се радват?! Внуците?

– Там е работата, че никой не мисли за после. Никой не мисли за бъдещето. Всеки мисли за сега, за момента, за себе си.

– Кои са били последните български визионери? Левски, може би?

– Той е бил доста назад във времето. Ако имаме предвид някой от ХХ-ти век? Има доста хора с пробиви в науката, литературата, в технологиите. Един от съвременните визионери, будители, това е Теодосий Теодосиев. В последните интервюта, които слушах с него, той споделя моите виждания за света и посоката, в която се движи света. Аз се изумих, защото той е човек на точните науки. Той е физик. Но щом той е започнал да говори…

Все повече хора се „събуждат“. Трябва да достигнем оная критична маса, за да предотвратим това, което съм написал в романа.

– По какъв начин това нещо може да бъде предотвратено?

– С черпене на информация, с търсене, търсене, търсене… Трябва да не се оставяме да вървим по течението. Да не бъдем като риби, готови веднага да се хванем на въдицата или в мрежата. Трябва да бъдем хора с будно съзнание, непрекъснато да се оглеждаме, да се ослушваме, да четем други неща и винаги да имаме една на ум за това, което ни говорят и ни се случва.

– В книгата хората, които противодействат на реда, са хора, които се занимават с духовни практики, които са отворили такива способности.

– Да, защото на тях им е даден срок. Както до сега са ни дадени телефоните, от тук нататък продължаваме с чипове. Който иска да продължи да живее в цивилизования свят, както да сега, трябва да сложи чип. То е за ваше добро. Първоначално това ще бъде просто един GPS. Както се случи с онова дете, което изчезна, много се разшумя по случая. На другия ден веднага се заговори за тези проследяващи устройства. Ако човек е прозорлив, може да види, че нищо от това, което се случва не е случайно. Така този GPS първо ще има проследяваща функция, след това ще замени ключовете за дома и за колата, след това ще замени парите и полека лека ние затъваме все повече и повече.

Ще се появи в последствие и друга функция. Може да му сменят софтуерната версия на този чип, всичко може да направят, което ние да не заподозрем, да започнат да улавят нашите мисли, нашето поведение, както вече го правят в Китай. Виждаме какво се случва във фейсбук. Когато кажеш нещо неправилно, получаваш някакви или психически, или физически неразположения. Ти няма да си наясно от къде идват тези неразположения. Но онези, които са ги създали, знаят. И колкото повече не слушаш своя „съветник“, толкова повече ще бъдеш лишен от благата на цивилизацията.

Хората в романа, които имат определен срок да решат дали да сложат или не чип, те са се отделили, казали са си: „Ние няма да слагаме тези устройства в телата си. Не виждаме смисъл, не виждаме нужда“ и започват да живеят по един друг начин, където ги обучават как да развият своите закърнели способности. Как да живеем по Божие образ и подобие. Това са двата свята, които се противопоставят в романа. И чрез тези два свята аз изказвам своите послания към читателите.

– Какво ни очаква в бъдеще тогава, на база на цялата тази информация?

– Със сигурност много повече хора ще използват т. нар. Гугъл очила, за да влизат във виртуалния свят. Може би за 1-2 години светът ще се промени много. Все повече време ще прекарваме виртуално. На хората им харесва, изглежда. Малко ще са хората, които биха се отказали от тези облаги на цивилизацията, ако им дадат избор изобщо. Знаем намеренията какви са на Зукърбърг – до 10 години това да се осъществи – да работим онлайн. Тази пандемия и криза, според мен, беше предизвикана точно заради това, да спрем да използваме толкова много хартиените пари, за да могат да изчезнат в един момент. Да работим от вкъщи онлайн. Така в един момент ще започнем да изграждаме виртуални приятелства. Ще имаме виртуални домове, виртуални коли. Като в една игра и ще се чувстваме много приятно там. Ако сега прекарваме виртуално по 2-3 часа, в един момент те могат да станат 8-9 часа, защото това е интересно, забавно, различно. И ето как започваме да не изпитваме нужда да използваме нашите човешки способности, желания, страсти и съответно в един момент те да изчезнат. Това е съвсем реално, ако не се противопоставим. Като казвам ние, имам предвид самите хората по света, но най-вече учените, които се занимават с разработването на изкуствен интелект. Имам позната в България, която работи в БАН. Постоянно участва в международни конференции. Не само тя, но и много други са притеснени, опитва се да не говори толкова ярко по отношение на това какъв ще бъде светът или какъв няма да бъде, но ми е споделяла своите притеснения и казва, че от нас зависи да не допуснем това нещо. Тези нейни думи аз до някъде съм използвал в романа – при учените, които се противопоставят. Така че книгата не е толкова художествена, а съвсем реалистична. Използвам съм сюжет, чрез който да предам посланието си и какво всъщност може да се случи. Ще използвам момента да прочета какво тя е написала за романа: „Това е едно възможно антиутопично бъдеще. Нека всички го превърнем в самоотричащо се пророчество!“ Възможно е да се случи, но нека го прекъснем! Щом тя го казва, мисля, че трябва да забравим думата „конспирация“. Нищо конспиративно няма, когато говорим на тази тема. Самите учените го казват вече.

– Аз се изкушавам да прочета мъничко от книгата: „Родното място ще бъде без значение, ще се затрият понятия като род, родина, родолюбие, семейство. Въобще вървим към махане на всякакви принадлежности… Защото изкуственият интелект няма такива и бъдещите хора трябва да заприличат на тях, за да няма противопоставяне.“

– Точно така. В момента живеем в това противопоставяне. Хората, които движат света в някакво определено русло – в здравословен, икономически и какъвто и да било друг план – се водят по настроенията на хората. Сега виждат, че има противоречия, дразнят се от тях, непрекъснато казват колко сме различни, колко това ни влияе и какви конфликти създава между нас и решават да дадат такава философия на хората, че самите ние да я пожелаем и да премахнат това различие. Както е казал Чомски: Проблем, реакция, решение! Ти им създаваш проблем, изчислил си реакциите на хората, обществото и след това им даваш решение. Ето колко е просто! Различия на база пол, възраст, речник, който имаш. Те знаят, че това ще се случи и ти дават решение. Да, но това решение всеки път ограничава свободата ти. И винаги изборът е свобода или сигурност. Не може и двете. Ако искаш да си свободен от всички тези облаги, добре, но никаква сигурност не можем да ти подсигурим. Живей в гората, там има много опасности. Повечето хора искат сигурност, те не искат свобода. Онези хора го знаят това неща – хората от Световния икономически форум /WEF/. Защото всички знаем – тези, които се интересуваме – кой е основател на Световния икономически форум? Г-н Клаус Шваб. Той съвсем демонстративно миналата година показа на целия свят своята книга „Четвърта индустриална революция“, в която говори за сливането на човека с машината. Сливането на човека с машината! Трансхуманизмът! Какво е сливането на човека с машината? Чипче по чипче ти да станеш киборг! Той го казва съвсем открито, съвсем демонстративно, така че за каква конспирация говорим тук?!