Топ Преса: Българинът, станал най-силният мъж на Америка-неврокопчанинът Димитър Саватинов: Поставяй си огромни цели и не се спирай, докато не ги постигнеш
Преди броени дни за най-силен мъж на Америка – 2014 година, беше обявен израсналият в град Гоце Делчев спортист Димитър Савати- нов. Въпреки голямата си заетост той отговори на няколко въпроса специално за нашите читатели:
- Г-н Саватинов, бихте ли споделили най-свидните си спомени, свързани с Вашето детство и юношество в град Гоце Делчев?
- Спомням си, че всички деца от махалата се събирахме и по цял ден играехме на какви ли не игри. Винаги имаше нещо ново да се прави. През лятото играехме не само по цял ден, но и до късно вечерта – карахме колелета, ходехме на градския плаж или на Топлицата. През зимата, когато имахме време и не бяхме на училище, се събирахме и ходехме да се пързаляме със ски, шейни, найлони, кой с каквото намери, и се връщахме мокри до кости. Знаехме, че ще има пердах, но все пак продължавахме да го правим. Всички бяхме много задружни, навсякъде ходехме заедно. А времената бяха много спокойни, нямаше нужда родителите ни да са при нас и да ни наблюдават.
- Обичам да си спомням и за Сирницата. Дни преди голямото събитие ходехме за хвойни. Не само децата, но и възрастните, цялата махала. Там закусвахме и обядвахме, а през това време се разказваха интересни истории. Неусетно напълвахме цели камиони с хвойна. Това са едни от най-скъпите ми спомени от нашия малък, но чудесен град.
- Как се роди у Вас любовта .към спорта и на какво Ви научи той?
- Аз винаги съм харесвал спорта. В първи клас се записах да играя футбол и тренирах този спорт три години. Бях в шести клас, когато един батко от махалата ме заведе в зала да тренирам тежести за първи път. Тогава разбрах, че това е нещото, което ме прави да се чувствам на мястото си. Тренирах около година и няколко месеца и тогава реших да се запиша на борба, като останах верен на този спорт в продължение на осем години. След казармата трябваше да работя и нямаше време за сериозни тренировки, т.е. за тренировки, които биха ме извели на най-високото ниво. Това се промени, когато през 2006 година дойдох в САЩ да работя с циркова трупа, с която бях работел няколко години в Европа. Тук имах достатъчно свободно време да започна да тренирам сериозно с по-големи тежести и да се състезавам. Първото ми състезание беше по силов трибой през 2007г., където направих г американски рекорд на клек, но трибоят ми се стори много статичен и в края на 2008г.направих първата си тренировка в стронгман спорт. Още тогава разбрах, че това е нещото, което искам да правя занапред. През януари 2009г. направих първото си състезание останах верен на този спорт в продължение на осем години. След казармата трябваше да работя и по стронгман и оттогава гледам да ставам все по-добър и по-добър в спорта, което ми помага да ставам и по-добър човек. Това лично за мен е по-важно. Спортът ме научи на много неща, най-важното от които е да не се предавам никога, без значение колко тежко е. Защото след всичко, през което си минал, победата, която ще обърне хода на нещата, може да е зад ъгъла и ако се предадеш стъпка преди този ъгъл, всичко е било напразно.
- Интересно е да научим как се подготвяте за състезанията.
- Подготовката е доста интензивна и тежка, защото в нашия спорт трябва не само да си изключително силен , атлетичен, издръжлив, но и винаги да си в добра форма. Моите тренировки 12 седмици преди състезание стигат до 4-5 часа на ден, за да мога да изпълня всичко, което е нужно за деня.
- Спазвате ли специален режим?
- Режимът е много важен във всеки спорт и не само в спорта. Ако искаш да си най-добрият в нещо, първото, което трябва да имаш, е правилен режим както по отношение на тренировките, така и на храненето. Много важно е да ги съчетаеш.
- Моят режим е много подходящ и ми помага да ставам по-добър всеки ден. Но храненето ми е трудно, защото трябва да изяждам доста големи количества храна, за да имам достатъчно енергия за 4-5 часа тренировка. И все пак, когато отида да тренирам, стомахът ми не трябва да е пълен.
- А как съчетавате работата си в цирка с тренировките?
- – Малко преди да спечеля прокартата си аз спрях да работя и се отдадох изцяло на спорта, защото тялото ми нямаше да издържи повече от шест месеца, ако продължавах натоварването си в цирка, тренировките и състезанията с тези големи тежести. Сега се занимавам стриктно само с тренировки и състезания. Тренирам хора в залата и
- Какво е чувството да си първият чужденец, обявен за най-силния мъж на Америка?
- Чувството да си първи в нещо винаги е хубаво, но за мен- то е още по-специално, защото аз съм първият чужденец, спечелил това голямо състезание.
- Затова съм много по-щастлив.
- Как гледат на Вас американците? А съперниците Ви в спорта?
- Има много американци, които ме подкрепят и се радват на успехите ми. Те ме окуражават и желаят да ставам по-добър и да печеля по-големи състезания. Получавам много съобщения от местни хора, които казват, че аз съм силна мотивация за тях и благодарение на мен те стават по-добри на тренировките си, което за мен е може би най-важното нещо. Това е най-голямото удовлетворение, което изпитвам.
- Колкото до съперниците ми в спорта, те гледат на мен като на всички останали, х които се състезават. Има двама-трима, с които не се харесваме много, но това е нормално.
- Какво ще пожелаете на най-младите спортисти? Бихте ли им дали съвет?
- Аз лично се придържам към максимите: „Никога не се предавай и гледай само напред! Поставяй си огромни цели и не се спирай, докато не ги постигнеш или дори не ги задминеш! Ако започнеш нещо, го прави на 100%! Ако загубиш,“ не се оправдавай, не казвай, че някой ти е попречил да спечелиш, а виж къде си сгрешил и другия път печели!“
- Бъдете здрави и постигнете целите си! Това е моето пожелание към всички вас.
- – Много Ви благодаря за отзивчивостта и Ви желая да постигнете и другата си мечта, да станете най-силният мъж в света!
{{ reviewsOverall }} / 5
Users
(0 votes)
Rating0
What people say...
Leave your rating
Show more
Order by:
Be the first to leave a review.
{{ pageNumber+1 }}