Топ Преса: Българинът, станал най-силният мъж на Америка-неврокопчанинът Димитър Саватинов: Поставяй си огромни цели и не се спирай, докато не ги постигнеш

Преди броени дни за най-силен мъж на Америка – 2014 година, беше обявен из­расналият в град Гоце Делчев спортист Димитър Савати- нов. Въпреки голямата си за­етост той отговори на няколко въпроса специално за нашите читатели:

• Г-н Саватинов, бихте ли спо­делили най-свидните си споме­ни, свързани с Вашето детство и юношество в град Гоце Делчев?
• Спомням си, че всички деца от махалата се събирахме и по цял ден играехме на какви ли не игри. Винаги имаше нещо ново да се прави. През лятото играехме не само по цял ден, но и до късно вечерта – карахме колелета, ходехме на градския плаж или на Топлицата. През зимата, когато имахме време и не бяхме на училище, се събирахме и ходехме да се пързаляме със ски, шейни, найлони, кой с каквото намери, и се връщахме мокри до кости. Знаехме, че ще има пердах, но все пак продължавахме да го правим. Всички бя­хме много задружни, навсякъде ходехме заедно. А времената бяха много спокойни, нямаше нужда роди­телите ни да са при нас и да ни наблюдават.
• Обичам да си спомням и за Сирницата. Дни пре­ди голямото събитие ходехме за хвойни. Не само децата, но и възрастните, цялата маха­ла. Там закусвахме и обядвахме, а през това време се разказ­ваха интересни исто­рии. Неусетно напъл­вахме цели камиони с хвойна. Това са едни от най-скъпите ми спомени от нашия ма­лък, но чудесен град.
• Как се роди у Вас любовта .към спорта и на какво Ви научи той?
• Аз винаги съм харесвал спорта. В първи клас се запи­сах да играя футбол и тренирах този спорт три години. Бях в шес­ти клас, когато един батко от махалата ме заведе в зала да тренирам тежести за първи път. Тогава раз­брах, че това е нещото, което ме прави да се чувствам на мястото си. Тренирах около година и няколко ме­сеца и тогава реших да се запиша на борба, като ос­танах верен на този спорт в про­дължение на осем години. След казармата трябваше да работя и нямаше време за сериозни тре­нировки, т.е. за тренировки, кои­то биха ме извели на най-високо­то ниво. Това се промени, когато през 2006 година дойдох в САЩ да работя с циркова трупа, с коя­то бях работел няколко години в Европа. Тук имах достатъчно свободно време да започна да тренирам сериозно с по-големи тежести и да се състезавам. Първото ми състезание беше по силов трибой през 2007г., къде­то направих _г американ­ски рекорд на клек, но трибоят ми се стори много стати­чен и в края на 2008г.направих първата си тренировка в стронгман спорт. Още тогава раз­брах, че това е нещото, което искам да правя занапред. През яну­ари 2009г. направих първото си състезание ос­танах верен на този спорт в про­дължение на осем години. След казармата трябваше да работя и по стронгман и оттогава гледам да ставам все по-добър и по-добър в спорта, което ми помага да ставам и по-добър човек. Това лично за мен е по-важно. Спор­тът ме научи на много неща, най-важното от които е да не се предавам никога, без значе­ние колко тежко е. Защото след всичко, през което си минал, по­бедата, която ще обърне хода на нещата, може да е зад ъгъла и ако се предадеш стъпка преди този ъгъл, всичко е било напраз­но.
• Интересно е да научим как се подготвяте за състезанията.
• Подготовката е доста интен­зивна и тежка, защото в нашия спорт трябва не само да си из­ключително силен , атлетичен, издръжлив, но и винаги да си в добра форма. Моите тренировки 12 седмици преди състезание стигат до 4-5 часа на ден, за да мога да изпълня всичко, което е нужно за деня.
• Спазвате ли специален ре­жим?
• Режимът е много важен във всеки спорт и не само в спорта. Ако искаш да си най-добрият в нещо, първото, което трябва да имаш, е правилен режим както по отношение на тренировките, така и на храненето. Много важно е да ги съчетаеш.
• Моят режим е много подходящ и ми помага да ставам по-добър всеки ден. Но храненето ми е трудно, защото трябва да изяж­дам доста големи количества храна, за да имам достатъчно енергия за 4-5 часа тренировка. И все пак, когато отида да трени­рам, стомахът ми не трябва да е пълен.
• А как съчетавате работата си в цирка с тренировките?
• – Малко преди да спечеля прокартата си аз спрях да ра­ботя и се отдадох изцяло на спорта, защото тялото ми няма­ше да издържи повече от шест месеца, ако продължавах на­товарването си в цирка, трени­ровките и състезанията с тези големи тежести. Сега се занима­вам стриктно само с тренировки и състезания. Тренирам хора в залата и
• Какво е чувството да си първият чужденец, обявен за най-силния мъж на Америка?
• Чувството да си първи в нещо винаги е хубаво, но за мен- то е още по-специално, защото аз съм първият чужде­нец, спечелил това голямо със­тезание.
• Затова съм много по-щастлив.
• Как гледат на Вас америка­нците? А съперниците Ви в спор­та?
• Има много американци, кои­то ме подкрепят и се радват на успехите ми. Те ме окуражават и желаят да ставам по-добър и да печеля по-големи състезания. Получавам много съобщения от местни хора, които казват, че аз съм силна мотивация за тях и благодарение на мен те стават по-добри на трениров­ките си, което за мен е може би най-важното нещо. Това е най-голямото удовлетворе­ние, което изпитвам.
• Колкото до съперниците ми в спорта, те гледат на мен като на всички останали, х които се състезават. Има двама-трима, с които не се харесваме много, но това е нормално.
• Какво ще пожелаете на най-младите спортисти? Би­хте ли им дали съвет?
• Аз лично се придържам към максимите: „Никога не се предавай и гледай само на­пред! Поставяй си огромни цели и не се спирай, докато не ги по­стигнеш или дори не ги задминеш! Ако започнеш нещо, го прави на 100%! Ако загубиш,“ не се оправдавай, не казвай, че някой ти е попречил да спече­лиш, а виж къде си сгрешил и другия път печели!“
• Бъдете здрави и постигнете целите си! Това е моето по­желание към всички вас.
• – Много Ви бла­годаря за отзивчи­востта и Ви желая да постигнете и другата си мечта, да станете най-силният мъж в света!