Репортаж! Баба Мария и дядо Иван от село Клепало общ. Струмяни: Политиците гледат само за тях.

 Клепало или понякога членувано Клепалото е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година в резултат от Балканската война.Селото е високо в Малешевската планина съвсем близо до границата ни с Република Северна Македония. Има 20-ина жители, почти всички възрастни хора. В Клепало отидохме дни преди поредните избори у нас. Докато обикаляхме пустите улици с притихнали дворове и рушащи се къщи, попаднахме на дядо Иван и баба Мария, които ни впечатлиха с чувството си за хумор и с разказа им за живота, за политиците, за проблемите им…

-Тук как ви минава живота за какво си говорите през седмицата като се видите, какви теми обсъждате?

Дядо Иван: Нема кой да виждаме,малко сме. Ние сме тук двама, ей там нагоре има два, трима, ние не можем да се видим.

-От работа или разстоянията са големи или сте възрастни?

Дядо Иван: Имам едно магаре и две,три козички. С тях се занимаваме,не ода да прайм моабет насам натам.

-А телевизия гледате ли,новини такива работи следите ли?

Дядо Иван : Телевизията си е гледам.

Значи политиката си е следите, знаете какво става в държавата?

Дядо Иван: С бабата политиката си е следим.

Тя повече ли е следи политиката? Ти гледаш всички новини, така ли?

Баба Мария: Гледам новините, ама що като ги гледаме.Политиците гледат само за тях.

-А за хората?

Баба Мария: За хората не.

-А ти какво мислиш, надяваш ли се, че може да има промяна след изборите за такива села като вашето?

Дядо Иван: Зависи тоя дето ще го сложат какъв ще е, дали ще оправя или ще е забатачи още повече.

Живеещите в това село са двадесет човека. Те са изцяло възрастни хора, те се препитават с градинки, земеделие, картофче, боб, градинки, чушки, пиперки такива работи.

-Автобус идва ли до тук,магазина работи ли,не работи ли?

Автобус идва тук .

А кога колко пъти в седмицата има?

Три дни – понеделник, събота и в неделя. Останалото време кой с какво намери, като има нужда си лови шофьор,некой от местните.

А с магазина как стоят нещата?

-Ами магазин тук няма. С тия двайсет човека не може да се изкара и го затвориха.

И бавно,бавно в този край селата в него като че ли се обезлюдяват с всяка година все повече и повече?

-Еми да,аз десет години не съм направил един акт за раждане, а съм изписал много.

От десет години няма нито едно раждане в този край?

-Нито едно, нито едно.

Тая година реколтата как беше, успяхте ли да си изкарате нещо от градината?

Бабата: За нас си изкарахме картофи, боб, ябълки има.

Дядото: За нас си изкарахме.

Значи поне благодатна е годината?

Бабата: Има,да, има.

Дървата как,разчитате си на себе си това е?

Бабата: На себе си, на себе си.

Дядото: С магаренцата.

Бабата: На кой да разчитаме? Много са скъпи, не се купуват, ще лежим завити.

Така ли ще се топлите?

Бабата: Ами така ще се топлим, лежи там в леглото и толкоз.

Как се казвате?Как се казваш ти и на колко години си?

-Иван Георгиев Георгиев.

На колко години си?

На 83

Жив и здрав да си,а ти как се казваш?

Бабата: Аз съм Мария Христова на 80 години. Не съм малко и аз, не сме млади вече.

А за младите надявате ли се,че ще се промени нещо и ще се оправи страната?

Бабата: Ние се надяваме. Нека се оправи, да се оправи всичко за младите.

Дядото: В младите е надеждата. Да се оправи поне за тях, за нас нема що да се оправи, за тях да се оправи.