Репортаж! Баба Мария и дядо Иван от село Клепало общ. Струмяни: Политиците гледат само за тях.
-
- април 11, 2023
Клепало или понякога членувано Клепалото е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година в резултат от Балканската война.Селото е високо в Малешевската планина съвсем близо до границата ни с Република Северна Македония. Има 20-ина жители, почти всички възрастни хора. В Клепало отидохме дни преди поредните избори у нас. Докато обикаляхме пустите улици с притихнали дворове и рушащи се къщи, попаднахме на дядо Иван и баба Мария, които ни впечатлиха с чувството си за хумор и с разказа им за живота, за политиците, за проблемите им…
-Тук как ви минава живота за какво си говорите през седмицата като се видите, какви теми обсъждате?
Дядо Иван: Нема кой да виждаме,малко сме. Ние сме тук двама, ей там нагоре има два, трима, ние не можем да се видим.
-От работа или разстоянията са големи или сте възрастни?
Дядо Иван: Имам едно магаре и две,три козички. С тях се занимаваме,не ода да прайм моабет насам натам.
-А телевизия гледате ли,новини такива работи следите ли?
Дядо Иван : Телевизията си е гледам.
Значи политиката си е следите, знаете какво става в държавата?
Дядо Иван: С бабата политиката си е следим.
Тя повече ли е следи политиката? Ти гледаш всички новини, така ли?
Баба Мария: Гледам новините, ама що като ги гледаме.Политиците гледат само за тях.
-А за хората?
Баба Мария: За хората не.
-А ти какво мислиш, надяваш ли се, че може да има промяна след изборите за такива села като вашето?
Дядо Иван: Зависи тоя дето ще го сложат какъв ще е, дали ще оправя или ще е забатачи още повече.
Живеещите в това село са двадесет човека. Те са изцяло възрастни хора, те се препитават с градинки, земеделие, картофче, боб, градинки, чушки, пиперки такива работи.
-Автобус идва ли до тук,магазина работи ли,не работи ли?
Автобус идва тук .
А кога колко пъти в седмицата има?
Три дни – понеделник, събота и в неделя. Останалото време кой с какво намери, като има нужда си лови шофьор,некой от местните.
А с магазина как стоят нещата?
-Ами магазин тук няма. С тия двайсет човека не може да се изкара и го затвориха.
И бавно,бавно в този край селата в него като че ли се обезлюдяват с всяка година все повече и повече?
-Еми да,аз десет години не съм направил един акт за раждане, а съм изписал много.
От десет години няма нито едно раждане в този край?
-Нито едно, нито едно.
Тая година реколтата как беше, успяхте ли да си изкарате нещо от градината?
Бабата: За нас си изкарахме картофи, боб, ябълки има.
Дядото: За нас си изкарахме.
Значи поне благодатна е годината?
Бабата: Има,да, има.
Дървата как,разчитате си на себе си това е?
Бабата: На себе си, на себе си.
Дядото: С магаренцата.
Бабата: На кой да разчитаме? Много са скъпи, не се купуват, ще лежим завити.
Така ли ще се топлите?
Бабата: Ами така ще се топлим, лежи там в леглото и толкоз.
Как се казвате?Как се казваш ти и на колко години си?
-Иван Георгиев Георгиев.
На колко години си?
На 83
Жив и здрав да си,а ти как се казваш?
Бабата: Аз съм Мария Христова на 80 години. Не съм малко и аз, не сме млади вече.
А за младите надявате ли се,че ще се промени нещо и ще се оправи страната?
Бабата: Ние се надяваме. Нека се оправи, да се оправи всичко за младите.
Дядото: В младите е надеждата. Да се оправи поне за тях, за нас нема що да се оправи, за тях да се оправи.
Be the first to leave a review.
