Спешния медик в Гоце Делчев, д-р Емилия Поюклиева: Най-тежко е, когато не можеш да спасиш живот, още е пред очите ми 50-годишен мъж, който се молеше да го спася, но почина от инфаркт в ръцете ми

Д-р Емилия Поюклиева е на 35 години.

Родена е в град Гоце Делчев. Завършва средното си образование в СОУ „Христо Ботев“ в село Вълкосел. През 2017 г. завършва медицина в МУ – Плевен. От 5 години работи като лекар в Гоце Делчев. Името й нашумя миналото лято, когато изроди бебе в линейката на път за болницата. Д-р Поюклиева е педиатър, но освен в детско отделение работи и в Спешен център. Отскоро има и трето работно място – в инфекциозно отделение. В навечерието на 7 април – Световния ден на здравето, който е професионален празник на медиците, разговаряме с д-р Поюклиева за предизвикателствата и перспективите пред младите лекари.

– Д-р Поюклиева, защо решихте да станете лекар?

– Винаги съм искала да помагам на хората, на нуждаещите се. Като повечето момичета, като дете си играех с куклите на „Чичо Доктор“. Детската ми мечта се превърна в реалност. Аз съм първият лекар в нашия род.

– Вървеше ли Ви като ученичка по предметите химия и математика?

– О, да. Химия и математика бяха любимите ми предмети. В гимназията имах уникален учител по химия, г-жа Мусова, която ме научи на много, за което й благодаря.

– Как премина обучението Ви по медицина в Медицинския университет в Плевен?

– Това бяха едни от най-хубавите години от живота ми! Плевен и Медицинският университет ще са винаги в сърцето ми! Имаше от всичко по малко – трудно, хубаво… като при всички студенти.

– Кои бяха най-трудните Ви изпити?

– Като се замисля сега, патоанатомията май беше най-трудният изпит, но и пък го взех, и то с петица.

– С какъв успех завършихте „Медицина“?

– С 5,85. Единственият, който завърши с пълно 6 и получи „Златен Хипократ“, беше колега, който след това специализира онкохирургия.

– Кои са преподавателите, които ще запомните?

– Много са, няма да мога да ги изброя. Но всички са оставили отпечатък върху мен и израстването ми като лекар.

– Как се ориентирахте да специализирате педиатрия?

– По-скоро тя избра мен. Винаги съм искала да бъда хирург, да се занимавам с хирургия. Последната година от обучението ми, когато бях на стаж по педиатрия, взе да ми харесва много. Децата са най-сладките, невинни, мили пациенти.

– Защо предпочетохте да останете на работа в МБАЛ – Гоце Делчев, а не в Плевен?

– Винаги съм мечтала да бъда лекар в Гоце Делчев, в моя роден град, въпреки че в Плевен много ми харесва и там имам много колеги и приятели. Но през цялото време на обучението и специализацията аз винаги бях с нагласата, че ще се върна в Гоце Делчев, и ето – вече съм тук. Малките градове имат нужда от лекари, дано повече колеги го направят и се връщат в тях!

– Кои са колегите, които Ви подадоха ръка като млад лекар?

– Интересът ми към спешната медицина бе запален от д-р Петър Стефановски, който беше началник на спешно-приемно отделение в болницата в Плевен. След това той се премести като реаниматор в болница „Св. Мина“ на проф. Горчев. Аз израснах като млад лекар в Спешния център в Гоце Делчев. Това е първото ми работно място в нашата болница и тук срещнах едни от най-добрите лекари. Те бяха първите ми учители в професията „на терен“, за което съм им безкрайно благодарна.

– Вие продължавате да работите в Спешен център – Гоце Делчев. Какво Ви привлича в спешната медицина, не е ли това тежка работа за жена?

– Тежко е за жена лекар, но пък на мен страшно много ми харесва. Работата е динамична, всеки ден различна. Идваш на дежурство, качваш се на линейката и не знаеш какво те очаква… Всеки ден има различна история – понякога с щастлив край, понякога с тъжен. Харесва ми неочакваното, адреналинът и голямото разнообразие от патология, която минава в спешното. През цялото време, докато специализирах в Плевен, давах дежурства в Спешния център. В продължение на 4 години пътувах с рейса всеки месец, за да давам дежурства във ФСМП – Гоце Делчев. С ръководителя ми по педиатрия в Плевен проф. Ваня Недкова се бяхме разбрали да давам 120 часа дежурства месечно в детско отделение на МБАЛ „Д-р Георги Странски“. Аз давах 24-часови дежурства през втората половина на месеца и първата половина на другия месец. Така ми оставаше един месец след това за дежурствата в Спешен център – Гоце Делчев.

– Кои са били най-трудните Ви моменти като лекар?

– Когато някой ме помоли да го спася, а аз не мога. Наскоро почина 50-годишен мъж от масивен инфаркт. Той е от Гърмен, но от доста време живее във Враца. Дошъл на гости в родния си край и ходил на минерална баня в с. Огняново. Няколко дни имал стягане в гърдите, но си мълчал. Когато дойде в Спешен център на 12 март, не беше добре и веднага го вкарахме в шокова зала. Молеше ме да го спася… Започнах със сърдечен масаж, електрошок и преди да успеем да го приведем в реанимация, издъхна. Още е пред очите ми как ме гледаше и ме молеше да го спася. Не успяхме да му помогнем с колегите. Цяла седмица не можех да си усетя ръката от сърдечния масаж. Това са най-трудните моменти, но за съжаление има и такива.

– Кое Ви дава удовлетворение като лекар?

– Удовлетворение имам, когато, след като дам всичко от себе си, пациентът си тръгне с усмивка. Имахме една жена от Гърмен, която редовно посещавахме с екипа на Спешна помощ. Бездомна, недохранена, която последния път намерихме премръзнала и гладна. С помощта на нас, а и на вас от в. „Струма“, Община Гоце Делчев и Службата за социални грижи намериха дом за жената. Тогава почувствах голямо удовлетворение.

– Имахте ли тежки случаи по време на ковидната пандемия? Имаше ли страх от неизвестността за това заболяване?

– Това беше много страшно време, никога не знаеш пред какво ще се изправиш днес. Примерно идва пациент с коремна болка, преглеждаш го 10-15 минути, пускаш изследвания и се окаже с Ковид-19. След всяко неразположение след смяната си мислех дали не съм заразена и дали няма да заразя семейството си. От това най-много се страхувах – да не заразя тях. Никога не съм отказала дежурство или преглед на пациент с Ковид, защото това не е етично и хуманно, и ако го бях направила, никога нямаше да си простя! Давах дежурства дори в една от Ковид зоните в Гоце Делчев. Ковид пандемията беше тежко и трудно време за всички колеги. Пожелавам си никога повече да не се връща!

– Вие работите на две места – в детско отделение и в Спешен център. Какво наложи да поемете дежурства и в инфекциозно отделение?

– Поради недостиг на кадри. Приех поканата на завеждащия д-р Итев, което за мен е ново предизвикателство. Освен това в отделението има много деца, което е свързано с моята специалност. От доктора се уча на много неща, което е още един допълнителен плюс в моята лекарска практика.

– Доволна ли сте от възнаграждението за Вашия труд като лекар?

– Като млад лекар в МБАЛ – Гоце Делчев получавам 2000 лв. заплата. В Спешен център заплатата е 2600 лв., но там съм на половин щат и получавам 1300 лв. В Гоце Делчев заплатите на лекарите са много добри. Макар че има какво още да се желае.

– Каква е ролята на Община Гоце Делчев за привличането на млади лекари?

– Община Гоце Делчев прави много за младите лекари. От няколко години тече програмата за специализациите. Общината ни финансира по време на специализацията, като плащаше таксата за обучение и по 2 минимални работни заплати, които получавах чисто, с условието, че после ще работя 5 години за нашата болница. Много благодаря на кмета и на Общината, че мислят за нас, младите лекари.

– Мислила ли сте да работите в чужбина?

– Не никога не съм искала да работя в чужбина, винаги съм искала да бъда лекар в България, да помагам на българския народ!

– Какви са кариерните Ви планове? Докъде стигат мечтите Ви?

– Ами в момента не мога да кажа, времето ще покаже. Може би ще направя втора специализация.

– Остава ли Ви време за личен живот? Как се развличате?

– Много малко ми остава време за личен живот, но когато има желание, се намира. Излизам с приятели./struma.bg/