Какво би казал на твоите връстници и на младите хора? -Да спортуват, това е най-важното. Спорта си иска лишения.

ГОРДОСТ ЗА ПЕТРИЧ – ДАНИЕЛ ТАКТАКОВ ИЗКАЧВА СПОРТНИ ВЪРХОВЕ В СИЛОВИЯ ТРИБОЙ

Дани, здравей. Добре дошъл в Петрич. Завърна се след като спечели тези медали и за тях ще поговорим след малко. Първо ти благодаря, че ни отдели време. Изключително ми е приятно да показваме хора, които имат постижения и които славят името на Петрич извън пределите на нашата община. Разкажи ми от къде са медалите.

-Медалите са от европейското първенство по силов трибой във Франция, Алби. Взех медал на клек, станах 3-ти, на мъртвата тяга станах 3-ти, в общия трибой станах 4-ти и на лежанката станах 4-ти в категория до 120кг. Бях при по-тежките, защото имах по-голяма възможност да влезна в тройката за класирането.

А имаше ли голяма конкуренция на състезанието?

-Да, имаше доста голяма конкуренция, имаше много силни момчета. Конкуренцията беше голяма, доста хора бяхме в категорията.

Сега обаче ми се иска да те попитам как се насочи точно към този спорт силов трибой. Това е силов спорт и самото име говори. Нека да отбележим, че ти учиш в Национална Спортна Академия.

-Да, уча в НСА. Запалих се по този спорт, първо тренирах борба, после се отказах и започнах фитнес и от там ми хареса да вдигам тежко, и започнах силов трибой. Харесва ми да вдигам тежести.

В момента си се насочил изцяло и само към това. Кой е треньорът ти, кой стои до теб, кой те напътства и кой ти помага?

-Треньорът ми е Тодор Василев. Той винаги е до мен. Моята приятелка също винаги е до мен. Професор Панайотов винаги е до мен. Те ме подкрепят, те са моята опора.

Те ли видяха в теб капацитета в този спорт?

-Да, те видяха капацитета в мен за този спорт. Сега на 8 и 9 април имам републиканско за младежи, юноши и мъже.

Преди състезанието във Франция ти си имал и друго състезание,на  което също си отличен. Разкажи ни и за него.

-Да, в Горна Оряховица преди няколко месеца станах републикански шампион на България. Там вдигах на 105кг., а сега вдигам на 120кг и мога да задържа тази категория.

Ти имаш една мого хубава амбиция, много хубава мечта да се върнеш в Петрич и да се развиваш тук. Обикновено младите хора, когато отидат в големия град решават да останат там. Ти защо решаваш да се върнеш в Петрич и да развиваш този спорт тук?

-Мисля да развивам силовия трибой тук в Петрич, защото никога не е имало силов трибой тук.

Тоест смяташ да отвориш клуб специално за силов трибой за момчета, които желаят да тренират точно този спорт?

-Да, клуб по силов трибой мисля да отварям в Петрич и по-натам магазин за хранителни добавки.

Тоест ще продължиш да се развиваш в тази област?

-Да.

А със спорта ще продължиш ли да се занимаваш професионално и съответно да участваш на състезания?

-Да, ще продължа да се състезавам професионално. В началото на август имам още едно европейско с екипировъчен трибой, тоест с бинтове, с трико, с тениска. То ще е в Румъния.

Сега отстрани изглежда прекрасно, че имаш медали и че се бориш на състезания, но какво ти струва това като трнировки, като време и като ограничения на различни изкушения от ежедневието?

-Всичко е лишения. Тренирам по четири часа на ден. Преди европейското започнах да тренирам 1 месец двуразови тренировки по четири часа сутрин и вечер.

Спорта здраве ли е?

-Да, спорта е здраве.

Какво би казал на твоите връстници и на младите хора?

-Да спортуват, това е най-важното. Спорта си иска лишения.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене