Иван Гешев с изпепеляващ коментар за изборите, КТБ, Nexo и списъците „Магнитски“

При разследването на изборните нарушения, в момента се занимаваме с най-ниското ниво, което няма как да води до сериозна ефективност и борба с този вид престъпления, посочи обвинител номер 1

При разследването на изборните нарушения, в момента се занимаваме с най-ниското ниво, което няма как да води до сериозна ефективност и борба с този вид престъпления, каза в интервю за БТА главният прокурор Иван Гешев.

Тези, които желаят да купуват гласове, после много често се сменят. Но тези мрежи, които осъществяват “търговията с гласове”, са горе-долу едни и същи и те не се влияят от политическата принадлежност. Това са хора, които професионално се занимават с тази незаконосъобразна дейност, каза той.

По думите му при предходните няколко вота се случва това, което се случва на българските пътища. Играем си на стражари и апаши. Преследват се моторни превозни средства с мигранти, задържаме водачите и мигрантите. Това правим и с изборната престъпност, коментира Гешев.

По повод втория списък „Магнитски“, Гешев припомни, че вече има дела в съдебна фаза или в досъдебната фаза. Според него би следвало да се приеме законодателство, в рамките на Eвропейския съюз като регулация, което да урежда подобни казуси.

Гешев коментира и прекратеното разследване за търговия с влияние срещу президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков. Според него преценката дали да се внесе обвинителен акт и дали са налице достатъчно доказателства за повдигане на обвинение е различна и това се извършва от конкретен магистрат.

Колегите са преценили, че към този момент няма достатъчно доказателства за внасяне обвинителен акт. Това са фактите. Всичко друго са интерпретации, които всеки е свободен да прави, каза Гешев и посочи, че е въпрос на гледна точка дали това е провал на прокуратурата.

Следва пълният текст на интервюто:

– Министърът на вътрешните работи каза, че вече са получени при тях сигнали за нарушаване на политическите права на гражданите. Изпратихте писмо за пореден път. Очаквате ли след два отказа, при третия опит, да бъде създаден отново щаб, общ между институциите, или и този път сте готов да получите отрицателен отговор?

– Единственото, което очаквам, е българските политици да спазват българския закон. И не го очаквам само аз, очакват го българските граждани, защото едва ли е добре за българските политици, независимо каква позиция заемат –  министър или депутат, или нещо друго, да не спазват българските закони. Това дава изключително лош пример на гражданите, защо тогава очакваме гражданите да спазват тези закони?

Tочен текст в Изборния кодекс изрично регламентира задължението на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи да се сформират съвместни щабове за борба с престъпленията, свързани с Изборния процес. Става въпрос за следното-законът за това да се спазва и ако някой не спазва закона, едва ли това означава, че се спазват принципите на европейското семейство като върховенство на правото и правовата държава.

Не може да спазваме закона тогава, когато ни харесва, и да не спазваме закона, когато не ни харесва. Законът е еднакъв и трябва да е еднакъв за всички български граждани, включително и за министрите, включително и за останалите длъжности в държавата. А не само за обикновените български граждани. Обикновени казвам в кавички.

– Ако трябва да върнем времето назад, когато имаше такива щабове и в последните два избора, когато няма. Каква е разликата?

– Разликата е видима. Разликата е, че през 2020 година имаше разкрити 3-4 организирани престъпни групи. От този, който плаща и ръководи групата, до последния, така да се каже, потребител на тази услуга. Цялата верига. Включително бяха обезпечени голямо количество финансови средства, като резултат от тази дейност на въпросните организирани престъпни мрежи.

При предходните няколко избора се случва това, което се случва на българските пътища. Играем си на стражари и апаши. Преследват се моторни превозни средства с мигранти, задържаме водачите и мигрантите. Това правим и с изборната престъпност. Занимаваме се с последното най-ниско ниво, което няма как да води до сериозна ефективност и борба с този вид престъпления.

За да има ефективност, трябва да има взаимодействие между институциите. Не може всяка да работи поотделно, без да си взаимодейства с останалите, още повече, че е задължена по закон.

– Знае ли прокуратурата кой стои на върха на тези схеми и групи за купуване на гласове?

– Преди прокуратурата това би трябвало да го знаят българските служби за сигурност и Министерство на вътрешните работи. Защото в България има разделение на властите. Разкриването на престъпления и информацията за престъпления се събира от Министерство на вътрешните работи и българските служби за сигурност.

Тоест, когато те разполагат и разкрият извършено престъпление, трябва да уведомят българската прокуратура, която да реализира повдигане на обвинение и внасяне на делото в съда, а съдът трябва да произнесе осъдителна присъда или оправдателна присъда. Зависи от доказателствата по делото.

– Говорите за случаите, когато имаше такъв съвместен щаб. Едни и същи ли са хората, които стоят на върха на тези организирани групи?

– На базата на информацията, която статистически е събирала прокуратурата, мога да направя следното обобщение-във всеки един вот, политическият интерес е различен.

Така че, тези, които желаят да купуват гласове, после много често се сменят. Но тези мрежи, които осъществяват “търговията с гласове”, са горе-долу едни и същи и те не се влияят от политическата принадлежност. Това са хора, които професионално се занимават с тази незаконосъобразна дейност.

– Според който плаща?

Според който плаща. Мога да посоча и това категорично, че групите, които се занимават с лихварство, паралелно по време на избори, отчитат и това, което вие наричате журналистите “купуване на гласове”.

Тук става дума за незаконен бизнес. Връщам се отново на темата. Темата е, че трябва да се работи по организираните престъпни групи. Част от българските политици, като признак на едно дребнаво отмъщение, затриха един от най-сериозните инструменти – специализираната прокуратура и специализирания съд.

При посещението си в Азербайджан видях тяхната прокуратура за борба с корупцията, която като компетентност и като организация е почти идентична с това, което правеше Специализираната прокуратура. Видях резултатите на колегите. Това е един добър модел и добра практика, която е в целия Европейски съюз.

И, от една страна- ние искаме да се борим с организираната престъпност. От друга страна- закриваме най-ефективните оръжия за борба с организираната престъпност. Или, както казах веднъж –  под знамето за борба с организираната престъпност и борба с корупцията закрихме борбата с организираната престъпност и борбата с корупцията.

– Срещу тези ваши доводи, които изтъквате за закриването на специализираните структури, стоят твърденията, че всъщност осъдителните присъди в тези институции не са срещу хора и групи от най-високите нива.

– Това въобще не е вярно. Няма как да опровергавам всичките лъжи, които се говорят. Мога да говоря дълго, само ще ви кажа, при това само по един обвинителен акт, което вероятно е омръзнало да слушате, обвинението е за милиарди евро.

– Говорите за КТБ?

– Лъжата е по-динамична от истината. В резултат на действие на тази прокуратура бяха обезпечени около 3 млрд. лева и имущество на организирани престъпни групи и лица, на които са повдигнати обвинения. От една страна – стоят лъжи, от другата -е статистика, и ще ви кажа, че в резултат само на деветмесечието, спадът на дела за организирана престъпност е повече от 50%.

На годишна база вероятно ще е още повече. Това е много негативен показател, който пряко влияе върху всички процеси в държавата. Върху всеки отделен български гражданин.

И хората трябва да го знаят, защото, няма да забравя – какво говореха тези, които закриха специализираната прокуратура – в България нямало организирана престъпност. Мисля, че ежедневието ни показва точно обратното. И последиците тепърва ще се усещат.

– Но магистратите от специализираните структури останаха в системата на правосъдието.

– Те останаха да работят с магистратите в София след решението на Конституционен съд, защото този закон беше противоконституционен и предвиждаше разселване на прокурори в цялата страна. Така че, тези магистрати работят в София, а организирана престъпност вече не се разследва само от специализираната на едно място, а от 28 окръжни прокуратури.

И тези хора, които разследват сега организирана престъпност, корупция и тероризъм в цялата страна, не са се занимавали с такъв предмет от 12 години. Почваме да изграждаме капацитет при ясни местни зависимости.

– Смятате ли, че вашите колеги магистрати, които са в страната, са по малко компетентни да работят по тези престъпления.

– Не става дума за компетентност, а за специализация. Те не са работили по такъв тип престъпност 12 години, а сега, наново, трябва да градим капацитет. Трябва време, трябва практика. Това да си го учил теоретично, да си го чел и да си го работил, са две различни неща.

– Споменахте разследването за КТБ. Аз си спомням, че когато Вие бяхте в Специализираната прокуратура и когато представяхте разследването, казахте, че „с дизелов двигател сте стигнали до Луната“.

– Това беше едно сравнение, което целеше да обясни на хората на разбираем език сложността на разследването и постигнатия от разследването успех.

– А сега как ще обясните на същите тези хора какво се случва с това разследване и времето, в което се развива съдебният процес?

– Защо питате мен, а не питате съда? Прокуратурата внесе обвинителния акт за две години. Бяха разпитани свидетели, включително бе изготвена и международна експертиза. За две години и половина, максимум три, всичко бе направено, за да влезе делото в съда. А сега, не мога да се сетя, колко години, 5-6 години сме на разпит на шестия или седмия свидетел.

Всъщност проблемът не е и в съда. Проблемът е в нашето законодателство, което е остаряло. Говоря за това, че законът изисква повторение на редица действия, а сред тях и разпити на свидетели – първо пред полицай се дават обяснения, после пред прокурор и накрая пред съд. Ние, явно сме богата държава, след като правим едно нещо три пъти.

– Говорим за актуалните теми, ще Ви питам за няколко по-известни, които в последните месеци предизвикаха скандали. Случаят „Нексо“. Обвинените, а и не само те, обясниха, че тази дейност по никакъв начин това не представлява престъпление и ще съдят държавата и прокуратурата. Как ви изглежда това? Може ли да се окажат прави?

– Изглежда ми несериозно.

– Убедени ли сте в действията си? Убедена ли сте в това, че разследването ще стигне до съд и ще има осъдителни присъди?

– Аз съм убеден, че българските прокурори и следователи ще работят, за да бъде внесено делото в съд. Дали ще има осъдителни присъди не зависи от българската прокуратура, а от българския съд.

– И от доказателствата, които са събрани и предадени в съда…

– И от доказателства, които някой е преценил, че са в кориците на делото. Зависи от гледната точка. Нека да не пренебрегваме субективния фактор. Няма безгрешни магистрати – съдии, няма безгрешни магистрати-прокурори, няма безгрешни хора.

– Но без качествени доказателства, няма как да има осъдителна присъда.

– Това е така, но преценката в крайна сметка дали са качествени или не, почива освен в субективната преценка, но и на база на доказателствата, закона и вътрешното убеждение, а българският закон е морално остарял.

Това е комплекс от много фактори, които трябва да съществуват заедно – правилно законодателство, правилен подбор на магистрати и качествена работа. И тогава може би това, което вие казвате, щеше да е вярно. Аз не мисля, че ги има и трите в България.

Но да се върнем на „Нексо“ – аз няма да споря с обвиняеми лица, никога не съм спорил, но бих задал следния въпрос – Да сте чули някой обвинен в България за каквото и да е, дори за неправилно пресичане, да е признал вината си?

– Да не забравяме, че има презумпция за невиновност. И работа на прокуратурата е доказва вина, а не да очаква признания

Тази презумпция за невиновност е закрепена в Конституцията. Някой богат човек в България да е казал- Аз съм виновен и сгреших?

– Само богатите ли грешат?

Става въпрос за морал.

– В този смисъл от втория списък „Магнитски“ прокуратурата смята ли да предприеме някакви по-специални стъпки от вече обявените или го приемате само за сведение?

– По отношение на всички лица, които са в т.нар. “втори списък” има или дела в съдебна фаза, или в досъдебната фаза. Какво повече да предприеме прокуратурата? Още повече, че на Вас ви е ясно, от този списък, от този закон, няма правни последици не просто в България, а в целия Европейския съюз. Казва го говорител на Европейската комисия . Друг е въпросът, че би следвало да се приеме законодателство, в рамките на Eвропейския съюз като регулация, който да урежда подобни казуси.

Законът „Магнитски“ е административен и политически инструмент. Наказателно-правният резултат е коренно различен. Те нямат нищо общо едно с друго. Това, което пише в списъка за България, е това, което ние казахме, че имаме разследвания и съдебни производства. Не е задължително да има наказателно правен резултат. Това е политически и административен инструмент, а осъждането на лица няма общо с този закон.

Но осъждането на лице за корупция има общо с необходимостта от актуализиране на законодателството, каквото не  се приема от десетилетия. От същите тези хора, които твърдят, че се борят с корупцията и с организираната престъпност. И аз твърдя и го виждам от както работя, че съзнателно не се приема модерно законодателство, защото тогава ще има осъдени лица.

И тогава ще загубят знамето си за борба с корупцията. Няма законодателство, няма съответни процедури, които са актуални. Колегите от целия Европейски съюз, които им обясняваме как работим, не могат да повярват.

И затова в 44-то Народно събрание предложих – нека приемем италианските модели, френските, германските. Не говорим за извънредно законодателство. Нека да приложим тяхното законодателство. Нашето законодателство е морално остаряло. Наказателният кодекс е от 1968 година. Няма как с негоден инструмент да постигнеш годни резултати.

– Значи чакате депутатите ли?

– Парламентът изглежда няма желание да се занимава. А време има за всичко. Ако имаш желание, но желание няма, защото от една страна тогава може да опре до теб разследването, когато има други механизми, а от друга страна определен тип политики ще станат безсмислени, защото няма да има прокурорски партии или партии с една цел, както ги наричат САЩ и ще загубиш своята платформа.

– Как обяснявате, че няколко години след публично известната и нашумяла акция в президентството, която придоби нарицателното „Чатовете“, разследването за търговия с влияние срещу президентския секретар Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков е прекратено и хората, които бяха обект на това разследване, сега ще съдят държавата. Акцията в президентството стана причина за протести, да не забравяме и това.

Нямам представа кой, за какво и защо ще съди. Българската прокуратура и българската съдебна система се ръководим от три неща – законът, доказателствата и вътрешно убеждение на конкретни магистрати…

– Тоест казвате, че прокуратурата тогава е била вътрешно убедена, че тези хора, работещи в президентството, са извършили престъпление и това е налагало акцията в президентството. А сега вече не е убедена?

– Искам да ви кажа, че първо бяха действия след разрешение на български съд. Не само аз го смятам, а два различни съдебни състава са смятали, че такива доказателства има. Това е преценка на специализирания съд и военния съд.

Това са две отделни досъдебни производства. Не е преценка само на българската прокуратура, а и преценка на българския съд. Преценката дали да се внесе обвинителен акт и дали са налице достатъчно доказателства за повдигане обвинение е различно и това се извършва от конкретен магистрат.

Колегите са преценили, че към този момент няма достатъчно доказателства за внасяне обвинителен акт. Това са фактите. Всичко друго са интерпретации, които всеки е свободен да прави.

– Това провал ли е на прокуратурата?

– Зависи от гледната точка. Ако целим да извлечем политически резултати и политически дивиденти, не в интерес на българските граждани – вероятно е провал. Но в крайна сметка не е провал за българското правосъдие. Българското правосъдие означава спазване на правила.

Не може да прилагаш правото по целесъобразност. В повечето случаи прилагането на принципа на целесъобразност означава, че е налице авторитаризъм. И пак се връщам на това, което Вие казахте.

Ако така разсъждаваме, ще стигнем до това, което виждаме – няма съвместни екипи, защото на нас не ни харесва да правим съвместни екипи с прокуратурата, въпреки че законът казва друго.

По тази логика, която Вие посочихте, би трябвало да означава, че ако има определени обществени очаквания, може прокуратурата да няма доказателства, но ще внесе обвинителен акт. Защото такива били очакванията. После ще попитате защо има оправдателна присъда?

– Съвсем логично е да се попита това…

– Точно заради това работата на прокурора е да спазва закона. Независимо кой какво смята, кой какво харесва и какво е или ще бъде общественото мнение. Няма как да харесват един прокурор, още по-малко главен прокурор, защото нашата работа не е да ни харесват, а да спазваме и прилагане законите. Добре щеше да е, ако се държеше повече на спазването на законите, още повече в България.