Благоевградчанинът, председател на БЧК, акад. Христо Григоров: Интелигенцията ни беше ликвидирана няколко пъти
-
- март 5, 2023
Оказахме се пред огромна демографска криза, обезлюдени села с по няколко възрастни семейства в тях, без лекар, без аптека, хора, които имат нужда от помощ
Академик Христо Генадиев Григоров е роден на 14 октомври 1944 г. в Благоевград. Завършил е висшето си образование във Висшия медицински институт в София, Фармацевтичен факултет. Има следдипломна квалификация „Международни икономически отношения”. От 2011 г. е „Доктор хонорис кауза” на Българската академия на науките и изкуствата. През 2016 г. Академичният съвет на Българската академия на науката и изкуството единодушно присъжда почетното звание „Академик“ на г-н Христо Григоров за неговите изключителни заслуги за опазването и развитието на гражданското общество у нас и за приноса към българската наука на авторските му издания в областта на националната история и на историята и развитието на Българския Червен кръст.
Работил е в Държавното аптечно управление към Министерството на здравеопазването, генерален директор на фирма „Бристол Майерс” – САЩ, член на Борда на директорите на Българо-американската банка за инвестиции и развитие, ръководител на първото българо-немско сдружение „Медабик”, председател на Надзорния и на Управителния съвет на Търговска банка „Средец”. Член е на Борда на директорите на Българската търговско-промишлена палата и заместник-председател на Управителния съвет на Турско-българска Търговско-индустриална камара.
Христо Григоров е член на БЧК повече от 25 години, през които два мандата е председател на Столичната организация на БЧК, два мандата зам. председател на БЧК и от 2001 г. е председател на БЧК – пети мандат. През всичките години работи всеотдайно за ефективната реализация на мисията на най-голямата и най-старата хуманитарна организация у нас за укрепване и утвърждаване на организацията като модерна и ефективна хуманитарна институция с европейски облик, стабилна опора и сигурен помощник на държавата и обществото.
Като председател на БЧК е член на Консултативния съвет за подпомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика в областта на защита при бедствия; на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движение по пътищата; на Обществения съвет към център „Фонд за лечение на деца”; на Националния координационен комитет към МЗ по програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН; на Националния съвет по въпросите на социалното включване към Министерски съвет /МТСП .
Христо Григоров е награден като председател на Столичната организация на БЧК с медал „Български Червен кръст”- златен, за 2000 г. Удостоен е от Националния съвет на БЧК през 2004 г. с медал за заслуги „БЧК” – златен, и през 2014 г. – с медал „За човеколюбие” – златен. Носител е на награди и отличия от редица държавни институции и граждански организации във връзка с неговата активна дейност, включително и „Почетен гражданин на град Симитли”.
През 2020 г. е удостоен от президента на Р България с орден „За гражданска заслуга“ I степен.
В навечерието на Освобождението на България, от което честваме 145 години, в съседство бушува война и разрушителни земетресения, а страната ни отново е пред избори. Как се промени държавата ни след демокрацията, стана ли тя реална, или още е „задочна“, какви са ценностите на българина и на европееца. Тези въпроси clinica.bg задава на председателя на БЧК акад. Христо Григоров.
– Акад. Григоров, Вие сте свидетел на доста промени в страната ни. Как се промени тя в последните години?
– За съжаление България не е това, което беше преди години. Напред излезе материалното за сметка на духовното. Нашата цел и задача на нас, по-възрастното поколение, е да намерим и да поддържаме баланса между двете, за да могат нашите деца и внуци да останат в България и да се радват наистина на една хубава държава, каквато е построена от нашите предци. Длъжни сме в тяхно име да направим всичко възможно, да коригираме грешките, допуснати в последните години от някои политици.
– Характерът и ценностите на българина и на европееца по какво си приличаме, по какво се различаваме?
– Преди нас е имало десетки цивилизации. Всяка една от тях се е развивала две, три, пет, десет хиляди години. Когато е стигала до върха си, се е сривала. От нея е оцелявало някакво парче и от него е започвала нова цивилизация. В тези милиони години е имало хиляди цивилизации. Боже, дано ние не сме на върха на нашата, защото както е тръгнало, не е никак добре. Виждаме какво става в Украйна, какво става с политиците в целия свят, започва да има изкривено виждане за развитието на човечеството като цяло. Аз обаче вярвам, че Този, който гледа отгоре, без значение дали е Господ, Аллах, Буда или друг, в крайна сметка е един, ще ни вкара акъл в главите, за да обезпечим едно добро бъдеще на нашите деца и внуци.
– Доста се говори, че сме ченгесарска нация. Такава ли сме?
– Не. Определено не сме. Ако само човек види, когато отправим апел за помощ, как българинът отваря сърцето си и е готов да помага, не може дори да си помисли такова нещо. При нас идват пенсионери, които нямат пари за лекарства и храна, за да дадат по 2, 3, 5 лева, за да помогнат на пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия. Душата на българина е нещо много ценно – той е добър, милостив, готов да подава ръка.
– Надживяхме ли „Задочните репортажи“ на Георги Марков, или още сме част от една задочна държава със задочна свобода?
– Българската интелигенция беше ликвидирана два пъти – 1944 и 1952-1953 година. Тогава беше физическото й ликвидиране. Вторият път беше, когато се отвориха границите. Преди 30 години много хора заминаха, цели семейства. 3 млн. българи вече ги няма. Беше допусната голяма грешка. Тези, които искаха да управляват тази държава, не помислиха как биха могли действително да надградят това, което е останало. Огромна демографска криза, обезлюдени села с по няколко възрастни семейства в тях, без лекар, без аптека. Това са хора, които имат нужда от помощ. Защо обезлюдихме селата?! Това са неща, които могат да се коригират. Могат да се отпускат преференциални кредити, безлихвени, на млади семейства, за да се върнат на село. Там могат да се занимават не само с фермерство. Технологиите вече позволяват да се работи онлайн от всяка точка на страната, а и на света. Сигурен съм, че даде ли се такава възможност, ще се върнат там много хора не само от градовете, но и от чужбина. С тъга си спомням разпределението ми в село Говежда, област Монтана, след завършване на Медицинския университет през 1968 година. Там в училището имаше 200 деца, хиляди жители. Сега са останали 200 семейства, а училището е със заковани прозорци.
– Пандемията, след това войната в Украйна, сега опустошителните земетресения в Турция и Сирия сякаш отключиха доброто, състраданието. Винаги ли трябва да го реанимираме чрез катаклизми?
– Говори се за 100 000-150 000 жертви от земетресенията. Независимо къде са те, това е страшно. В момента световният пъзел се реди от лица, които много не се интересуват от хората на земята. Трябва да има баланс. Не може десет човека да са милиардери, а 20 милиона да се чудят какво да ядат. Колкото до това, че помагаме след тези катаклизми, няма нищо изненадващо. Доброто е в човека. То е това, което ни обединява. Истината е в хуманността, която ни кара да подаваме ръка дори на непознатите. Докато формулата на политиците е „Разделяй и владей”, другата, на хората, е „Обединявай и решавай”. Във второто е и силата на хуманитарните организации в целия свят, които в такива моменти се обединяват и решават проблемите на хората. Политиците трябва да дойдат и да поработят малко в хуманитарните организации, за да видят мъките и болките на хората. Да дойдат при нас, да видят майка с две-три дечица, зле облечени и гладни, която идва за помощи, за да ги нахрани. Само тогава те ще разберат докъде докараха света.
– Учебникарска аксиома е, че българите сме толерантни хора. Не Ви ли се струва, че по-скоро безразличието се възприема като толерантност?
– Безразличието също е следствие. Ние в последните години коментираме само следствието. Никой не иска да навлезе дълбоко в причината, а тя има дълбоки корени и трябва да бъде изкоренена. Премахната ли е причината, следствието няма да го има. Много хора обаче не гледат причините – или не им дават, или така им е добре. Навлизайки в причината, това означава една сериозна реорганизация, която ще доведе до изясняване и контрол, а те са забранени думи, и то не само в България, а по принцип.
– Ако теглим чертата от последните три години, в които преживяхме пандемия и политическа криза, каква ще излезе сметката?
– Сметката е ясна – вече сме 5-6 милиона. Аз обаче съм много голям оптимист. Смятам, че България има потенциал. Ние минахме през толкова много катастрофи, национални бедствия, но успяхме да запазим тази държава. Вярвам, че лампичката ще светне на политиците и тя ще освети едно друго бъдеще. Това е бъдещето на нашите деца и внуци, които трябва да живеят в България.
Be the first to leave a review.
