Талатливият Мартин Христов пред Топ Преса: В бъдеще могат да се случат много неща, може да обиколя различни държави и да стана част от различни култури, но Гоце Делчев завинаги ще остане в сърцето ми като моя град – или ГрадЪ.
- февруари 22, 2023
Дванадесетокласникът Мартин Христов от паралелката с математически профил на ПМГ“ Яне Сандански“ град Гоце Делчев, който ще учи в едно от най-престижните учебни заведения в САЩ – Вашингтонския университет в Сейнт Луис ексклузивно пред нашата медия. Искрено и лично!
Израснах в малкото родопско село Лещен, избрано от родителите ми преди 25 години. Баща ми е писател, а майка ми художник. Откакто се помня домът ни е бил отворен за приятели и гости от всички етноси и култури.
Като хора често се поддаваме на праволинейните аспекти в живота – вървим по ясните пътища, търсим готовите отговори, стигаме до заключения, анализирайки фасади. Прекият контакт с изкуството винаги ми е давал поглед към скритите части от всекидневието – красотата на обикновеното, тънката мелодия на тишината, и най-вече пътят, който стените отварят – оксиморони поставящи под въпрос човешката логика. Обаче точно тези противоречия, поне според мен, дават път към безграничното развитие на човека.
В дома ни винаги се е наблягало върху откривателството и разбирането на непознатото. От малък изучавам нюансите на световната култура – музикални жанрове, литературни движения, художествени периоди, философски възгледи и т.н.
Не тръгнах по пътя на изкуството. Открих страстта си в точните науки или по-конкретно във възможностите на компютърните технологии. За мен те не са начин за представяне на живота през призмата на боите или думите, а метод за неговото изменение. Те ми дават възможността да променя реалността, от която и аз съм част.
Ти ще изучаваш компютърни науки във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Какви са твоите очаквания, успя ли да проучиш бекграунда на учебното заведение, разкажи ни малко повече за него?
Вашингтонският университет или WashU на кратко е институция, намираща се в Сейнт Луис – град на границата между щатите Мисури и Илинойс, разделен на две части от река Мисисипи. Обаче самият университет не привлича студенти само от тези два щата, а от цял свят. Той се различава с престижните си академични програми, със световно разпознати професори и с възможностите, които предоставя на студентите..
Разделя се на няколко института – аз бях приет в инженерното училище на Джеймс Маккелви, което е известно с това, че предоставя някои от най-добрите инженерни програми в САЩ. Но не кандидатствах единствено търсейки престижа. Главното нещо, което привлече вниманието ми бяха хората – умове от цял свят, представящи различни култури и вярвания, различни начини на работа и опит в различни сфери. Възможността да се свържа с такива хора и да създам мрежа на международно ниво е нещо, което ме вълнува. Атмосферата, която Вашингтонският университет създава е стъписваща, правеща го едно от местата, които винаги съм желал да посетя.
Как се прие сред съучениците ти и семейството ти новината за това твое голямо признание.
Винаги съм бил благословен с искрената подкрепа на моите близки. Дълго преди да кандидатствам, винаги съм имал хора, които да вярват в мен. Може би успехът, за който съм разпознат в момента, никога нямаше да се случи ако бях сам в изживяването на предизвикателствата на живота.
Семейството ми прие новината със сълзи от щастие и гордост. Разбира се, някои от тях се превърнаха и в сълзи от притеснение, усещайки наближаващото ми заминаване. Все пак това ще е една от най-големите стъпки в живота ми, случваща се в чужда държава, от другата страна на океана.
Това, което може би доведе мен до сълзи беше щастието в очите на приятелите ми. Те са хората, които последните години бяха постоянно до мен, съпътствайки ме през моменти на трудности и на радост. Те са хората, които ме познават най-добре и знаят времето и усилията, които вкарвах през годините, за да мога да бъда това, което съм днес. Тяхното щастие ме докосна най-силно.
Няма спор,че ти си един от най-успелите възпитаници на ПМГ „Яне Сандански”,според мен тази стипендия се явява естествен завършек на твоите успехи,затова много искам да те попитам за твоите мечти. Какъв искаш да станеш? В каква сфера искаш да се реализираш имаш ли достатъчно смелост да ми споделиш как се виждаш,след 10 или 20 години.
Вярвам, че мечтите на един човек винаги трябва да се променят, за да представят истинската същност на неговите желания. С отлитането на времето, с промените в заобикалящата среда, с постигнатото и непостигнатото ние се променяме. Желанията ни се адаптират към това да представят хората, които сме днес. Изменението в мечтите на един човек показва, че той самият се променя.
В момента мечтая да се занимавам с наука, да измина академичния път и да бъда от хората, които променят разбиранията ни за света.
Разбира се, бъдещето е непредвидимо. Какъв ще бъда след 10-20 години? Не мога да кажа. Днес може да желая да съм учен, успял да специализира и да се развие в дадена сфера, но това са моментните ми желания (винаги съм бил човек на импровизацията). Пътят, който може да измина може да е напълно различен от първоначално очаквания, а пък може и да е точно идентичен. Но точно тази несигурност е това, което прави животът ми интересен. Донякъде даже не искам да съм прав в очакванията си, а да бъда изненадан от бъдещото си аз.
Благодарим ти,че прие да дадеш интервю пред нашата огромна аудитория.Моля за твоето послание към читателите на Топ Преса.
Никога не бих сменил средата, която ме отгледа. Гоце Делчев ми даде знание, приятели и възможност да стигна до голямия свят. В бъдеще могат да се случат много неща, може да обиколя различни държави и да стана част от различни култури, но Гоце Делчев завинаги ще остане в сърцето ми като моя град – или ГрадЪ.
