Неасфалтирана и тъмна улица тормози дупнишкия квартал „Елица”: 200 души газят кал при всеки дъжд и сняг, в топло време гълтат прах и не смеят да отворят прозорците си

Бившата общинска съветничка от листата на Братя Галеви – Мария Попова: От 23 г. кметовете обещават асфалтиране, осветление, всичко, но не изпълняват, внесох подписка с 89 подписа при Чимев, но положението остава нетърпимо, дупничани я парират: А ти какво направи с Атанас Янев 

Иванка Георгиева: Кварталът се води с вход и изход, а излизаме по козя пътека, при пожар оставаме блокирани

7-8-метрова пропаст към р. Бистрица е на метри от последния блок, опасно е за децата, категорични са хората

Неасфалтирана и неосветена улица тормози жителите на дупнишкия квартал „Елица”. Близо 200 души, живеещи в блоковете в долната част на квартала, при всеки дъжд и сняг газят кал, а когато времето е топло – прах, заради която не смеят да отворят прозорците на жилищата си. Другата „екстра” е единственият вход към квартала, тъй като другата улица, която би трябвало да служи за изход или вход, не е направена и хората минават по тясна и стръмна пътека. Огромна опасност, особено за децата, е близостта на последния блок до минаващата покрай жилищата река Бистрица.

Площадката пред блока завършва със 7-8-метрова пропаст към реката, заради което родителите постоянно треперят за децата си, когато играят навън. Хора от квартала се обадиха в редакцията на в. „Вяра”, след като миналия четвъртък жк „Елица” отново осъмна в кал, образувала се заради водопроводна авария. Живеещи в квартала споделиха, че повече от 20 г. пишат писма с молба за помощ от общината, внасяли са и подписки с исканията си, но резултатът е глас в пустиня. Единственото, получено от хората, са обещания от всички досегашни кметове на община Дупница.

„Блоковете са построени през 1991 г., сега сме 2014-а. 23 г. е така. По времето само на Пламен Соколов успя да се асфалтира до половината квартал. Останалата половина, както виждате, е неасфалтирана. Денивелацията между пътя и подхода към гаражите е много голяма, невъзможно е да се ползват тези гаражи. Когато завали дъжд или сняг, тук става страшно, можем спокойно да правим кални бани. Колите вече не могат да се движат, защото им падат броните. Все пак живеем в 21-ви век. Много е трагично положението и вече не може да се тър При различни кметове сме правили постъпления, януари предадох едно искане към кмета Чимев с 89 подписа на живеещите в този квартал да се оправи улицата. Дори да не се сложи асфалт, да има някакво изравняване на улицата и да не излиза калта отдолу. Сега започна да се пука и водопроводът. Това е кал, която се гази от живеещите в последния блок – 52. От долната страна на последния блок няма осветление”, обясни Мария Попова – собственик на верига аптеки и бивш общински съветник в града от листата на гравитиращото към Братя Галеви движение „Нашият град”.

Тя беше любимка на Братя Галеви и успя да си купи партерния етаж на бившето общинско ДКЦ и си вдигна още една аптека, построи си аптека и къща в курорта Сапарева баня, но за съкварталците си не направи нищо. Сега обаче и тя се е активизирала, забелязаха хора от града и припомниха, че по времето на Братя Галеви и нейния мандат общината беше закопана с дълг от 20 млн., който в момента кметската управа и всички дупничани разплащат на обръча от фирми на Братя Галеви. Като друг проблем известната фармацевтка посочи необезопасения отвесен бряг на река Бистрица. „Другият проблем е, че в долната част на същия блок, на края на равното място, отиваме директно в реката, с денивелация 7-8 метра.

Представяте ли си едно дете, което играе там, да падне”, допълни Попова. Тя разказа още, че преди време имало инцидент с кола, която едва не паднала в реката. „Успяхме да се преборим с общината да сложат мантинели на 90-градусовия завой, просто защото преди 2 г. една кола наполовината беше в реката вече. Добре че мъжете успяха да я изтеглят. Тук става въпрос не за комфорт, който ни е необходим, защото ние си плащаме данъците, а тези данъци включват тази комуникация около блоковете, която трябваше да бъде направена в момента, в който ние завършихме строежите. Така е по закон и ние ако искаме, можем да се организираме и да решим да не плащаме тези данъци и да се справим доста добре с проблема, нали. Но не искаме да излизаме в директна конфронтация с общината, защото все пак ние живеем в тази община и смятаме, че трябва да се грижи по някакъв начин за нас, за което ние си и плащаме. Това е един квартал, в който има страшно много деца и е неестествено да има такива проблеми”, коментира още Мария Попова.

Бившата общинска съветничка допълни, че преди време живеещите в квартала сами си изравнявали улицата, за да могат все пак да се движат автомобили и детски колички. В блоковете живеят 64 семейства, средно с по трима души. В квартала има изключително много деца и млади хора.

„От 91-ва година насам аз лично съм разговаряла с всеки един кмет и писмени документи има в общината. Всички са ми обещавали – асфалтиране, осветление, всичко. Те не ни отказват, само че 23 г. не изпълняват ангажиментите си”, подчерта Попова.

„Миналия четвъртък изби водопроводът, цялата улица беше в кал. Не можеше да се мине. Колите сме си закачали, децата са в кал. Страшно е, не можем да се доберем до къщите си”, каза Михаела Белчинска.

„Заради прахта през лятото е невъзможно човек да си остави отворени прозорците,” отбеляза Десислава

„Като завали дъжд, хората тук прокопават канали, само и само да може да се оттича водата по някакъв начин, че става страшно – мазетата се наводняват. Не може по тоя начин. Преди 4 г. сме събирали подписките, които сме носили на г-н Дангов. И на г-н Янев са носени подписки. Тогава асфалтираха другата „Елица”, а подписките бяха за тази „Елица”. Те започнаха да асфалтират от горната „Елица” и за тук не стигна асфалтът”, обясни Катя Костадинова. „Казаха, че са свършили парите”, намеси се и  Диана Сантева.

„Непрекъснато има инциденти, но не сме стигали до фатални инциденти. Аз живея в последния блок, вижте в какво състояние е пътят пред нашия гараж”, посочи Таня Зашева.

„Аз защо гласувам? Защо ходя да гласувам, а после да газя в калта. И на мен е кално, лошо, нищо че живея в къща тук и вече съм възрастна”, оплака се Цветанка Китанова.

„В квартала влизаме по ул. „Неофит Рилски”, а след това излизаме пеша по една козя пътечка между къщите. До пътеката имаше къщи, на хората им дадоха апартаменти, по два апартамента направиха и оставиха къщите, но после дойде реституцията. Върнаха им къщите и ние не можем да минем”, прибави щрихи към нерадостната картина Иванка Георгиева. Жената подчерта, че входът към квартала е само един. „Води се, че кварталът има два изхода, но втори изход няма. Ние излизаме оттук по една козя пътека. Не може цял квартал да има само един изход. Ако стане един пожар, нещо да се случи на другия изход, няма откъде да влезе и пожарна”, възмущава се Иванка.

„Тука живеем като партизани, щом излезеш от блока, хващаш гората”, шегува се Цветан Георгиев на тема „Козята пътека”.

„С количките с децата не можем да минем оттам. Това трябва да е улица, а не пътека. Тука идваха и от общината, от незаконното строителство и нищо. За мен е отчетено, че улицата е направена преди години. Толкова години са това. Много пъти се събираха подписки от целия квартал. Вечерно време ни е страх да минем. Работя в ХФК и всеки път като се връщам от нощна смяна, се притеснявам. Искат хората да им гласуват. Кой ще ходи да им гласува”, обясни Соня.

„Ние свършваме втора смяна в училище в 18 часа и мен също ме е страх, като се прибирам. Една вечер в тъмното щях да се пребия”, сподели едно от момчетата, които през цялото време обикаляха около родителите си с колела.

Вестник „Вяра“