Отглас от тръпнещата хладина и мистиката на столетията

Историята има странната привилегия да ни дарява понякога своята мъдрост чрез знаци, символи и алегории. Може би, защото тя се пише от хора и се чете от хора, а те са различни. Някои се увличат от общия вековен прехлас към събитията и героите, които са в оптиката на историята, други дирят истината, колкото и нереална да изглежда сега в иносказателните послания от древността. Красив и поразителен пример за това е римското селище Никополис ад Нестум. Днес внушителните по своята призрачност останки от Никополис ад Нестум изглеждат като застинала в безвремието частица от пъстрия, динамичен и постоянно обогатяващ се пейзаж между Гърмен, Канина и Дъбраш. Отглас от тръпнещата хладина и мистиката на столетията. По крепостните стени още може да видим следите от варварското плечкосване на което варвари, хуни, кръстоносци и османлии са подлагали селището. Сякаш искали да унижощат зазиданите тук спомени за един мъдър държавник – император Марк Улпий Траян, основателят на града. А задуха ли доспатският вятър от изток, вековните заградски чинари ни нашепват легенди за неговото време, когато Никополис ад Нестум се радва на най-големият си разцвет.

Ествествен е въпросът защо след като победата е в Дакия, всичко това се случва не само на юг от Дунава, ами и на юг от Стара планина. Причината според мен е демонстрация на непобедимост и абсолютно могъщество на Римската империя и на римския император Марк Улпий Траян над тракийските племена и особено в територията на най-непокорното тракийско племе – тракийските беси, които населяват тази част от Древна Тракия – най-западната част на Родопите и източните склонове на Пирин планина по средна Места, за да демонстрира, че окончателно и безвръзвратно те вече са част от Римската империя. Разбира се, всичко това е и много прагматично, тъй като основавайки Никополис ад Нестум на територията на днешното село Гърмен, Рим слага ръка върху основните ресурси на стопанския живот. На първо място слага ръка на комуникациите и на пътищата, които водят от Беломорието към Горнотракийската низина и към днешните територии на Софийско и Кюстендилско, където също ще израснат големи римски градове.

На практика в стопанско и социално отношение е овладяна територията на тракийските беси. Истината е, че бесите се оттеглят в планинската част и продължават да живеят по един много близък начин, както са живяли и в предримската епоха, продължават да функционират техните скални светилища, селищата им. Римската империя успява да приобщи тези тракийски аристократи. Той облагодетелства като им раздава земи в градките теритоии, приобщава ги към градският живот и не случайно много често край почти всички римски градове в Тракия и включително край Никополис ад Нестум се наблюдават могилни некрополи от периода 2-3в. времето на разцвета на римската империя, което е още едно сигурно доказателство освен другите писмени и епиграфски свидетелства за това, че част от тракийската аристокрация приема римския начин на живот и въпреки че запазва в не малка степен своите духовни ценности, което личи не само по погребалните обичаи, които са най-консервативни и продължават да ги спазват тракийските аристократи, но и по култ към тракийските божества, най-известен от които е култът към тракийският конник, култът към тракийският Дионис, засвидетелствани чрез оброчни плочки, включително и в Никополис ад Нестум.

В едно от бляскавите си съчинения предводителят на Рим и до сега изумнява със своите възгледи, задържаността и нейните институции, защото много рядко в хилядолетната политическа история на света има връзка между власт и морал. Най-често между тях зее непреодолима пропаст. Искам да бъда такъв император, какъвто самият аз бих желал да имам, ако бях поданик. Никополис ад Нестум означава град на победата край Места, но на коя победа? Все още в официалната историография, битуване подкрепената с нито едно доказателство и хипотеза, че градът е издигнат в чест на успешно приключилата война с даките. Победният поход на римските региони в земите между Карпатите и Дунав е ознаменуван още през 102г. с изграждането на Тропеум Траяни – трофеят на Траян край село Адамклиси в днешна Румъния. Никополис ад Иструм на 20км. северно от Велико Търново и Марцианопол до Девня. Едва 4г. по-късно ще започне строителството на Никополис ад Нестум.

От римският град Никополис ад Нестум са проучени сравнително малка част от неговата територия. Главно южната крепостна стена и то част от нея, както и една римска обществена бяна, една римска вила, паметниците са много добре социализирани.

Император Траян обичал да ходи на лов из горите на Орбел край Хераклеа Синтика, а след това да обхожда охранителните съоражения, издигнати по пътя между Сердика и егейските градове. Откритите в Никополис ад Нестум златни украшения, монети и оброчен релеф на тракийският конник са свидетелства за почитанието на римляните към култовите практики на траките и техните божества Аскепи, Дионис и речният бог Нестум. Неслучайно тук е изграден първият асклепион в днешните българския земи, които преди близо две хилядолетия са част от империята на Рим. Асклепионът има горещ и леден имплувий, басейн, специално помещение за масаж, за обливане с благоводни масла и баня с най-модерното за онова време хипокаустово отопление. При своите обиколки Марк Улпий Траян вероятно е бил удивен от майсторлъка на местните дюлгери и каменоделци, от добруването между беси, меди и синти. Горди хора с тежък и суров живот във високите части на планината. Затова издигането на Никополис ад Нестум се осъществява основно с усилията на дъбрашките строители, а самият град е вграден във вековете послание. Силната държава няма слаби граждани. В Панегерик за Траян Плиний изповядва: „Не щем му въздаваме хвала като на някой Бог или кумир, защото говорим не за тиранин, а за гражданин, не за господар, а за баща и нищо не го възвисява повече от факта, че той осъзнава и не забравя, че е човек и управлява хора. Ние те обичаме толкова, колкото заслужаваш и те обичаме не от любов към теб, а от любов към самите себе си.“ Разтърсващо признание и реликва на мъдростта в чиято трайност се разбиват години, десетилетия и векове, защото историята е сила, която познават само мъдрите!