Поредно постижение на Ерхан Сабушев от СУ “Св. Климент Охридски с. Слащен

Ерхан Сабушев от ХII а клас беше отличен с втора награда за едно от най-добрите есета в завършилия Национален конкурс за есе на тема: „Аз съм Левски“, организиран от ОБЩО БЪЛГАРСКИЯ КОМИТЕТ “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ посветено на живота и делото на Васил Левски. Той бе награден с наградата си от Министъра на образованието и науката. Според критериите за оценяване от авторите на есетата се изискваше добро познаване на историческите факти, умения за изграждане на художествен текст, творчески подход и лична позиция, както и стойностна авторска интерпретация на темата „Аз съм Левски”. За своето емоционално и вдъхновено от подвига на Дякона есе Ерхан, който е носител на много печеливши конкурси, получава грамота и предметна награда, осигурена от организаторите. Честито, Ерхан!

В профила си той написа: „ОТНОВО ПОРЕДНО ПОСТИЖЕНИЕ ЗА МЕН!!! С есето ми, което е спечелило и е едно от най добрите есета в конкурса на тема – “Аз съм Левски“.

Ето част от есето: „Целият му живот е низ от примери, които извисяват нацията. Неговата храброст и неговата скромност са пословични. В името на делото той е бил едновременно и добър, и безпощаден, невидим и ярък, колкото строг, толкова и справедлив. Всички, които са имали работа с него, са го обожавали. И Раковски, и Ботев, и Вазов, и шопите от софийско. Единствен предателят не е разбрал светлината. В летописа на вечността му няма нищо слабо, грозно, неприлично. Нищо, което би ни наскърбило, Суетата на вождовете му е органически чужда. Суетата на дребните герои-още повече. Той никога не е смесвал делото със себе си, макар че целият е бил потопен в огъня му. Никога не е търсел шума, славата, евтините радости. Освен красиво, но непотребно себепоказване, което вълнува изкуството, но обижда революцията. Ето защо на неговия паметник никога не бива да има знамена и мечове, героични пози, орлови погледи .Там горе един ямурлук и едни цървули и страшните, но скъпи думи: ”Ако загубя, губя само мене си…” При чуването на тези думи винаги настръхвам. Не защото са необикновени, а защото са верни.”